Може би вече сте чували за тях, по-точно – гледали или чели техни онлайн материали за живота им на село. Те са двойка млади съпрузи, които преди време създават популярния вече проект Boho Soulz (буквалният превод на български е „бохемски души“) за живота им на село.
Моника е с образование на биомедик, по занятие е маркетинг мениджър. Цветелин по образование и призвание е компютърен инженер. Към днешна дата двамата са се фокусирали изцяло върху каузата си да живеят на село. И не съжаляват за това.
И двамата са живяли в Канада от тийнейджърска възраст, като на по-късен етап от престоя си там се срещат и влюбват, след което започват да обикалят страната с кемпер, направен от тях. В разгара на пандемията през 2021 година решават да се завърнат в България. Тук историята придобива особен нюанс, защото избират не да се влеят в суматохата на някой по-голям български град, а да
заживеят в стогодишна селска къща с огромен двор,
която преобразяват. По време на подготовката за завръщането, сами си задават въпроса дали са взели правилното решение покрай стремежа си „да са по-близо до природата“. Четири години по-късно, след множество инициативи и научени уроци от живота на село, както и нараснал брой последователи и впечатляващи резултати, отговорът е положителен. В последните години „няколко десетки семейства им пишат, че са се вдъхновили от примера им да заживеят в стари къщи на село, някои от които са на техните баби и дядовци.
Моника и Цветелин поддържат сайт, фейсбук страница и видео канал – всички те са обединени под името Boho Soulz и са на български език.
Двамата следват здравословен начин на живот
от години. Опитвали са какви ли не подходи, диети и режими. Често говорят за ценността на сезонните плодове и зеленчуци, за предимствата на суровата храна. С идването в България започва нова глава от живота им. Защото вдъхновението им идва вече „от градината“ и околната природа. Моника и Цветелин обясняват, че „колкото по-близко до природата е храната ни, толкова по-благоприятно ще се отрази тя на телата ни“. Двамата са автори и на кулинарни книги – „Храна от земята“ и „Българска веган кухня“.
За да изградят собствено знание и способности да градят живота си на село, двамата комбинират традиционни източници на знания и опит на близки възрастни роднини с информация онлайн. Работят неуморно земеделската работа, която наричат едно „непрекъснато приключение“, сами ремонтират, поддържат и реновират къщата.
Засега не отглеждат селскостопански животни, което не изключват като възможност за в бъдеще. Често дават практически съвети за живеещите на село, като например как да се подсигури отопление за село, какви провизии са нужни за зимата; какви са ползите от използване на дървесна пепел в градината и др.
Въпреки множеството видео и снимкови материали от живота си, Моника и Цветелин не споменават името на селото, където живеят, поради съображения за сигурност. По традиция дават настоящето интервю съвместно, без рязко разграничение на това кой точно какво казва.
Какви значими събития или промени преживяхте през изминалата година? Какво остана непроменено в живота ви?
Изминалата година за нас беше наситена с изключително много трудности, уроци, възможности и прозрения. Тези трудности ни накараха да забавим скоростта, с която прелитахме през живота до този момент, и да преосмислим много неща. Осъзнахме колко е важно да сме тук и сега – да не се поддаваме на тревогите за бъдещето, а да се насладим на това, което е пред нас. И най-вече – да вярваме, че в старата поговорка „всяко зло за добро” има доза истина.
Как бихте описали общността в селището, където сте? Как ви възприемат местните, как си взаимодействате?
Селото, в което ние живеем, е доста отдалечено от близките градове, но въпреки това немалко хора живеят тук. В последните години в нашето село се заселиха много дейни хора (и млади, и по-опитни) и лека-полека успяваме да сформираме общност, чрез която да се обединяваме около различни инициативи. Организират се почиствания на местности край селото, чешми и пътища, облагородяване на читалищната сграда и други събития, в които и ние самите се стараем да участваме.
Местните ни възприемат много добре. В началото, имайки предвид в колко лошо състояние бяха и къщата, и двора, мисля, че не ни взимаха насериозно. Но когато видяха, че не спираме да се трудим и не се отказваме пред предизвикателствата, се зарадваха, че наистина искаме да останем тук. От ден първи ни помагат с какви ли не дейности, за което сме безкрайно благодарни.
Кои са хората, с които обичате да прекарвате време, когато имате нужда от компания? Има ли и други млади хора в селото?
В селото има няколко по-млади семейства, повечето от тях дори имат малки дечица. Събираме се редовно и празнуваме различни празници заедно, а често ни идват и гости – наши приятели от други градове и села.
Какви са инициативите ви в момента?
Най-важната инициатива, с която сме се захванали в момента, е да ремонтираме лекарския кабинет в селото. Последният му ремонт е бил преди около 50-60 години, което го прави изключително труден за ползване, отопляване и пр. Надяваме се тази пролет да съберем нужните средства и да успеем да го завършим, за да може всички жители на селото да получават нужната медицинска грижа в адекватни условия.
От какви принципи за здравословно хранене се ръководите?
Готвена за възможно най-кратко време храна от природата, с възможно най-простичките съставки. Стараем се да консумираме сезонни плодове и зеленчуци в изобилие, ферментирали храни и малки количества животински продукти. Стараем се и да пазаруваме храна, която е расла възможно най-близо до нас. По този начин подкрепяме хората около нас и намаляваме немалкото вредни емисии, които превозът на храна създава.
Често споделяте онлайн за строителни и ремонтни дейности – строене на къщата ви, на навес, подобрения. Как се научихте на това или имахте познания отпреди? Всеки ли може да се научи, и какво е нужно за това?
Всеки може да се научи на всичко. Нужно е само желание. Прадядото на Мони е казвал „щом човешка ръка го е направила, значи и аз мога да се науча”. И наистина е така. В началото, когато купихме къщата, имахме или някакви общи познания по ремонтите, или никакви. Сега умеем толкова неща – да леем бетон, да зидаме стени, да шпакловаме, да правим мебели, да ремонтираме покрив и какво ли още не. Учихме се в движение – от приятели, от интернет… от всеки, който беше готов да отдели време и да сподели своя опит с нас. Колкото повече неща научиш, толкова по-уверен ставаш в себе си, и всяко следващо „ново” нещо не е толкова страшно, колкото е било предишното.
Успявате ли да упражнявате други професии, или сте се посветили изцяло на живота на село?
Животът ни се стече така, че имаме огромната благословия (и отговорност) доходите ни да идват от това, че споделяме живота ни на село и чрез това вдъхновяваме много хора да направят крачката обратно към България или към селото. Когато видяхме колко голямо влияние можем да имаме върху младите хора – да ги вдъхновим да стегнат бабината къща или пък да си купят стара къщурка в някое село и да й вдъхнат нов живот, решихме да се посветим на това дело и вече четири години сме изцяло отдадени на него.
Какви са мечтите ви за бъдещето?
Най-вече да бъдем здрави. Всичко друго си го постигаме, година след година. И ремонтите по къщата и останалите постройки си вървят, и облагородяването на двора ни… Щом сме здрави, всичко си постигаме. Сега, когато нито един от ремонтите не е належащ, започваме да мечтаем и за повече пътувания и дни, прекарани в планината.
0 Коментара