Съвсем наскоро той излезе от болницата след почти едномесечен „отдих” в кардиологията. Сподели, че единственото разнообразие в скучното битие на отделението била кабелната телевизия в столовата. Обаче и това развлечение било трудно достъпно, защото женската половина предпочитала безкрайните сапунени сериали. Мъжете успявали да пробият окупацията само по време на футболни мачове. Тогава ставали твърди и неумолими като гранит. И дори със системи в ръката се държели достойно, с пълна сила скандирали или пък страдали заради любимите си отбори. Изблика на емоции успявала да потуши само дежурната медицинска сестра със строгата заплаха, че ще изключи телевизора и ще разпрати всички по стаите им. Беше недоволен от проявеното неразбиране. „Хубавата емоция също лекува, нали така?!”, горещеше се той.
Всъщност, строгото отношение на медицинския персонал към футболните запалянковци е напълно оправдано. Кардиолози от цял свят отбелязват скок и обостряне на сърдечносъдовите заболявания по време на и непосредствено след изпълнени с драматично напрежение спортни събития. В медицинските среди дори се появи терминът „футболен инфаркт”. Той няма никакво отношение към футболистите, затова пък често се среща сред феновете.
Основната причина за футболния инфаркт са изменения в организма, предизвикани от силно напрежение. А на него са подложени не само феновете на възраст, които традиционно са в групата на риска, а и младежите.
Група лекари от Мюнхен изследвала състоянието на феновете по време на футболен шампионат. Станало ясно, че всеки критичен момент на „зеления килим” предизвиква повишаване на артериалното налягане и сериозно учестяване на пулса – над 160 удара в минута. Сам по себе си учестеният пулс не е чак толкова страшно явление – стойностите му при самите футболисти по време на игра са същите. Но за разлика от запалянковците, играчите на терена изпитват сериозно физическо натоварване, което увеличава не само честотата на пулса, а и на дишането. Учестеното дишане пък засилва притока на кислород в мускулите – включително и в сърдечния. Ето този механизъм липсва при запалянкото с разтуптяно от вълнение сърце. То бие бързо, но страда от кислороден глад. В резултат опасността от инфаркт значително нараства.
По време на мач горната граница на артериалното налягане на запалянкото може да се повиши до 240 мм. Това са стойности, при които обикновено се поставя диагнозата „хипертонична криза”.
Съдовата система може да бие дузпата на футболния фен и по още една причина: когато е възбудена, нервната система подава команда на ендокринните жлези спешно да произведат и доставят на кръвта адреналин в големи количества. Футболистите го изгарят чрез активната работа на мускулите, докато у седящия на трибуната фен излишният адреналин свива съдовете и още повече повишава артериалното налягане.
Дори радостта и ликуването предизвикват болезнена реакция на организма, що остава за ситуациите, когато любимият отбор губи. Какво можете да направите, за да предпазите поне малко сърцето си? Движете се! Бурното скачане от място и размахването на ръце по време на мач е естествена реакция на организма на излишъка на адреналин. Но не е достатъчна. В почивката между полувремената не стойте на място, а се разхождайте. След мача не чакайте автобус на спирката пред стадиона, а походете 5-6 спирки, така и возилото ще е по-празно, и пулсът ви ще се е успокоил.
0 Коментара