Избра да си отиде този месец – в нощта на първи срещу втори юни. Един бял гълъб отлетя. Един ангел отиде при ангелите. Едно голямо сърце, което тя не спираше да раздава с пълни шепи, спря да бие. Но късчета от него са пръснати навсякъде. Така че – тя не си е отишла.
Снимка: в. Сега
Новината за внезапната смърт на Нери Терзиева донесе много болка на много хора. Защото тя беше рядка птица във всяко едно отношение. От тези, които не могат да бъдат заменени. Не спираше да дава – независимо дали на приятели или на напълно непознати.
Беше жива легенда в българската журналистика.
Нери бе абсолютен професионалист във всичко, с което се захванеше. Толкова много журналисти са черпили опит от нея. Не си спомням да съм чула публично лоша дума от нея за колега журналист. Беше пазител. Опитваше се да пази професията.
Толкова огромен е и броят на хората, на които лично е помогнала. Тя не обичаше да говори за това. Такава си беше –
помагаше тихо, обичаше дълбоко.
Беше верен приятел и невероятно добър човек. Правеше всичко с много любов и доброта. А най-много светеше, когато говореше за дъщеря си и внуците си. Или когато споделяше за нова книга на съпруга си Евгений Тодоров. Винаги е казвала, че семейството й е всичко – причината, смисълът.
Нери Терзиева е родена е през 1952 г. във Велинград. Завършва Факултета по журналистика на Софийския университет, специалност телевизионна журналистика. Между 1975 г. и 1989 г. работи като репортер и водещ в Пловдивския телевизионен център, а от 1990 г. до 1993 г. е продуцент и водещ на новинарската емисия „По света и у нас“ в екип с Асен Агов. Нери бе основател и директор на Ефир 2. 2015 година до 2017 година ръководи телевизия BiT.
Снимка: БУЛФОТО
5 години (1997-2002 ) беше прессекретар на президента Петър Стоянов. По това време винаги казваше, че тя е човекът на президента при журналистите и човекът на журналистите при президента. И наистина беше така.
Последните години от живота се посвети на професията пиар. В продължение на 20 години Нери беше мениджър „Публични комуникации“ в „Овергаз“.
Нери написа сценария на филма „Откраднати очи“ за невъзможната любов на българин и туркиня по време на Възродителния процес.
В едно интервю тя се описва така: „Аз съм самоука – на турски има един лаф „калдъръм чичек“ – калдъръмено цвете, саморасляк. Върху него минават коли и го мачкат, тъпчат го крака – то се изправя.“
С много любов и доброта се отнясаше и към студентите си от Пловдивския и Софийския университет, на които със сигурност ще липсва.
Нери Терзиева ще липсва. Ще липсва на българската журналистика. Ще липсва на българското общество. Ще липсва на хилядите приятели, които имаха нейното безценно рамо.
Губим Голям човек. Губим Голямо сърце. Губим Приятел. Но следите от нея са дълбоки и остават!
Поклон и аподисменти, мила Нери!
Денят, в който се събудихме без Нери социалните медии преливаха от скръбта на приятели и познати. Ето какво написа президентът Петър Стоянов:
„Отиде си Нери Терзиева. Отиде си от този свят, без да се оплаква и без да ни натоварва с многото здравословни проблеми, които имаше. Такава си беше Нери – винаги усмихната и готова да помогне на всеки. За съжаление, пред смъртта ѝ ние не успяхме да ѝ помогнем. Отиде си верен и дългогодишен съмишленик и незаменим приятел, на когото безрезервно съм разчитал и когото винаги съм ценял и обичал. Никой и нищо не могат да запълнят огромната загуба! Почивай в мир, Нери! Завинаги ще останеш в сърцата ни!”
0 Коментара