Днес е Бабинден! Това е един от народните женски празници, посветен на възрастните жени акушерки в селото, които са помагали при раждане бебенца. От 1951 година на този ден се празнува Денят на родилната помощ. Празникът е посветен на родилната помощ, акушерките, гинеколозите, родилките и здравето на децата. По стар стил празникът е на 21 януари, а по нов – на 8 януари.
Празникът почита възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. Той е езически и идва от праславянските времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. По време на празника са се спазвали много обредни обичаи. Според тях още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите.
Всяка жена подава на бабата сапуна,
полива вода да се измие и я дарява с кърпата, която е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“.
След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, на които помогнала да се родят червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце,
притежава пречистваща сила.
На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Празнува се с песни, танци. Бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца.
Кулминацията на празника е обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като „волове“, с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Отвеждат бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят бабата.
Изкъпват я във водата.
Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува ѝ се ръка и се дават дарове.
Бабите, които израждали деца били на специална почит. За да се родят здрави деца, следва да се спазват редица забрани. Като например – не бива да се зачеват деца в нощта на петък срещу събота. Бременната жена не бива да рита куче или котка, не трябва да ходи по разлята вода или боклук, да не краде или да не яде скришом, защото откраднатото или изяденото скришом излизат като белег на детето. Всичко, което поиска бременната трябва да ѝ бъде дадено. Ако се крие от нея храна, детето ще бъде злоядо, нездраво.
За лесно раждане бабата акушерка трябва да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, врати и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно. Самото раждане трябва да се пази в тайна и никой, освен свекървата и бабата не бива да разбира за него.
Според обичаите, дкато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са опасни дни за нея и детето. Огънят в огнището не бива да се гаси до 40-тия ден.
0 Коментара