Мак Маринов: Вярвам в духа, макар напоследък да е неоткриваем

30-годишният Мак Маринов е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Ивайло Христов. Преди това е учил две години философия в СУ „Свети Климент Охридски“. Вече четвърти сезон е част от трупата на МГТ „Зад канала“, където основно може да бъде видян. Миналата година получи номинация „Аскеер“ в категория „Изгряваща звезда“ за ролята на Джоуи в спектакъла на Явор Гърдев „Завръщане у дома“ от Харолд Пинтър. Участва и в представления в театър „Сфумато“ и театър „Азарян“. Играл е в български сериали, късометражни и пълнометражни филми. В сръбския филм „Южен вятър: Ускорение“, който вече е по кината, играе Ангел – наркоман-главорез, син на голям български бос (Захари Бахаров), който е в обтегнати отношения с баща си и му се противопоставя на полето на наркотрафика. Лентата е продължение на най-гледания сръбски филм за последните 20 години „Южен вятър“.

Снимки: Южен вятър 2: Ускорение

Хитовата продукция, чийто режисьор е Милош Аврамович, проследява историята на Петър Мараш (Милош Бикович), който има амбицията да разшири бизнеса си, вкарал го в затвора в първата част на филма. Действието се развива паралелно в няколко държави, включително и на родна земя, където Мариан Вълев, Захари Бахаров и Асен Блатечки продължават работата на българската групировка, водена от Христо Шопов (Димитър) през 2018. Автор на саундтрака на „Южен вятър 2: Ускорение“ е Криско. Песента „NOVE PARE” е в дует с една от най-големите звезди на сръбската музикална сцена CОBY. Парчето е и първата колаборация между български и сръбски артист.

Наскоро казахте в едно интервю, че не вярваме в авторитетите, че не ги познаваме, защото в България обикновено са някакви маргинализирани хора. Защо се получава така?

Защото не могат да се състоят като такива. Смятам, че признаването и нуждата от авторитети е потребност на интелигентния човек. В България фокусът, цялата образователна система, всичко, което би могло да се сметне за „личностно развитие“ е свързано само и единствено с постигането на „успех“, „реализация“, „стабилност“ и куп такива глупости. Всеки играе играта, за да я спечели, да има, да добива. Къде точно в тази надпревара ще седне някой да се занимава с авторитети? Няма време за тях, няма и нужда, при така организираното общество. Това, разбира се, е тъжно

В какво и в кого вярвате? Кои са вашите авторитети?

Най-големият авторитет за мен винаги е бил и ще бъде баща ми. Вярвам в човека и в неговия трансцендентален произход. Вярвам, че имаме някакво предназначение. Вярвам в духа, макар и напоследък той да е почти неоткриваем.

Казвате, че това, което сте постигнал в „Бесове“ считате за най-значимия си извървян път. Защо?

Защото нямах опит, бях още студент, а Иван Добчев не се интересува от тези подробности. Той иска да извади от теб това, което разбира за персонажа и докато не го направи, не те пуска. Минава се през много, стигаш до отчаяние, безизходица… Това са тежки моменти за един актьор. Ако не се откажеш, обаче, наградата е голяма. Аз не се отказах. Помня една репетиция, вече минаваше 23:00 ч., бяхме само аз, Иван Добчев и Борис Кръстев в нощното „Сфумато“ и нещата просто станаха, просто се случиха. Е, такава радост няма! Разбира се, не всеки път успявам да постигна точно онзи резултат, но поне знам, че съм го направил някога, че го съдържам.

Как си представяте пътя, който искате да извървите докрай

Искам да имам семейство и деца, които да станат смислени хора. Искам да остана верен на нещата, в които вярвам, колкото и да е трудно това.

А какви са вашите бесове?

Не са малко. Напоследък много ме напрягат постоянните ми опити да рутинирам смислено живота си, да го подредя, да го вкарам в зададен от мен ритъм. Докато бях на 20 години, това ми се удаваше с лекота, сега ми е все по-трудно, защото сякаш много по-лесно се обезверявам, много по-податлив съм на усещането за безсмислие и празнота. Другите си бесове предпочитам да не коментирам. Наздраве!

Защо смятате, че най-добрата роля, която сте правил пред камера е тази на наркоман-главорез в продължението на култовия сръбски филм „Южен вятър“?

Смятам, че добре си давам сметка кога как съм играл и какво качество има работата ми. Принципно съм критичен към представянето си, но когато се справя, знам, че съм се справил. В „Южен вятър: Ускорение“ имах това усещане.

Българската публика ще види филма съвсем скоро. Какво е да участваш в такава мащабна продукция, в продължение на филм, който е най-гледаният в Сърбия за последните 20 години?

Участието ми в този филм дойде в много правилен момент, смятам. Имах достатъчно самочувствие, имах нужда да докажа някои неща на самия себе си и т.н. Работих с големи професионалисти, в чужда, но много благоприятна среда. Харесвам си героя много, харесвам и сценария, а какво по-хубаво от това? Беше голям кеф.

Задължително ли е да разбираш, дори да оневиниш, своя герой, за да се получи добър резултат?

Да. Ако не смяташ героя си за прав, логиката на поведението му се къса и се получават някакви „изигравания“, маниерничене, изобразяване и т.н. Задължително е, колкото и да е трудно това понякога, да разбереш защо този човек действа по определен начин, какво го движи. В добрите драматургии няма категорично отрицателни персонажи, те винаги предлагат гледна точка, има някакъв съдебен процес, в който зрителят/читателят може да участва. Класически пример е д-р Ханибал Лектър. На всеки от нас Антъни Хопкинс е симпатичен в тази роля, нали?

Ако трябва да посочите един български филм от последните 20 години, кой ще е той?

„Източни пиеси“, може би.

Театърът е един от най-потърпевшите от появата на коронавируса. Кои са вашите лични „ключета“ за справяне с пандемията и всичко, което тя засяга?

Пандемията не ми е повлияла почти никак, така че не съм имал нужда от „ключета“, както ги наричате. Доста плувах. Аз нямам проблем да стоя вкъщи дълго време, дори обичам. Занимавах се с кучето си и със себе си. В определени моменти ми липсваше работата, прекалено много почивка.