Авторите от Северна Европа споделят един особен поглед към семейството и вътрешната му динамика. Изследват го едновременно откъм рационалната, почти студена гледна точка на пуританския морал, но и откъм дивата, атавистична и тъмна страна на неподправената човешка природа.
„Почти нормално семейство“ на шведския писател Матиас Едвардсон ме отведе към силните изживявания, които имах с „Вечерята“ на Херман Кох и „Тирза“ на Арнон Грюнберг. Не само заради темата – преосмисляне на моралните граници в семейството и заради семейството, но и заради формулата, по която е изграден шведският роман.
Книгата носи белезите едновременно на психологически трилър и семейна драма, съчетани в интересна структура. Извършено е убийство, за виновна е посочена дъщерята на свещеник и адвокатка. Разплитането на истината е оставено за епилога, когато читателят вече дори не иска да разбере какво се е случило. Авторът междувременно го е превел през гледните точки на бащата, майката и дъщерята, разказал е събитията през техните очи, уловил е тънките нюанси на неизбежното разминаване и именно това създава напрежение, от което трудно се излиза. В „Почти нормално семейство“ трилъровият елемент е подчинен на идеята за отхвърляне на тоталния контрол – личен, семеен и обществен. Парадоксално, но става дума за освобождаване, макар че дъщерята на свещеника Стела прекарва повечето от романовото време в затвора.
Отецът във всичките му въплъщения – като бог, като баща, като любовник – е централна фигура в цялата култура, изградена върху християнството. Протестантската деноминация, която не боготвори майката на Исус, е сгъстила този сакрален мотив до крайност. Това неизбежно се отразява и на присъствието му в литературата. В романа на Едвардсон конфликтът е почти божествен (и съвсем прозрачно бащата на обвиненото момиче е свещеник). Стела се сблъсква с непрекъснатата доминация на баща си, на „летния си любовник“, на адвоката, с когото майката е спала, на изнасилвача, белязал края на детството ѝ. Без да изпада във феминистични настроения, авторът разделя света на две и започва да изследва границата между жертвите и насилниците, като непрекъснато сменя местата им.
Безпощаден е Едвардсон, самият той като автор осъзнава ролята си на демиург и затова не проявява снизходителност, не замазва грозното, не преувеличава красивото. Нервите са оголени до крайност, блатото на човешката душа е изследвано прецизно и справедливо. Честният читател несъмнено би се идентифицирал с героите, защото не е оставена дистанция между романовата и истинската реалност.
Едвардсон си е позволил дори да разруши трайната представа, че цивилизованото общество се състои от убедено цивилизовани индивиди, които спазват правилата и търсят хармония в цялото. Под повърхността на тази привидност се крие все още неоформената човешка същност, която се съпротивлява на уравниловката, не иска да бъде вкарвана в рамки и да се подчинява.
Подчинението е разрушително, казва писателят недиректно. Подчинението е затвор, в който единственото докосване до щастието е шоколад и сладка напитка следобед. Това е един от шведските обичаи, изразяващи представата за спокоен живот. Едвардсон буквално е пренесъл този хюга-принцип в затвора, при откъснатата от всичко смислено в живота ѝ Стела.
Един от най-важните въпроси, които този роман задава, е за разширяването на моралните ограничения, за определението за добро и зло в зависимост от мотивацията. Докъде можеш да стигнеш, за да защитиш детето си? Оправдана ли е лъжата заради бъдещето на единствената ти дъщеря?
Едвардсон не е посмял да стигне по-далеч, вероятно го е спряла вродената шведска въздържаност. Лъжата пред съда обаче се оказва по-сериозен морален проблем от убийството в този роман. Защото в крайна сметка – като всеки талантлив писател – шведският автор е извел важно послание: мотивацията е тази, която превръща човешките решения в престъпления.
Това е интригуващ, напрегнат, четивен роман, написан ритмично и интересно. Не е случайно, че е станал бестселър, чиито права за издаване са откупени в над 30 страни. Има всички белези на добрата литература, която оставя следи – увлекателен сюжет и човещина.
0 Коментара