Ефектът „Ирмена Чичикова“

За Ирмена Чичикова няма граници в изкуството. Ролите й в киното, театъра и телевизията оставят трайна следа, а нейното преобразяване в редица образи предизвиква силни емоции. Ирмена изразява себе си и чрез поезия, фотография и мода, която също превръща в изкуство. Търси различното, не се страхува да експериментира и оставя частица от себе си във всеки един от проектите, с които се занимава.

Снимка: Benjamin Hung

Една от първите й големи роли в киното е във филма „Виктория“, чиято премиера бе на престижния фестивал „Сънданс“. Няколко години по-късно се докосва до един от върховете в световното кино. Продукцията „Не ме докосвай“, с нейно участие, печели „Златна мечка“ на Берлинале. Признанието за филма й дава

възможност да се запознае с имена като Бил Мъри

и Тилда Суинтън, а по-късно и с един от най-любимите й режисьори – Уес Андерсън.

Чичикова обича да работи за международни проекти и уверено върви по този път, но това не я спира да бъде част от качествени продукции в България. Последните години тя участва в „Доза щастие“ и „Диада“ на Яна Титова, „Ф1.618“ на Тео Ушев и „Писма от Антарктида“. Последният й филм „Черното море“ става повод за първото посещение на Ирмена в Ню Йорк.

Снимка: Васил Германов

Въпреки че погледът на актрисата е основно насочен към киното, тя не забравя и театъра. Заедно с Валентина Каролева пренасят на българската сцена пиесата от Люси Пребъл „Ефектът“ – експериментът, който се превръща в любовна история. Двете актриси си партнират с Иван Бърнев и Стефан Додуров, а режисьор е Яна Титова. Освен, че превежда зрителя през множество емоции, произведението засяга много актуални теми и задава важни въпроси. Един от тях е за

психичното здраве – тема, която актрисата е приела за своя кауза.

„В рамките на процеса преминахме през цялата палитра от емоции – еуфорията, вълнението и абсолютната емпатия към тези персонажи. Дали се припознаваме в тях, доколко допринасяме от себе си в тях, колко те ни дават? Наистина беше много особено, най-вече към края, когато представлението започна да се оформя цялостно. Усещането за това през какво минават тези хора ни повлия доста емоционално. Плачем от съпричастие към това, което преживяваме, заедно с тях“, споделя Ирмена.

Снимка: Васил Германов

А ето разказвът на актрисата за това как се ражда идеята „Ефектът“ да бъде представен в България: „За мен лично това е второ такова представление, което е независимо, тъй като последните години повече съм се фокусирала върху работата си в киното, в телевизията, а най-вече върху работата ми извън България. И бях оставила театъра малко или много на пауза. Направихме преди две или три години заедно с Петър Дочев представлението „Дъх“ от Дънкан Макмилан в Топлоцентрала. Това ми даде тласък да участвам в повече такъв тип независими продукции, да се хвърлям по-смело в такива идеи. Много е трудно да ги постигнеш, но не е невъзможно. И все по-възможно става да се случват в България.

Снимка: Гео Павлов

С Валя гледахме представлението „Ефектът“ в Лондон и си казахме:

Защо не? Харесва ни, бихме участвали в такава пиеса.

Хайде да се пробваме да го направим двете. Това е общ проект, с общи усилия. За мен първи продуцентски основен кредит с компанията, която създадох с моя брат Йордан Чичиков – Gemini Films. Беше много важна стъпка да се пробвам в нещо такова не само като актриса, но и като продуцент. За Валя също е дебют в продуцентството и като актриса на сцена. Беше много емоционално всичко по реализиране на идеята“.

Ирмена не за първи път влиза в ролята на психолог и това може би не е случайно. Признава, че на подсъзнателно ниво

тези персонажи я привличат.

Актрисата се надява чрез пиесата темата за психичното здраве да бъде обсъждана по-често, както и да се промени възприятието за това лечение в България.

Снимка: Гео Павлов

„Мисля, че това е едно от най-важните неща в пиесата. Когато с Валя я гледахме в Лондон, беше нещото, което най-много ни впечатли – че текстът е изключително актуален. Начинът, по който е написана, темите, с които се занимава. Това страшно много ни привлече, освен актьорското желание да се пробваш да направиш подобно нещо. Мисля, че за България, тази тематика е много важна и невинаги е на преден план в изкуството.

Напоследък така ми се случва, дори в телевизията – в проекта „Тревожност“ на Мирамар, да се занимавам с тази тема и мога да кажа, че е някакъв вид моя кауза. Да участвам в произведения на изкуството, които подвигат тези въпроси, които се занимават с менталното здраве и с това колко е

важно да се грижиш за себе си,

не само когато си болен физически. Както човек може да каже, че се е разболял от грип, така може да каже и, че не се чувства добре психически. Наистина се радвам, че пиесата поставя тези въпроси“, споделя Ирмена.

Снимка: Гео Павлов

Тя и Валя Каролева са продуценти на пиесата, заедно с „Артвент“. Чичикова признава, че й е било трудно да съвместява ролята на продуцент с тази на актриса: „Даже на моменти си мислех, че щеше да е по-разумно да не участвам, а само да продуцирам, защото в един момент ангажиментите като продуцент са толкова много, че изземат цялото ти време. От тази гледна точка това беше урокът, който си взех – ако правя нещо подобно на следващ етап, може би ще се опитам да разграничава двете дейности. Или просто да си давам повече време, защото имахме много кратки срокове. Но като цяло е много добър опит. И изобщо не съжалявам за него“.

Снимка: Гео Павлов

Докато подготвя „Ефектът“, по американските кина се върти филмът „Черното море“. Първоначално той е трябвало да бъде сниман в Калифорния, но поради стачките във филмовата индустрия снимачният процес се мести в Созопол и Българското Черноморие става основна част от него. Филмът участва в доста американски фестивали, бе показан и на „София Филм Фест“, вече е част от стрийминг платформи, а надеждите са, че скоро ще има и своето разпространение по кината в България.

„Това е един от най-страхотните проекти, в които съм участвала последните няколко години. Това беше изключително неочакван процес. Общо взето, съгласяваш се да работиш с едни хора на доверие. Без да знаеш въобще в какво влизаш. Беше супер, защото

всички, които участвахме в процеса, бяхме сътворци.

Да изграждаш една история заедно с режисьора, заедно с партньора си, заедно с екипа, е наистина несравнимо. Заради това „Черното море“ се получи толкова специален. Имаше някаква свобода и лекота, която в повечето случаи дава невероятни резултати“, споделя Ирмена.

Снимка: Гео Павлов

В „Черното море“ ролята й е малко по-различна, а не както сме свикнали да я гледаме в изключително драматични образи. Филмът, който разказва за един мечтател от Бруклин, озовал се в трудно положение в един малък град на Черноморието, е по-лек, с хумор и деликатност.

„Много бих искала да участвам в повече такъв тип проекти, които не са свръхдраматични, не са свръхтежки,

които имат лекота, хумор.

Със сигурност това е нещо, към което се стремя и ми е по-интересно. Просто защото другото съм го правила доста пъти. И когато се появи проект като „Черното море“, който те хвърля в друга посока, провокира те да извадиш неща от себе си, които не си показвал като актьор, е наистина много удовлетворяващо. Това не означава, че ако се появи добра драматична роля или проект, който е малко по-тежък, ще откажа. Напротив. Има огромно значение и кои ще са хората, с които ще го правя. Ако са хора, на които имам доверие, хора, които ме вдъхновяват, хора, с които съм си мечтала, че искам да работя, това ще вземе превес, независимо каква е ролята. Ако са чуждестранни проектите, тогава съм отворена много повече за всякакви предизвикателства“, казва Ирмена.

Снимка: Златимир Араклиев

Признава, че е

намерила начина, по който да се съхранява ментално,

влизайки и излизайки от тези свръхемоционални и драматични роли, в които се превъплъщава. Защото, за да изградиш достоверно една роля, трябва да се потопиш в нея, трябва да живееш с този персонаж и със събитията, които му се случват. Но, когато приключи работния ден, да не позволяваш всичко това да те притеснява.

Ирмена казва, че каквото и да работи, го прави на 100 процента, хвърля се с цялото си същество в него.

Чичикова уверено върви по пътя към целта си – да работи на най-високото ниво в киното. „Със сигурност в годините, в които се занимавам с това по-активно, има прогрес. По-бавно се случват нещата, но определено мога да кажа, че има развитие и удовлетворението от това, което ми се случва. Разбира се, не съм стигнала до най-мечтаните неща все още, но мисля, че стъпка по стъпка всичко, малко или голямо, което ми се случва, ме води по този път“, споделя актрисата.

Една от тези стъпки бе участието й в сериала на Марвел “Тайно нашествие“, с участието на Самюъл Джаксън, Дон Чийдъл, Емилия Кларк и носителката на „Оскар“ Оливия Колман.

„Беше неочаквана стъпка. Не ми е било в пожелателния списък, макар че съм фен на филмите на Марвел. Беше невероятно преживяване. Огромен е броят на хората, които участват на кастинги за тези роли. За мен, фактът, че ме избраха, беше огромно признание. А това, че работих с хората там, с актьорския състав, който е феноменален, да имам възможността да се докосна до такива актьори и да бъда наравно с тях, е нещо изключително. Да се усетиш част от тази индустрия по най-естествения възможен начин ти

дава много увереност, по-голяма смелост да продължаваш,

както и признание, че можем да бъдем част от този свят, от тази индустрия. Не е нужно да играем само малки роли. Можем да бъдем активни и големи участници в това случване“, споделя актрисата.

Докато в продукциите на Марвел работят с огромни бюджети, Ирмена е актриса на свободна практика в България, което носи известна несигурност. „Разбира се, че има своите трудности. Основната е незнанието какво предстои, което ти дава свобода да планираш времето си, да можеш да поемаш всякакви ангажименти. Прави те много дисциплиниран от гледна точка на това как координираш всичко, което ти се случва от работна гледна точка, тъй като по-независимите проекти са с по-нефиксирани срокове. Но както ти дава свобода, така има и несигурност, защото може да си зает цяла година, а следващата да нямаш абсолютно никаква работа“, казва Ирмена.

Тя смята, че има положителна промяна в България и се надява да продължи: „Да има още по-голяма подкрепа за такъв тип проекти и пространства, защото има голяма сила в тях и мисля, че това една ниша, от която и публиката има нужда – да гледа такива представления, филми.

Да усеща това живо изкуство,

което се случва извън конюнктурата или извън вече познатото и подреденото. В България има адски много хора на свободна практика и хора, които се занимават с независимо изкуство и е важно те да имат пространства, подкрепа и любопитство към тяхната работа“.

В бъдещите планове на актрисата неизменно влизат независими проекти, но и такива, в които ще се изявява не само като актриса: „Много ми е интересно да се развивам като продуцент. Имам идея за филм, двете с Валя вече имаме идеи за следващи пиеси, които бихме продуцирали, но само и единствено като продуценти. Отделно работя и върху филмовите проекти с брат ми, който е кинорежисьор, Продължавам да действам и по чуждестранните си ангажименти. Живот и здраве, скоро ще имам какво да разказвам повече за нови проекти, които ще се случват навън“.

Изкуството вдъхновява Чичикова в различни форми,

а голямо удовлетворение й носи работата с концептуалната дизайнерска платформа „Иван Асен 22“.

Снимка: Диляна Иванова

„Работата ми с „Иван Асен 22“ вече е почти от 15 години насам. С Нели Митeва се познаваме някъде от 2007 г. Започнахме да изграждаме някакъв вид партньорство, приятелство през всичките тези години. Първите години бях основно модел за различни техни колекции. И съм активен посланик на платформата през всичките години на пътувания, участия по фестивали. Имам един много специален личен гардероб с дрехи от „Иван Асен 22“.

От 2018 година насам започнахме да работим малко по-концептуално с Нели и с нейния екип. Решихме да правим проекти, които не са просто дизайнерски дрехи, които ще покажем на една колекция. +7 hours беше първото ни такова начинание заедно и беше продиктувано от моята любов към Япония. Те се включиха в тази идея – да направим нещо, което е свързано с българската мода, японската мода, традициите, сблъсъка, срещата между двете култури. Четири пъти ходихме в Япония във връзка с тези проекти. Доста богато се разви цялата тази идея.

Това е страничен проект, но е много, много личен за мен.

Освен че ме връща в Япония непрекъснато, ми дава възможност да се развивам по друг начин като артист. Там съм обвързана организационно, идейно, концептуално. Срашно много ми харесва да се занимавам с тези неща“, споделя Ирмена. И добавя: „Тази есен започнахме репетиции за „Ефектът“ и след две седмици потеглих за Япония. От агенцията за подкрепа на малките бизнеси ни поканиха да вземем участие в Българския павилион в рамките на Осака Експо 2025. Беше невероятно преживяване, защото бяхме едни от малкото български творци, които представиха България по някакъв начин в рамките на Експото по линия на модата. Показахме инсталация, която беше от дрехи, обекти, създадени от студентите по мода на Александър Гергинов, от академията. Аз имах пърформънс с тези дрехи, както и с новата колекцив на Нели Митева“.

Снимка: Yui Yonai

Това сътрудничество става причина няколко пъти да се връща в Япония, която има специално място в сърцето й:

„Любовта към Япония се роди по естествен път.

Моята майка много обичаше японската култура, японската поезия. Вкъщи винаги сме имали книги, които са свързани с японската култура, картини. Подсъзнателно,  като малка, съм израствала с интереса към тази страна. Тя се разви, когато пораснах и започнах да чета повече – и литература, и за самата Япония. При първото ми стъпване на японска земя, което беше през 2014 г., установих, че това е място, в което се припознавам изключително много и място, в което може би в предишен живот съм била“.

Както с повечето видове изкуство, Ирмена има близка връзка и с литературата и много обича поезията, но в библиотеката й има една специална за нея книга – „Алиса в страната на чудесата“. Колекцията й от различни издания на творението на Луис Карол вече наброява над 50 книги, събрани от местата, които е посещавала.