Испанският пластичен хирург д-р Иван Маньеро – изкуството да остаряваш по-добре

Роден в Барселона през 1969 г., д-р Иван Маньеро е сред водещите испански и международни пластични хирурзи с над 25-годишна практика. Специализирал е в Обединеното кралство, САЩ, Бразилия.

През 1999 г. създава IM Clinic в Барселона, която днес е един от водещите медицински центрове в Европа, посветени изцяло на пластичната хирургия и естетичната медицина. Той е и един от пионерите при операциите за смяна на пола. Работата си възприема като нещо много повече от техника: „възможността човек да се сдобри със собствената си идентичност и да живее с повече свобода и сигурност“.

Кои са най-значимите технически постижения в козметичната хирургия през последните години, тези, които наистина промениха начина на работа и резултатите?

Възможността да се индивидуализира всяко лечение. Една и съща интервенция не работи по един и същи начин за всички. Изучаваме какви са тъканите, как стареят и какви промени искаме да постигнем както по лицето, така и по тялото. Стареенето на лицето влияе на кожата, но също така и на мазнините, връзките, мускулите и дори костите. Тези знания ни позволиха да разработим форми на лифтинг, които действат на по-дълбоки нива. Използваме по-прецизно собствените мазнини на пациента, за да се справим по-добре с качеството на кожата при телесни процедури и да се възползваме от подобренията в имплантите и по-малко инвазивните техники.

Но има една еволюция, която смятам за фундаментална: разбрахме, че подмладяването изисква уважение към естествеността на всеки човек. Красотата има много общо с пропорциите, изразяването и хармонията. Нашата работа трябва да ги разпознава и да знае как да ги възстанови, без да изтрива това, което прави някого уникален. Затова можем да виждаме хора на 60 или 70 години с по-свеж външен вид, без първото нещо, което си кажем да е, че са си правили операция. Не можем да обещаем да отнемем определен брой години, но можем да търсим нещо много по-ценно: този човек да изглежда по-добре и да продължава да се разпознава.

Забелязвате ли по-голямо търсене на определени интервенции в сравнение с преди пет или десет години? Кои са най-модерните „заявки“ в момента?

Бих разграничил два вида търсене: това, което произлиза от промените в самия живот, и това, което е подсилено от социалните референции и модата. Първият е доста постоянен. Бременността, майчинството и менопаузата могат да доведат до важни промени в тялото на жената. Т. н. mommy makeover  е насочен именно към справяне с някои от тези промени с персонализиран план. Към това търсене през годините се добавя и подмладяването на лицето. След това идват пиковете на интерес, свързани с мрежите, киното или някоя публична личност. Например Крис Дженър, майката на семейство Кардашиян, която публично говори за лифтинга на лицето си. В нашата практика забелязахме по-голям интерес към тази интервенция, съвпадащ с отзивите от нейното преобразяване. При ринопластиката, както при жени, така и при мъже, усещаме и влиянието на мрежите и селфито. Детайл, който много хора не знаят: снимането от много близък план може да направи носа да изглежда по-голям и по-широк, отколкото е всъщност. Преди да обмислите промяна на дадена характеристика, е препоръчително да проверите дали ви притеснява анатомията или как камерата я представя. При мъжете операцията на клепачите играе важна роля в подмладяването. Също така наблюдаваме интерес към по-ясно дефиниран контур на тялото в контекста на по-голям естетически натиск върху мъжкото тяло.

Днес все повече естетични медицински процедури – ботокс, филъри, лифтинг с конци – съжителстват с пластичната хирургия. Какви реалистични очаквания могат да имат хората към всяка от тях? Къде е границата между това, на което е способно нехирургичното лечение, и това, което само скалпелът може да постигне?

Естетичната медицина и пластичната хирургия се допълват. За по-малък проблем можем да прибегнем до решения като изглаждане на определени изразени бръчки, коригиране на загубата на обем или подобряване на качеството на кожата. След операцията естетическата медицина също може да помогне за грижата за кожата и да допълни резултата. Но ако има значително намаляване на тъканите или излишна кожа, трябва да внимаваме с обещанията за постигане на еквивалента на операция с по-проста процедура. Опитът да компенсираш цялото провисване чрез филъри, например, може да добави обем, от който лицето не се нуждае.

Хирургията също има ограничения. Лифтингът на лицето може да премести тъканите, но не премахва малки повърхностни бръчки или всички промени в текстурата. Координацията между пластичния хирург и естетичния лекар е от съществено значение. Някои предишни процедури, като определени конци, филъри или енергийни устройства, могат да причинят фиброза или да променят плоскостите под кожата, като затруднят последващия лифтинг на лицето. Затова, ако пациентката обмисля операция през следващите месеци, бих я посъветвал да говори с хирурга си преди да започне нова процедура.

Забелязали ли сте през последните години нов начин за разбиране на красотата, както поради социокултурни промени, така и социални мрежи, изкуствен интелект и филтри?

Често използвам провокативен израз: красотата е маркетинг на възпроизвеждането. Това е начин да напомня, че привличането има биологични корени. При хората, разбира се, културата, опитът и връзките също са замесени; не можем да сведем цялата красота до една функция. Но няма историческа формула, която да обяснява всички идеали, а и не всички възприемаме красотата еднакво. Това, което ме тревожи относно филтрите и изкуствения интелект, е, че те могат да превърнат физически невъзможен образ във всекидневен стремеж. Може да срещнем нетекстурирана кожа, променени пропорции или тела, които не отговарят на нито една истинска анатомия. Освен това мащабите на възможностите за сравнение са се променили. Една тийнейджърка може постоянно да се сравнява с избрани изображения от цял свят, ретуширани или дори на хора, които реално не съществуват. Това излагане може да направи нормалното – пора, асиметрия, гънка при седене – да се възприема като дефект. Затова смятам за важно да се образова погледът, особено докато се формира самочувствието.

Къде е границата между здравословното желание за подобрение – „Искам да харесвам себе си повече“ – и нереалистичното очакване или психологически дискомфорт, който скалпелът не може да излекува?

Когато с остаряването се влоши някоя става, приемаме за съвсем нормално операция и протеза. Когато с възрастта се появи катаракта, смятаме, че е добре да се намесим, за да възстановим зрението. Но когато кожата остарява, започват предразсъдъците. А кожата също е орган, при това най-големият в тялото и заслужава грижа. Желанието да се подобри външният вид на стареещата кожа не трябва да бъде причина за осъждане. Същото се случва и с промените по време на бременност или менопауза. Ако една жена иска да се чувства по-добре относно гърдите, корема или лицето си, желанието ѝ заслужава уважение. Тя не трябва да се извинява, че иска да се грижи за себе си. Нито пък трябва да се подложи на операция, за да покаже, че се грижи за себе си.

В днешно време натискът на дигиталния филтър е огромен. Идват ли жените с молба да изглеждат като собствената си „ретуширана“ версия в социалните мрежи или все повече търсят естественост и хармония със собствената си възраст?

Двете желания съжителстват, въпреки че в моята практика наблюдавам разлики според възрастта. Жените на средна възраст обикновено са доста ясни относно това, което търсят: да изглеждат добре, да се чувстват привлекателни и да възвърнат свежестта, като същевременно запазват идентичността си. Много от тях вече се грижат за себе си с диета и упражнения и искат резултатът да съпътства това усилие. Те искат да се подобрят, но не искат лице, което изглежда чуждо. Сред по-младите пациентки намирам повече заявки, свързани с филтри. Някои дори ми казват точния номер на филтъра на приложението. За мен това е сигнал да прекратя разговора за възможна операция и да започна друг: какво променя този образ и защо искат да изглеждат така. Понякога най-полезното, което можем да предложим на консултация, е да помогнем на човек да погледне лицето си без филтъра, с който се е научил да го съди.

Мъжете оперират ли се повече от преди? Има ли разлика в мотивацията им? Кои операции са най-търсени от мъжете в сравнение с жените?

Мъжете са включили козметичната хирургия сред опциите си за поддържане, но жените продължават да са изложени на много голям социален натиск по отношение на външния вид. Но най-много ме впечатлява разликата в мотивациите. Понякога я обяснявам с шега: „Жените се оперират за красота, а мъжете за работа.“ Разбира се, това е опростяване, но обобщава нещо, което често чувам. Много жени искат да подобрят фигурата си, да се почувстват по-привлекателни, да се харесват в огледалото или да си върнат комфорта с тялото и дрехите си. Много мъже, от друга страна, имат друго притеснение: „Всички ме питат дали съм уморен, дори когато не съм.“ Чувстват се неудобно, когато лицето им изразява липса на енергия, която иначе не усещат. Затова при мъжете корекциите на торбичките под очите или излишната кожа на клепачите са сред най-търсените интервенции. При жените се открояват операциите на гърдите, корема и контурът на тялото. Намеси като ринопластика или лифтинг на лицето си правят и двата пола.

Накъде се насочват технологиите: по-малко инвазивни процедури, по-бързо възстановяване, изкуствен интелект в диагностиката? Какво предвиждате за следващото десетилетие?

Вървим към по-персонализирани лечения, по-прецизно планиране и по-леко възстановяване. Изкуственият интелект може да ни помогне да анализираме информацията и да планираме по-добре. Но най-интересният напредък е да разберем какво се случва в тъканите ни преди стареенето да стане видимо. В момента се занимавам с изучаването на дълголетието. Като хирург се интересувам както от подмладяване на тъканите, така и от по-доброто им запазване. Генетиката, епигенетиката и изследванията върху клетъчното стареене отварят интересни хоризонти. Големият напредък би бил да можем по-добре да запазим това, което днес все още трябва да поправяме.

Мислите ли, че козметичната хирургия ще стане още по-достъпна и „нормализирана“?

В много западни и латиноамерикански страни тя вече е много нормализирана. За мен една от големите промени е автономията на жените. Икономическата независимост позволява на много жени да вземат решения за телата си, без да се нуждаят от финансовата подкрепа на партньора или семейството си. Подобряването на жизнения стандарт и възможностите за финансиране също оказват влияние. Но фактът, че една операция може да се плати на вноски, не означава, че трябва да се отнасяме към нея като към някаква покупка.

Като един от най-опитните специалисти по хирургия за смяна на пола в Испания, какво бихте искали обществото да разбере по-добре за пътя на транс хората към тяхната собствена идентичност?

На пръв поглед прост въпрос като „Момче ли си или момиче?“ може да съдържа в себе си повече, отколкото си мислим. Можем да говорим за хромозоми, как тялото се е развило или за идентичността на този човек. Свързани са, но не са едно и също нещо. За повечето хора идентичността съвпада с пола, определен при раждането. За транс хората това съответствие е различно. Това не прави идентичността им грешка или болест. Когато транс човек идва на консултация, не е наша работа да решаваме кой е той, а да чуем какво има нужда и да преценим как можем да му помогнем. За някои хора определени характеристики на тялото им създават значителен дискомфорт и лечението може да помогне за облекчаването му. Други не се нуждаят от операция. Хирургът не създава идентичност в операционната. Той може да помогне на тялото да се адаптира по-добре към нея. Моето послание е просто: трябва да им предложим същата сериозност, същата човечност и същата готовност за помощ като на всеки друг.

Смятате ли, че отношението към транс хората се е променило през годините, в които практикувате тази специалност?

Много! Когато поглеждам назад, промяната изглежда огромна, преживял съм я много отблизо. Когато започнах да се грижа за тези пациенти в края на 90-те, много от тях се криеха. Бяха претърпели отхвърляне, дискриминация и в някои случаи преследване. Идваха в клиниката след десетилетия, без да могат свободно да говорят за случващото се с тях. Срещнах и съпротива в собствената си професия. Имаше колеги, които ми казваха, че съм луд, че извършването на тези операции ще съсипе кариерата ми. Някои болници не ми позволяваха да оперирам тези пациенти. Имаше анестезиолози, които отказваха да съдействат с упойката. Дори съседите на сградата, където консултирах, бяха против да ги лекувам там. За мнозина пациенти молбата за помощ изискваше изключителна смелост.

Оттогава сме изминали дълъг път. В нашата среда има признание на правата на тези хора и много по-голямо медицинско участие. Днес те намират подкрепа от професионалисти от различни специалности: ендокринология, гинекология, педиатрия, психично здраве… И нещо фундаментално се е променило: хората, които преди са били заглушавани или дори наказвани за това, че са изразявали кои са, сега имат по-голям шанс да бъдат чути. Децата, юношите и техните семейства също могат да намерят подкрепа. Голямата разлика след тези десетилетия обобщавам така: преди много пациенти пристигаха след цял живот на мълчание. Днес имаме повече възможности да им помогнем, преди страданието да им отнеме толкова много години от живота.

Вашият Instagram профил много добре съчетава личното с професионалното. Как решавате какво да споделите и защо смятате, че близостта с аудиторията е важна?

За мен бялата престилка винаги е представлявала някакъв щит, но и преграда между лекаря и пациента. Затова обикновено ходя в кабинета без престилка. Когато пациентка дойде, за да ми каже нещо за тялото си, може да се чувства засрамена, несигурна или страхуваща се да бъде осъдена. Ако премахнем тази бариера, ѝ е по-лесно да се изразява. Този начин на работа се пренася доста естествено в моите социални мрежи. Въпреки че не съм особено запален по тях, се опитвам да показвам повече от операции и професионална дейност. Имам и семейство, хобита, социален живот и емоции. Споделянето на част от този живот позволява на хората да опознаят човека зад хирурга. Не е нужно да разказвам всичко, но трябва да се покажа по начин, по който се разпознавам.

Като лекар, който всеки ден вижда резултатите от най-напредналите техники, бихте ли се подложили на процедура? Как се грижите за собственото си стареене?

Грижата ми за доброто стареене е с мен още от много малък. Още от юноша спортувам и внимавам с храненето. Опитвал съм се винаги да почивам достатъчно, да избягвам тютюнопушенето и да не консумирам алкохол. Не съм чакал да изглеждам по-възрастeн, за да започна да се грижа за себе си. Това е важна част от превенцията: в това, което правим постоянно години наред. Разбира се, не означава, че можем да контролираме всичко, което ще ни се случи. Често говорим за по-дълъг живот, за lifespan. Мен повече ме интересува healthspan: годините, които живеем със здраве, автономия и способност да се наслаждаваме. И ако в бъдеще искам да подобря някакъв аспект на външния си вид, за да се чувствам по-комфортно, ще бъда отворен за това. Знанието за хирургията не ме кара да я отхвърля или да мисля, че имам нужда от нея, защото достигам определена възраст. Следя с интерес и леченията, които могат да ни помогнат да остаряваме по-добре. Целта ми е да запазя желанието и способността да живея пълноценно много години. А грижата за външния вид може да бъде част от това.

От медицинска и лична гледна точка, какви основни препоръки бихте дали на мъж или жена за по-здравословно дълголетие?

Много от нещата, които могат да ни помогнат да живеем по-добре, не изискват скъпи процедури. Преди да търся изключителна формула, бих започнал с четири стълба: храна, упражнения, сън и лични отношения. Важно е да ги поддържаме с времето. Средиземноморска диета със зеленчуци, плодове, бобови култури, ядки, пълнозърнести храни, зехтин и достатъчно източници на протеини е силно препоръчителна. Дайте акцент на ниско преработените храни и ограничете преработените меса. Второ, грижете се за мускулите си. На жените казвам да не мислят само за отслабване, а и за натрупване на сила. Мускулите ви позволяват да се движите, да поддържате автономия и да участвате в регулирането на метаболизма. Много здравословни са ходенето, танците, плуването или бягането. Трябва да добавим и силови упражнения, адаптирани за всеки човек, поне два пъти в седмицата. Трето, пазете почивката. Сънят не е загуба на време. Мозъкът и тялото имат нужда от този период, за да развият възстановителни и регулиращи функции. Четвърто, развивайте и пазете връзките си. Да имате с кого да говорите, да се съберете на обяд или вечеря, да излизате или да се чувствате придружени също е част от здравето. Нежеланата самота и изолацията имат важни негативни последици за физическото и психическото благополучие. Към това бих добавил избягване на тютюн, алкохол, наркотици, както и използване на слънцезащита. Поддържайте превантивни мерки, които съответстват на възрастта и здравословното ви състояние. Добавки? Когато имат ясна цел. Преди да се запитате каква добавка ви липсва, попитайте се как се храните, движите, спите и социализирате. Там започва грижата.

 

Какъв е вашият начин на живот извън операционната?

След работа времето ми принадлежи на семейството, с което споделям и най-голямата си страст – морето и ветроходството. Запален съм по колите и карането на писта, а освен това обичам хубавата храна, пътуванията и срещите с хора.

Отдавна се занимавате с хуманитарна дейност. Как започна този ангажимент и какво прави днес фондацията ви?

С хуманитарна помощ се занимавам от почти четиридесет години – отначало с различни организации, а по-късно чрез фондацията, която създадох, за да може тази работа да продължи. От над тридесет години работим в Гвинея-Бисау, където допринесохме за създаването на сиропиталища и училища, и изграждането на собствена болница. В момента помагаме за издръжката на над триста деца. Пътуваме два пъти годишно, за да провеждаме хирургични кампании, но болницата остава отворена през цялата година. Затова е от съществено значение да работим с местни професионалисти, които поддържат проекта всеки ден. Това е форма на социална отговорност и споделяне с обществото на възможностите, които сме имали.

Имате син и дъщеря. Бихте ли искал някой от тях да тръгне по вашите стъпки? Как гледате на професионалното си наследство?

Не им казвам какви трябва да бъдат. Искам да имат свободата да избират. Но те виждат колко щастлив ме прави работата ми. Ако открият, че медицината може да ги направи щастливи, с радост ще ги придружа. Що се отнася до наследството, то надхвърля семейството. През тези години много професионалисти са идвали да наблюдават, учат и споделят с мен. Някои от тях днес прилагат техники, които съм разработил в различни части на света. Това е много ценна приемственост. Изследването, разработването на техники и разбирането на техните граници отнема години. Ако предам това знание, тези, които идват след мен, могат да започнат от по-напреднала точка и да стигнат много по-далеч. Обичам да мисля, че след двеста или триста години някакъв процес ще запази малка част от тази „ДНК“: идея или знание, започнало в моята клиника и което други са развили, дори и името ми вече да не се споменава

Все още има хора, които избират да се оперират на места без необходимите сертификати. Какво трябва да провери една жена, преди да се довери на клиника или хирург?

Много хора решават кой ще ги оперира по снимка „преди и след“ в социалните мрежи. Трябва внимателно да проучим на кого ще поверим тялото си. Бих помолил всеки пациент да провери конкретни неща: кой ще го оперира, дали е регистриран, дали има съответната официална специализирана квалификация и какъв опит има в конкретната интервенция. Също така къде оперира, дали центърът е упълномощен и кой ще отговаря за анестезията и последващото наблюдение. Не е достатъчно само да ти покажат диплома: обучението трябва да бъде проверено от официални източници. Да бъдеш добре информиран не гарантира гладка операция. Никой професионалист не може да ти го обещае. Но помага да избираш с по-добри критерии и да знаеш какъв отговор ще има при нужда.

Кои са най-честите червени флагове, които показват, че клиника или лекар не са достатъчно квалифицирани?

Един от първите сигнали е изключително ниска цена. При операция не плащаш само за ръцете на хирурга. Зад нея трябва да има добро оборудване, квалифициран анестезиолог, адекватни материали, условия и грижи, които продължават след изписването. Всичко това има цена. Сравнявам го със системите за безопасност на автомобил. Искаш да има добри спирачки и въздушни възглавници, макар че очакваш никога да не ти потрябват. В хирургията има и ресурси, които трябва да са налични, дори ако всичко върви добре и ако не ви се наложи да ги използвате. Безопасността, която не виждате, е част от това, за което плащате. Ниската цена сама по себе си не означава и ниско качество, докато високата също не гарантира качество. Но при оферта, която е далеч по-ниска от останалите, трябва да внимавате какво е включено и какво пропуска. Друг червен флаг е, когато минавате през маркетингови отдели и не можете да говорите с човека, който ще ви оперира. Трябва да познавате хирурга, преди да вземете решение, да чуете обясненията му и да знаете кой ще отговаря за вашето възстановяване. Също така ме тревожи липсата на проследяемост, на стабилна и проверима структура на грижите след операцията. Бих бил подозрителен към тези, които обещават чудеса, уверяват че никога нямат усложнения или се стряскат, когато им задавате въпроси. Доверието се изгражда чрез обучение, средства, обяснения и отговорност, не с обещания.