Робърт Редфорд, харизматичният актьор и носител на „Оскар“ режисьор, който се отказа от статута си на холивудска звезда, за да се посвети на каузи, близки до сърцето му, е починал, според неговата публицистка Синди Бергер, председател и главен изпълнителен директор на Rogers and Cowan PMK.
Той беше на 89 години.
„Робърт Редфорд почина на 16 септември 2025 г. в дома си в Сънданс, в планините на Юта – мястото, което обичаше, заобиколен от хората, които обичаше. Ще ни липсва много“, заяви Бергер в изявление пред CNN. „Семейството моли за уединение.“
Известен с главните си роли в „Буч Касиди и Сънданс Кид“ и „Цялото президентско войнство“, Редфорд също така режисира наградени филми като „Тук тече река“.
Страстта му към изкуството на кинопроизводството го подтиква да създаде Sundance Institute, неправителствена организация, която подкрепя независимите филми и театър и е известна с ежегодния си филмов фестивал Sundance.
Редфорд беше и отдаден природозащитник, преместил се в Юта през 1961 г. и водещ усилията за опазване на природния ландшафт на щата и американския Запад.
Редфорд продължи да играе и в по-късните си години, като се събра отново с Джейн Фонда във филма на Netflix от 2017 г. „Душите ни в нощта“. На следващата година, на 82-годишна възраст, той участва в „Старецът и оръжието“, филм, за който каза, че ще бъде последният му – въпреки че заяви, че не обмисля да се пенсионира.
„За мен пенсионирането означава да спреш нещо или да се откажеш от нещо“, каза той в предаването „CBS Sunday Morning“ през 2018 г. „Имаме този живот, защо да не го живеем колкото се може повече, докато можем?“
През октомври 2020 г. Редфорд изрази загрижеността си относно липсата на фокус върху климатичните промени в разгара на опустошителните горски пожари в западната част на Съединените щати в статия, която написа за CNN.
Същия месец 58-годишният син на Редфорд почина от рак.
Дейвид Джеймс Редфорд – третият от четирите деца на Робърт Редфорд и бившата му съпруга Лола Ван Вагенен – беше последвал стъпките на баща си като активист, режисьор и филантроп.
Неспокойна младост
Роден в Санта Моника, Калифорния, близо до Лос Анджелис, през 1936 г., бащата на Редфорд работи дълги часове като млекар и счетоводител, а по-късно мести семейството в по-голям дом в близкото Ван Найс.
„Не го виждах често“, спомня си Редфорд за баща си в „Inside the Actor’s Studio“ през 2005 г.
Тъй като семейството му не може да си позволи детегледачка, Редфорд прекарва часове в детския отдел на местната библиотека, където се увлича по книгите за гръцката и римската митология.
Въпреки това Редфорд не е пример за ученик.
„Нямах търпение… Не бях вдъхновен“, спомня си Редфорд. „За мен беше по-интересно да се забавлявам и да се впускам в приключения извън рамките, в които израствах.“
Привлечен от изкуствата и спорта – и от живота извън разрастващия се Лос Анджелис – Редфорд печели стипендия за бейзбол в Университета на Колорадо в Боулдър през 1955 г. Същата година майка му почива.
„Тя беше много млада, дори не беше навършила 40 години“, каза той.
Редфорд споделя, че майка му „винаги ме е подкрепяла (в кариерата ми)“ – повече от баща му.
„Баща ми е пораснал по време на Голямата депресия и се страхуваше да поема рискове… затова искаше за мен да следвам правия и тесен път, по който просто не бях предназначен да вървя“, каза той. „Майка ми, независимо от това, което правех, винаги ме прощаваше и ме подкрепяше и вярваше, че мога да направя всичко. Когато заминах за Колорадо и тя почина, осъзнах, че никога не съм имал възможност да й благодаря.“
Редфорд скоро започва да пие, губи стипендията си и в крайна сметка е помолен да напусне университета. Работи за Standard Oil Company и спестяваше заплатата си, за да продължи да учи изкуство в Европа.
„Едва свързвах двата края, но това беше добре“, каза Редфорд за времето си в Европа. „Исках това приключение. Исках да видя какви са другите култури.“
Ражда се звезда
Когато се връща в САЩ, Редфорд започва да учи театър в Американската академия за драматични изкуства в Ню Йорк.
Срамежлив и затворен, Редфорд казва, че не се вписва сред другите студенти по драма, които са нетърпеливи да покажат актьорските си умения. След представление пред класа си с колега, което завършва с разочарование и провал, Редфорд казва, че учителят му го е отделил настрана и го е насърчил да продължи с актьорството.
През 1959 г. Редфорд завършва академията и получава първата си актьорска роля в епизод на „Пери Мейсън“. Актьорската му кариера „оттам нататък върви нагоре“, казва той.
Големият му пробив в актьорството идва през 1963 г., когато участва в пиесата „Боси в парка“ на Нийл Саймън на Бродуей – роля, която по-късно повтаря на големия екран с Джейн Фонда.
По това време Редфорд се жени за Лола Ван Вагенен и създава семейство. Първото му дете, Скот, умира от синдрома на внезапната детска смърт само няколко месеца след раждането си през 1959 г. Шауна е родена през 1960 г., Дейвид – през 1962 г., а Ейми – през 1970 г.
След като актьорската му кариера започва да се развива, Редфорд и семейството му се преместват в Юта през 1961 г., където той купува два акра земя за само 500 долара и сам си построява къщичка.
„Открих колко важна е природата в живота ми и исках да бъда там, където природата е екстремна и където мислех, че може би ще бъде вечна“, каза той пред CNN.
Редфорд се прослави като водещ актьор през 1969 г., когато участва заедно с Пол Нюман – вече голяма звезда – във филма „Буч Касиди и Сънданс Кид“. Уестърнът за двама бандити печели четири награди „Оскар“.
Редфорд каза, че „завинаги ще бъде задължен“ на Нюман, на когото приписва заслугата, че му е помогнал да получи ролята. Двамата актьори имат страхотна химия на екрана, стават приятели за цял живот и се събират отново в „Измамата“ през 1973 г., който печели „Оскар“ за най-добър филм.
0 Коментара