Марияна Арсенова – примата на българската оперета

Тя e Ким от “Мис Сайгон”, Елена от „Хубавата Елена”, Силва от „Царицата на Чардаша”, Хана от „Веселата вдовица”, Розалинда от „Прилепа”, Марица от „Графиня Марица”, Вера Лизавета от „Последният валс“, Зорика от „Циганска любов“, Сафи от „Цигански барон“, Айрини Малой от „Хелоу, Доли”,  Деметра и Гризабела от „Котки”… Превъплъщавала се е в много ярки и запомнящи се роли от най-известните оперети и мюзикъли.

„Красива, елегантна, ефирна, със силно присъствие на сцената, оригинален глас и артистичност” – така я определят музикалните критици и публиката, която пълни салона, при всяко нейно участие в спектакъл.

Тя е Марияна Арсенова, една от примите в Държавния музикален театър „Стефан Македонски”.

Най-много изпълняваната от нея роля е тази на Розалинда от „Прилепът” на Й. Щраус, не само в България, а и на сцени в Германия, Швейцария, Холандия, Австрия, Япония и др., по време на турнетата на театъра.

Марияна Арсенова има не малко роли и в български произведения за деца, между които са стрина Гена от „Четиримата близнаци” от Г. Костов, в „Казанова” от същия композитор, Царицата от „Снежанка и седемте джуджета” от Атанас Косев  и др.

Певицата не крие, че има любими роли, на които много държи.

Снимала се е дори в холивудския фантастичен екшън „Харпиите”, в която се е превъплътила в мистично същество с 5-сантиметров маникюр и килограм допълнителна коса на главата.

В края на 2024 г.  Марияна Арсенова получи поредната си награда – „Артист-изпълнител“ на годината за множеството си успехи. Тя запя акапелно по време на церемонията и очарова всички с харизмата и невероятния си глас.

„Обичам професията си, когато съм на сцената се чувствам много вдъхновена и правя всичко с огромно желание“, казва примата от оперетата. Музиката за нея е живот, уважава всеки жанр, стига да е поднесен интересно и изпълнителят да е талантлив.

Пътят ѝ към сцената е леко трънлив. Родена е в Пловдив, в семейство на лекари и някак естествено се очаква да продължи семейната традиция. Завършва гимназия в специализирана паралелка по биология, а след това – полувисш медицински институт със специалност акушерство.

Но мечтата на Марияна Арсенова винаги е била оперното пеене. Талантът го има още от малка, винаги е имала усещане, че нейното място е на сцената. Споделя, че лични проблеми, които преживява, са преломният ѝ момент, в който решава,

че няма да прави това, което другите очакват от нея,

а това, което тя иска. И така кандидатства в Музикалната академия „Панчов Владигеров“. Приемат я през 1991г. и започва обучението си в класа по оперно пеене на доц. Констанца Вачкова. Като студентка в трети курс печели 3 място на международния студентски конкурс по камерна музика в Енсхеде, Холандия.

На сцената се качва още като студентка. Първоначално има много силна сценична треска. С времето добива самочувствие, че точно там ѝ е мястото и преодолява тези притеснения. В първите ѝ роли ѝ се налага често да пее с оскъдно облекло.

След завършването на Музикалната академия през 1995 г. е приета за солистка на Държавната опера в Стара Загора с конкурс. Там коронната й роля е Розина от „Севилският бръснар” от Росини. Друга роля е Дорабела от „Така правят всички жени” от Моцарт, под диригентството на хер Нагел.

През 1997 г., също след конкурс, е приета за солистка на

Държавен музикален театър „Стефан Македонски” в София.

През 2001 г. печели Първа награда на Националния конкурс за оперета и мюзикъл „Мими Балканска”. От тогава до ден днешен тя изпълнява всички централни роли от репертоара на класическата оперета и не малко такива от мюзикълния репертоар на театъра.

Многото ѝ роли я отвеждат на различни сцени по света. Тя обаче споделя, че никога не се е явявала за роли, които се играят по чужди сцени. Не е имала и стремеж да живее извън страната ни.

Марияна Арсенова става носител на „Кристална лира“, връчвана от Съюза на българските музикални и танцови дейци, за ролята на Анжел Дидие от оперетата „Граф фон Люксембург” от Лехар през 2004 г.

През 2007 г. я канят за ролята на Валансиен на летният фестивал в Солотурн,  Швейцария, а през следващата 2008 г.  на същия фестивал изпълнява ролята на дона Елвира в „Дон Жуан“ от Моцарт.

През 2010 г. , след като Музикалният театър „Стефан Македонски“ и балет „Арабеск“ се обединяват в Държавен музикален и балетен център-София, един от петте Национални културни институти на България, тя става заместник директор на центъра и артистичен директор на Музикалния театър, а 5 години по-късно

оглавява центъра като директор.

Междувременно певицата завършва второто си висше образование в НМА „Проф. Панчо Владигеров” с магистърска степен по Музикално-сценична режисура в класа на проф. Румен Нейков. В момента е и хоноруван преподавател в НМА по актьорско майсторство на студенти, следващи оперно пеене.

Режисьор е на „Царицата на чардаша” от Имре Калман през 2018 г., редом с гост-постановчика от Виена – Адриан Холендер.  Режисьор-постановчик е на „Прилепът” от Йохан Щраус, с премиера октомври 2019 г., както и та осъвременената постановка на „Графиня Марица от Имре Калман с премиера през март 2022 г.

Талантливата певица остава на директорския пост в Музикалния театър 7 години, до края на 2022 г., когато с конкурс е назначен нов директор, въпреки подписката в нейна подкрепа от над 200 човека от ДМТ „Стефан Македонски“.  В нея те изтъкват успехите й като директор – как от почти фалирал театърът е бил изведен до челната тройка на най-успешните и финансово национални културни институти. Благодарение и на новата си и пълнеща салона програма. Въпреки тези резултати, Марияна е класирана трета на конкурса и остава в театъра като певица и режисьор.

Мариана Арсенова казва, че преди години би се замислила, ако е изправена пред драматичния избор кариера или любов. Сега е убедена, че ако изкуството и любовта са истински, те изобщо не могат да си пречат, напротив, ще вървят ръка за ръка. „Когато човек е влюбен, всичко става някак по-лесно.“

В момента тя е щастливо влюбена и споделя дните си с мъжа на живота си.

Всяка роля за Марияна е една малка любов, дори и да си остане само на сцената. Разбира се, чувства, породили се по време на репетициите, могат да прераснат и в живота. „Такива примери има много” – усмихва се певицата. Като я наблюдава, човек е убеден, че има много поклонници. Красива, нежна, млада. Всеки би се изненадал, като разбере, че тази крехка жена има дъщеря студентка. Обикновено двете ги възприемат като сестри. Дори състудентите на дъщеря й не могат да повярват, че крехката жена на сцената е нейната майка.

Като всеки човек е имала в живота си и драматични моменти. „Казват, че времето лекува. Аз пък смятам, че по-скоро то тушира страшната болка, от която физически се задушаваш. Единственият начин да изплуваш е да се заемеш с нещо ново, за да усетиш, че още си жив” – е жизнената философия на примата.

Марияна е прекалено критична към себе си, казва, че не е еталон на домакиня. Но пък близките й твърдят, че всяко ястие, приготвено от нея, е един истински кулинарен шедьовър. Обича да й бъде чисто и подредено и тъй като няма домашна помощница, сама поддържа къщата си, макар че върши всичко без много ентусиазъм. Но е в стихията си вземе ли в ръка ютия. Гладенето го е издигнала в култ. Освен това е добър домашен майстор. Може сама да сменя електрически крушки, да поставя полилеи, да слага електрически контакти. По душа е истински електротехник. Упорита е и много огнена. Смята, че астралният й знак Дева не й действа така силно, както асцендентът й Лъв. От Девата обаче е взела самокритичността. Влюбена е в професията си и се чувства истински щастлива на сцената. „Заради силните мигове, когато публиката избухва в аплодисменти и те кара да се разплачеш, си заслужава целия труд и всички мъки, които си изживял”, усмихва се Марияна.