Като част от Испания, седемте Канарски острова са най-южният европейски адрес, но и най-близката до Стария континент екзотична земя с тропически климат и влажни ветрове пасати.
Тенерифе е най-големият остров от архипелага, намира се в центъра му и отстои на 300 км от бреговете на Западна Африка (и на 1000 км от Пиренейския полуостров). След 5 часа във въздуха с директния чартърен полет на Emerald Travel, изпълняван от Bul Air, кацаме на Острова на вечната пролет в края на есента. Тук животът тече ваканционно през цялата година при температури между 20 и 29 градуса.
Тенерифе има две лица – североизточно и зелено, и пустинно-каменно, югозападно. На юг днес има модерни комплекси с плажове от пясък, пренесен от Сахара, но там виреят само кактуси.
Истински автентичното Тенерифе е на север – със старинните колониални къщи и ботаническите градини, с боровите гори по стръмните планински склонове и лозята в долината Оротава, с тематичните паркове със световна слава като Loro Parque и Siam Park в най-стария островен курорт – Пуерто де ла Крус.
Черно и синьо
Чарът на Тенерифе е малко суров – вероятно заради черното, което доминира в пейзажите му. Черни плажове с вулканични камъни; черни скали, изсечени от вятъра; черният силует на Тейде с реките от замръзнала лава; черен (понякога) океан. Атлантикът не е известен като ласкав любовник, обича бурно и реве като разбойник, сливайки се с брега. Но пък когато е кротък, дарява невиждано дълбока синева и сила на онези, които не се боят от него и знаят как да го опитомяват.
Природата тук е фантастична във всякакъв смисъл – действащият вулкан Тейде (3718 м) е най-високата точка на Испания и се вижда в ясно време от всичките 7 острова: Ла Гомера, Ла Палма, Гран Канария, Ел Йеро, Лансароте и Фуертевентура. Заедно с океана и ветровете той
формира неповторимия климат на Канарите.
От кота 0 на морското равнище до върха на вулкана на почти 4000 метра се сменят цели 9 климатични пояса. Релефите в калдерата му напомнят на червената планета Марс и действително тук са били тествани марсоходи, преди изстрелването им в Космоса.
На Канарите отсъстват типичните африкански жеги, макар да се усеща дъхът на могъщата Сахара наблизо. Бързите въздушни течения, високите планини и океанът носят прохлада, няма змии и комари – голям бонус според мен.
Зелено и бяло
Освен острия зъбер на Тейде, в синьото небе на Тенерифе се вижда често местният феномен Mar de nubes (“море от облаци”).
Хладният североизточен вятър “алисиус” издухва постоянно белите облаци, прилични на вълма памук. Той идва чак от Северния полюс и е зареден с влага. Запращайки облаците във високите планини на Тенерифе (и на някои други острови в Атлантика), „алисиус“ образува конденз и мъгла.
Влагата пада на земята под формата на “хоризонтален дъжд”,
който не се усеща като капки, но от него напоително подгизваш. Именно той е виновник за пищната зеленина в северната част на Тенерифе, където освен всичко друго расте драконово дърво (тукашен ендемичен вид, а аз си мислех, че го има само на остров Сокотра).
Във Valle de la Orotava са се ширнали бананови плантации и лозя, от чието грозде се произвежда изключително местно вино. А на високите склонове към Тейде растат борови и лаврови гори, евкалипти.
От местния канарски бор, който има изключително здрава смолиста сърцевина, са изработени красивите дървени балкони на старите колониални къщи на Канарите – някои от тях са на по 500 години и още не са се огънали или напукали. Най-отколешните им образци могат да се видят в Ла Лагуна – историческата и културна столица на архипелага и негов университетски център.
Кучета, а не канарчета
Канарите са официална част от Испания от 1496 г., но тукашните коренни племена “гуанчи” са се съпротивлявали почти век срещу завладяването на земите си. Най-първите обитатели на островите са дошли от Северна и Западна Африка и са с берберски произход.
Високи, светлооки и червенокоси хора с непокорен нрав – такива ги описват днешните антрополози, съдейки по археологическите разкопки и намерените над 700 мумии в пещерите на Гуимар на югоизток. Там са и 6-те странни пирамиди от вулканичен камък, които
напомнят за културата на маите.
Гуанчите били скотовъдци и риболовци, но нямали представа от корабоплаване. Познавали само каменните сечива и дървените копия, ала не и метала – тъкмо това предрешило през XV век изхода от битките им с испанските завоеватели, въоръжени с мечове и щитове.
Остатъци от езика на гуанчите откриваме в достигналите до нас географски названия и топоними. Още от римско време се знае, че те развъждали особена порода кучета, които пазели многобройните им стада. Ако вярваме на римския писател Плиний Стари, огромните им кучета били толкова впечатляващи, че древните мореплаватели, виждайки ги за първи път, кръстили островите именно на тях – Canariae Insulae (саnis e “куче” на латински). Тъй че Канарските острови се превеждат като Кучешки и не са наречени на местните канарчета, които иначе били в изобилие в островните гори.
Гуанчи и конкистадори
Гуанчите на Тенерифе разделили острова си на 9 малки кралства – т.нар. менсеядес, управлявани от вождове менсеи. Между някои от тях имало противоречия – най-вече по отношение на наченките на привнесено християнство, и това също спомогнало за превземането на Канарите накрая.
Първият остров, завладян от испанците през 1400 г., е Лансероте, следва го по съдба Гран Канария. По-късно предводител на армадата конкистадори става Алонсо Фернандес де Луго. Той завзема Ла Палма в периода 1492-1493 г. и Тенерифе (1494-1496 г.), за да ги предаде на кастилската корона и да стане техен губернатор. Пак той основава най-старите градове Сан Кристобал де ла Лагуна и Санта Крус де Тенерифе – днешна столица на острова и най-голямо пристанище, удобно за акостиране на круизни лайнери.
Първия път, когато се опитват да превземат Тенерифе, испанците претърпяват жестоко поражение при Асентехо (днес там се издига град Матанса, чието име означава „погром“ на испански). Повечето конкистадори загиват, макар гуанчите да се сражавали срещу тях само с дървени копия и камъни.
Загубата при Матанса е най-голямата в историята на испанските завоевания
в Атлантика и една от причините за нея е стръмният склон, където се развиват бойните действия. Фернандес де Луго едва се спасява, бягайки на Гран Канария, за да се върне освирепял 2 години по-късно с двойно по-могъща армия. Атаката откъм друг, по-полегат бряг на Тенерифе и далеч по-предпазливата военна стратегия този път му носят победата.
Червено, или Тейде като Марс
Печална е по-нататъшната съдба на гуанчите – след завоеванието на острова им от испанците, те са избити, поробени или претопени. Най-жилавите се изтеглят към вулкана Тейде и живеят на над 2000 м с козите и прословутите си кучета, които също били систематично унищожавани от новите управници. Обитаваните от тях пещери и колиби днес са обект на разкопки – находките от тях, включително запазените мумии, виждаме в Посетителския център към Parador – единствения високопланински хотел в калдерата Лас Канядас на 2300 м. над морското ниво. Отсреща са причудливите и фотогенични скали Roques de Garcia.
Вулканът Тейде на Тенерифе ни допуска да го видим в целия му блясък – с най-синьото небе и най-яркото слънце. А после, на слизане обратно към брега, ни показва двете си морета: бялото, от облаци в небето и синьото, от водите на Атлантика. Разбираме от екскурзоводката ни Луиза, че заради ерозията
Тейде е вече с 3 метра по-нисък –
така били установили преди 3 г. учените. Но със своите 3815 м той си остава най-високата точка в Испания и третият по височина вулкан на планетата (след Мауна Лоя и Мауна Кея на Хаваите). Всъщност, ако мерим от дъното на океана, Тейде се извисява на цели 7500 м. Сянката му е най-дългата в света – простира се на цели 200 км навътре в Атлантика.
Формирал се е преди 170 000 години при срутването на огромен стратовулкан, оставил след себе си калдерата Canadas del Teide. Изкачвайки се нагоре към нея, виждаме как пред очите ни се сменят климатичните пояси, сезоните и растителността. В долината Оротава до 1000 метра има земеделие (лозя и кестенови гори), от 1000 до 2000 метра склоновете са покрити с пищни борови гори, а от 2000 м нагоре пред погледа се ширва пустинен пейзаж със странни каменни образувания в различни цветове, форми и текстури (пемза, обсидиан, пясък).
Гуанчите вярвали, че вътре в Тейде се намира Адът
и в кратера му е залостен зъл демон. Древногръцкият историк Херодот споменава вулкана като гиганта Атлант, който държи на плещите си небето. От върха му, покрит почти целогодишно със сняг, идва името Тенерифе, което на езика на гуанчите означава „планината със снежна шапка“. През Ренесанса тя е смятана за митичния Атлас, а Канарските острови – за остатъците от потъналия континент Атлантида.
През 2007 г. Тейде е обявен от ЮНЕСКО за световно природно наследство. В калдерата му днес се намира обсерваторията Исаня с едни от най-големите телескопи в света.
До гърлото на активния вулкан, избухнал за последно през 1909 г., не е лесно да се стигне – има кабинков лифт, но записванията за него стават седмици или дори месеци по-рано. 1400 души дневно могат да използат телеферика след специално разрешение от властите, в кабините се побират 40 души наведнъж, денивелацията е 1300 м и се взима за 8 минути.
По пътеката в последния най-стръмен участък до самия кратер, която се изминава пеш за близо час, се допускат на ден едва 200 души. Желаещите да се качат на лифта трябва да декларират, че са здрави и могат да издържат с лекота натоварването на сърцето и разредения въздух на почти 4000 м височина.
Папагали и косатки
Не по-малко емблематичен за Тенерифе е прочутият Loro Parque в Пуерто де ла Крус – удивителен атракцион с над 40 млн. посетители годишно и с екзотични градини на 135 000 кв.м. Паркът тръгва преди 50 години със скромна колекция от папагали (оттук и името му „Лоро“), която набъбва междувременно до най-голямата в света.
300 пъстроцветни вида от всякакви калибри могат да бъдат видяни по протежение на целия резерват. Папагалите имат свое специално шоу, но все пак безспорният ни фаворит в парка е спектакълът с грамадните косатки, единствен по рода си на планетата. Не по-малко забавни са номерата на морските лъвове (вид тюлени), които пръскат с вода публиката на първите редове около басейните, закачат се със
зрителите и имитират сполучливо треньорите си.
В Лоро Парк е най-големият басейн за шоу с делфини в Европа, най-дългият воден тунел за акули на Стария континент и най-големият пингвинариум в света – дом на над 250 пингвина от различни видове.
Сюрреалистичният свят на медузите, разположени в гигантски кръгли колби, също се помни дълго. Мисия на собствениците и служителите на парка е хуманното отношение към животните и запазването на биологичното разнообразие. Това е и първата зоологическа градина в глобален мащаб, постигнала отрицателен въглероден отпечатък.
Превозът до Лоро Парк е безплатен – жълто влакче тръгва на всеки 20 минути от спирката пред хотел Catalonia Las Vegas на крайбрежната алея в центъра на курорта.
Орхидеи и пеперуди
Друга забележителност на Пуерто де ла Крус е най-старата ботаническа градина на Тенерифе – Jardin de Aclimatación de La Orotava. Създадена е по разпореждане на крал Карлос III през 1788 г. и в нея се култивират и съхраняват редки растителни видове като камфорово дърво, гинко билоба, черна смокиня, алабастър, кафеено дърво, авокадо, необичайни водни лилии.
Наблизо е тихата градина с орхидеи Jardín de Orquídeas Mansión de Sitio Litre, където в началото на 30-те години на миналия век Агата Кристи е писала късите крими разкази от сборника си “Загадъчният мистър Куин”. Тъкмо се била развела със съпруга си и довела дъщеря си Розалин на почивка в Пуерто де ла Круз.
Старинното градче Икод де лос Винос,
което се намира също в северната част на Тенерифе, е известно с винопроизводството си още от XVI век. Най-прочутият местен сорт грозде е Malvasia, споменаван от гении като Шекспир и Томас Ман в творбите им. За виното от него се твърди, че „парфюмира кръвта и развеселява сетивата“.
В Icod de los Vinos расте хилядолетното драконово дърво Drago Milenario, един от символите на Тенерифе. С диаметър на ствола 6 метра и с 20 м височина, то е обявено през 1917 г. за национална светиня. Най-големият и най-стар жив екземпляр от вида Dracaena draco е ограден в красив малък парк, а гледките наоколо му са внушителни.
В непосредствена близост е покритата частна градина с пеперуди Mariposariо del Drago. Двуцветни Morpho peleides, опашати Argema mittrei, изумрудени Лястовичи опашки, стъклокрили Greta Oto с прозрачни крилца и още десетки видове пеперуди пърхат около тропическите растения и кацат по ръцете на посетителите в милувка, която трудно се забравя.
Романтичният Ла Оротава е сред най-старите градове на Канарските острови. Основан в началото на XVI век, той пази богато наследство, което личи в архитектурата и градините му. Градът е „врата“ към националния парк Тейде, а освен това в него се провежда ежегодната фиеста на „Корпус Кристи“, по време на която централният площад и главните улици се застилат с килими от пъстри цветя.
Тенерифе разполага с две летища – на юг и на север. Магистралата му е смятана за най-натоварената в цяла Испания, защото автопаркът на острова е огромен – пълно е с фирми, които дават коли под наем, а калкулациите показват, че на един човек се падат по 8 автомобила.
Siam Park
Носител на многобройни награди за най-добър аквапарк в света през последните 10 години, Siam Park e най-големият тематичен парк с водни развлечения в Европа. Заема пространство от 185 000 кв.м с естествени градини и водни площи, а дизайнът му е в традициите на тайландската архитектура. Атракционите на парка са подходящи и за млади, и за стари. Тук ще откриете басейн с изкуствени вълни на височина от 3 метра, скоростен канал за спускане, адреналинови водни пързалки, включително 28-метровата „камикадзе“.
Ла Гомера и връстниците на динозаврите
От Тенерифе се стига лесно с обществен транспорт до съседния остров Ла Гомера, който има своите собствени специфики като природа и култура. Фериботът тръгва от пристанище Лос Кристианос и акостира в столицата Сан Себастиан де Ла Гомера.
Най-голямото съкровище на острова е скрито в националния парк „Гарахонай“ – гора от терциера, която е на повече от 66 млн. години и е под закрилата на ЮНЕСКО. Тукашният климат с екстремна влажност и целогодишни меки температури помага на различните дървета да съхраняват листата си през зимата. Името Garajonay идва от легендата за невъзможната любов между младежите Гара и Хонай.
В парка се срещат около 450 растителни и животински вида, изчезнали в Африка и Европа преди милиони години. Сред тях има удивителни папрати на възрастта на динозаврите. Тукашните древни лаврови гори също не могат да се видят никъде другаде в Европа.
Да посвирим на силбо гомеро
Защитен от ЮНЕСКО е и впечатляващият местен език силбо гомеро, който се състои само от подсвирквания с различна продължителност и интонация. Твърди се, че е наследен от гуанчите, които си предавали с него важни съобщения през тесните клисури и долини.
Когато първите европейци идват на Ла Гомера през XV век, заварват местните да си говорят със свиркане, което се чувало на разстояние от 3 до 5 км. До началото на 50-те години на миналия век езикът се използвал повсеместно. Според доклад на ЮНЕСКО всички жители на Ла Гомера разбират silbo gomero, но само родените преди 1950 г. и ходилите на училище след 1999 г. могат да го използват. Причината е, че от края на XX век на острова все повече се употребява испанският – заради инвазията на мобилните телефони и намаляващия брой земеделци по клисурите.
От 1999 г. насам езикът на подсвиркването се изучава в училищата на Ла Гомера, за да бъде съхранен. Макар по света да са известни и други подобни езици – в Африка, Гърция, Турция, Франция, този е най-добре проучен и използван от най-голям брой хора. И все пак силбо гомеро се чува главно в училищата и заведенията, където се правят демонстрации за туристи.
Остров Ла Гомера има богато историческо минало – корабите на Христофор Колумб са тръгнали оттук да търсят Западна Индия, а след него всички испански галеони към Новия свят използвали този път заради пасатите. В столицата Сан Себастиан де ла Гомера се намира
Музеят на първооткривателя Колумб.
През 70-те години на миналия век островът е „открит“ и от хипитата, които се настаняват в крайбрежните му пещери. Чужденци купуват на ниски цени много от имотите на острова – най-вече в южната му част, където е по-топло и има хубави плажове.
Най-много туристи идват в Ла Гомера за карнавала на Канарите (вторият по големина в света) и за дългата цял месец фиеста Лустралес, посветена на света Гваделупе. Празникът в чест на закрилницата на острова, за която се смята, че е донесла християнската религия от Африка, се отбелязва веднъж на 5 г. с религиозни шествия със статуята й и магичен светлинен театър в океана.
Канарските острови са не просто място за почивка през всички сезони, но и много интересна дестинация за изследване. Със своите директни чартърни полети от София до Тенерифе на 1.10, 8.10 и 15.10 2025 г., Емералд Травъл дава възможност да се потопите в магията на Канарите. Програмата на туроператора включва 6 нощувки с разнообразие от хотели и изхранване, като в цената са включени трансферите и медицинските застраховки. Внимателно селектираните допълнителни екскурзии са с гид на български. Повече на www.emerald.bg
0 Коментара