Всеки човек има свое усещане за това какво е танцът. Да – танцът е изкуство, базирано на движението, но изкуство, което не може да се мери, определи или опише с няколко думи, няколко изречения, дори страници. За мен в танца, както и в живота, не са важни броят вдишвания, а моментите, в които е спирал дъхът ми.
Танцът не е светлината на прожекторите, не са поклоните, цветята, аплодисментите. Зад няколкото бляскави минутки са наблъскани часове сценична треска, дни вълнения, месеци репетиции и години труд. Години в усилието да преодолееш гравитацията и ограниченията на собственото си тяло, но преди всичко да надминеш себе си. Танцът е стремежът да правиш нещата все по-добре и по-добре. Да не спираш, да се развиваш. Танцът е хлъзгавият и неравен под. Задъханата почивка от минута и половина до следващото изпълнение. Скъсаният чорапогащник. Ръцете и усмивката, които те чакат зад сцената, за да те прегърнат и поздравят. Танцът е изпитание, вдъхновение и истинска любов.
Единственото ,,искам’’ сред всичките ,,трябва’’ в живота ми.
Танцувам. От ежедневните ми мисли и тревоги не е оставал и помен. Слушам музиката и я следвам. Тя ме води, диктува движенията на тялото ми.
Танцувам. Моят начин да кажа това, което искам да кажа, и хората да ме чуят! Да изразявам чувствата си и винаги да ,,говоря’’ истината! Мога да съм която си поискам, без да бъда осъждана – момичето с разбитото сърце или неукротимата дива, музата, носеща вдъхновение, или безпощаден убиец. И точно в тези моменти усещам, че… живея. По онзи начин, за който всички мечтаят – без грижи и проблеми, пълноценно, с преливащо от радост и обич сърце.
Благодарение на заниманията си с танци се научих да се справям с разочарованията и
да не се отказвам от това, което искам.
Започнах да правя неща, за които преди не смеех и да мечтая. Казвам повече, изразявам повече емоции, но най-вече – действам! Придобих смелост и не се спирам пред нищо и никого. Случвало се е да остана разочарована, объркана и да не зная накъде да поема, но точно това са били моментите, в които взимам най-смелите решения и продължавам напред.
Залата и сцената – тези две места са еквивалентни на истинския живот, смесица от радости и трудности. Там, а не в училище, научих своите уроци по трудолюбие, дисциплина и организираност. Там, а не в училище, разбрах, че мога, макар и капнала от умора, да се изправям и продължавам да се боря.
Никога няма да съжаля за времето, прекарано в танци. Сега мога да работя в екип, мога да оценя труда си, но и никога не подценявам чуждия! Знам какво е разочарование, но мога да се справя с него. Знам как да се грижа за тялото и за здравето си по правилен начин! Инвестирала съм средства и време в усъвършенстване на уменията си и в развитието си като личност.
Склонна съм да се съглася с мисълта, че накрая ще съжаляваме само за нещата, които не сме направили. И продължавам напред, без да се спирам, защото
танцът е движение – също както и животът.
Какво ще се случи, ако земята спре да се върти? Какво ще стане, ако въздушните маси спрат да се движат? Какво ще стане, ако сърцето ни спре да бие? Нима хората не сме като акулите, които са постоянно в движение, защото спрат ли – падат на дъното и умират. Не бива да спираме. Трябва да се движим, да израстваме, да се борим. Престанеш ли да се движиш – танцът спира, а щом танцът спира… какво остава за живота?!
0 Коментара