Българката KristinSax завладя арабския свят със саксофона си

Едно българско момиче успя да развълнува капризната арабска публика със своя талант. Кристина Димитрова, популярна с артистичния си псевдоним KristinSax, развива зашеметяваща кариера в арабския свят, но предпочита живота си в София, където винаги я връща любовта. Флейтист по професия, но саксофонист и певец по душа, изпълнителката избира да представя България по света с най-атрактивния и сексапилен инструмент. Първоначално свири на флейта в оркестри във Франция и Испания, но след това се насочва към саксофона и така завладява арабските страни. Освен инструменталист, Кристи е и изпълнител и съвсем наскоро втората й авторска песен „Магия“ бе представена в българските музикални медии.

Избрала си саксофона за свой инструмент, а си завършила Музикалната академия с флейта. Какво те подтикна да избереш инструмента с може би най-кадифения звук?

Интересът ми към саксофона се зароди още когато учех в академията. С него имаш повече възможности, можеш да сменяш стиловете, да имаш различни превъплъщения, а аз усещах, че искам точно това – да се разпростирам в по-голям диапазон от звучене. Държа да кажа обаче, че чисто технически флейтата и саксофонът много си приличат. Има много световни примери на музиканти, които свирят и на двата инструмента. Аз донякъде се насочих към саксофона заради баща ми, който твърдеше, че това е мъжки инструмент. Доказах му, че не е прав.

Определено този инструмент е нетрадиционен избор за дамите. Имало ли е коментари заради избора ти?

Често чувам: „Еха – жена саксофонист!“ Факт е, че е рядко срещано, но всъщност аз не съм първата. Не приемам и разделянето на мъжки и женски инструменти. Никъде не е писано, че саксофонът трябва да принадлежи на мъж, а дори и да има такова правило, аз обичам да съм част от изключението и да съм различна.

Кое е най-далечното място, на което те „отведе“ саксофонът?

Бих казала, че това е Абу Даби. Аз имам особен сантимент към арабската култура. В арабските страни изключително много уважават музикантите и изпълнителите. Имат огромен респект към таланта. Аз свирих и свиря само в най-висока класа заведения и няма да е грешка, ако кажа, че животът, който ми осигуряват там е като на принцеса.  Те ме наричат „мис Кристина“ и се опитват всячески да ми угодят. Трябва да призная, че трудно устоявам на сладките изкушения, които са в изобилие. Любим десерт  ми е кюнефе, независимо дали е в сладък или солен вариант.

Разбира се, че докато бях там България и нашата кухня ми липсваха и аз дадох на екипа от готвачи в хотела, където отсядах български рецепти. Научих ги да правят таратор и пълнени чушки и те си знаеха, че специално за мис Кристина трябва да има тези ястия. Малко трудно се оказа намирането на пресен копър с таратора, но и със суха добавка се получиха нещата, все едно съм си в България.

Изглеждаш изключително, докато свириш на саксофон. Имаш много участия. Имало ли е отзив от твое участие, който ще помниш винаги?

Самият инструмент се свързва с романтика и изисканост и това се предава и на музиканта. Но аз съм свирила за толкова много различни и интересни хора, за големи компании, на международни събития, че сега наистина се затруднявам да определя само един запомнящ се момент. Всъщност това, което много ме впечатли наскоро, при това на участие в България, е, че  след финала домакините толкова бяха доволни, че ми казаха, че имам вечен абонамент да бъда музикален гост на тяхната дата всяка година. Щастлива съм, когато има такава искрена реакция – комплимент за мен.

В арабския свят също много емоционално показват обожанието си. Но за разлика от тук, там правят и изключителни подаръци по деликатен начин. Например, когато изпращат цветя на артист, те никога не оставят картичка с името на изпращача. Обичат да са мистериозни. Така получих първия си букет със 101 червени рози, без да знам от кого е.

А след като дълги години си била в арабския свят, защо се върна в България? Какво ти липсваше?

Последните 6 години прекарах в приказното Кралство Бахрейн. Животът ми там беше много добре нареден: вечер бях на участия, а през деня преподавах в  Saint Christopher School, но истината е, че не ми оставаше много време за личен живот.

Изведнъж се появи Ковид и всички знаем как животът рязко спря. Тогава имах време и да творя музика, и да сърфирам в интернет. Така срещнах съпруга мr – в платформа за запознанства, но той беше в България, а аз в Бахрейн… Всеки ден общувахме с видео връзка и когато отвориха летищата с първия полет се прибрах в България, за да се видим на живо.

Имаме много интересна случка при запознанството ни. Точно на първата ни среща валеше като из ведро и аз се качих в такси. Още с влизането, шофьорът ме погледна и ми каза: „Хайде сега да Ви карам към бъдещия Ви съпруг“. Аз бях шокирана. Колкото пъти в България съм се качвала на такси, толкова пъти разговорите са се завъртали около политиката и положението в държавата, но никога около любовта. Но човекът продължи да говорr – без да се познаваме, без да знае къде отивам – и ми каза, че винаги в една връзка ще има спънки, но тя трябва да продължи. Нещо повече – той ми каза, че след една година ще имам дете. Бях повече от впечатлена.

Шофьорът ми сподели, че има 6 деца и със съпругата си много се обичат, че знае какво е любов и усеща, че с човека, към когото пътувам, ще имаме истинска любов. Наистина го слушах вцепенена и когато стигнахме и Александър (моят тогава бъдещ съпруг) ми отвори вратата на таксито, шофьорът каза: „Пожелавам ви прекрасен живот заедно и много да се обичате!“ Никога повече не срещнах този човек. Дори в предаването на Гала, където ме бяха поканили, обявих, че го търсим, но той така и не се появи.

Имаме и други, все едно предречени моменти за нас. За нашата дъщеря избрахме името София. По-късно обаче разбрахме, че тя е зачената на 17-ти септември – точно в деня на Вяра, Надежда и Любов и майка им София.

Не те ли притесни това, че в България започваш всичко отначало и че всяко начало крие рискове?

В началото наистина се притеснявах. Дори не веднъж съм мислила, че трябва отново да стартирам от нулата, но всъщност се оказа, че не е така. Това, което си направил за кариерното си развитие където и да било, в която и да е точка на света, не може да се изгуби. Просто си взимаш опита със себе си и се адаптираш според това, което ти предоставя следващото място. Желанието за успех не трябва да ни напуска!

Новият ти сингъл „Магия“ е подарък за ценителите на качествения звук. Във видеото към песента блести един уникален поръчков саксофон. Разкажи ни за него.

В „Магия“ исках да представя това разкошно бижу – моят  поръчков саксофон, единствен за  България. Той е инкрустиран с 8500 кристала „Сваровски“. Работата по него продължи повече от 2 месеца. Много исках да имам в колекцията от инструменти точно такъв, защото той носи именно арабския блясък, който аз искам да пренеса в родния шоубизнес.

Какво е посланието в „Магия“?

Да не спирате да вярвате, че любовта съществува. Често, дори  близки хора,  ми казват, че не могат да я срещнат. Аз никога не съм спирала да вярвам. И я срещнах! Може би донякъде всичко е въпрос на нагласа, защото не бива да  мислим какво ще получим от една връзка, а какво можем да дадем!

В песента използвам една определена дума, която много харесвам – прозираш. Всеки може да я дефинира както иска, но аз намирам в нея особен смисъл. Разбирам я във варианта, че можеш да си позволиш да си напълно отдаден, „прозиращ“ дори… Мисля, че това е чиста форма любов.

В „Магия“ не криеш, че романтиката в любовните отношения е твой житейски принцип. Кое е най-романтичното нещо, което е правил твоя съпруг за теб, а и ти за него?

Една от най-романтични изненади е бялото пиано, което той ми подари още в самото начало на нашата връзка. Беше на третата седмица от нашето запознанство. Той много се тревожеше дали няма да замина отново за Бахрейн и явно за това е избирал по обемни подаръци (усмихва се). Аз също правя много неща, за да поддържаме романтиката в отношенията.

Аз му поднесох арабския свят. В Бахрейн седмицата е наобратно – неделя е първият работен ден, а в петък и събота почиват. Точно тогава има много брънчове, където хората се виждат и комуникират. Когато отидох с него, бях поканила и всички мои най-близки приятели от там. Всички тогава го приветстваха с: „Добре дошъл в света на Кристина“. Въпреки че на него много му хареса, ми каза, че никога не може да си представи да живее там. Така решихме нашият дом да бъде в България.

Като артист му посвещавам някои мои стихотворения, посветих му и първата ми авторска песен, както и един много специален, музикален момент. Всъщност той е свързан с това, че Александър още от дете е бил влюбен в саксофона като инструмент, но никога не си е представял, че ще се ожени за саксофонистка. Когато се запознахме, той искаше да му свиря любимата му мелодия Lily Was Here, но тя е толкова популярна и толкова често я изпълнявам, че вече дори малко ми е омръзнала. Но на нашия годеж, заедно с баща ми, който е китарист, му направихме страхотна изненада, като я изпълнихме специално за него.

Как можем винаги да поддържаме пламъка във връзката?

Дори и малките оставени бележки някъде, са повод за усмивка и напомняне, че някой мисли за теб. Споделяйте! Не спирайте да си казвате, че се обичате!

Сбъднала си много от своите мечти. Коя е наред сега?

Работя по мой албум с невероятен колега музикант. Това е номинираният за Грами пианист, Бил Василев. Още не мога да издам никаква конкретика, защото създаването на албум е дълъг процес и се надявам скоро да го завършим.

Какво би казала на всички, които в момента са в търсене на голямата любов?

Да не спират да мечтаят, както и да вярват силно в нея! Най-силната магия е любовта!