Вътрешното дете.
Тази метафора, която сме чували толкова много пъти, е поредната недоразбрана от въздухарско-духовното, розово-романтичното разбиране и избягващото поведение в повечето хора. Наивният розов позитивизъм, който се харесва на повечето хора, които търсят да се приплъзнат по повърхността, вече няма да може да работи както досега. Беше един дълъг период на романтичен наивитет, в който хората цитираха красиви положители фрази, говореха за безусловна любов, за духовна възвишеност и алтруизъм. И всичко това на фона на токсични емоции, злъчен критизицъм, нравоучителство, инфантилни изисквания, опарена мителност и всевъзможни поведения, изхождащи сякаш от недорасло, наивно, обидено дете.
Ето там е работата. Това дете не е метафора. Поведенията не са “сякаш” изхождащи от недорасло дете. Те буквално са от това дете.
От години пиша за непорасналите деца, които се престуват на възрастни. Огромна част от хората са блокирали в емоционалното и психичното си развитие в онези детски моменти, когато са получили най-малко любов. Някъде докъм 7.г възраст. Липсата на любов, грижа и безопасност е нанесла дълбоки емоционални рани, никога излекувани. И тези днешни възрастни непрестанно реагират от позицията на обиденото, уплашено, наранено дете, което още е в ступора на травмата си.
Очакват някой да им даде готови решения, да ги обгрижи, спаси, да им каже стъпка по стъпка как да преодолеят тази сложна ситуация, да поеме отговорност вместо тях.
Бягството в кратка медитация и красив повърхностен, захаросан позитивизъм само замазва временно неприятните чувства.
А после?
Там е работата, че тази наивна захаросана вълна вече е към края си. Тя просто повече няма как да върши дори досегашната си заблуждаваща работа на патерица.
Хората, които са работили упорито и отдадено по преработката на травматичния товар от детството си, ще стъпят на нова, широка магистрала. Ще преживеят грандиозен отскок към нови реализирани възможности.
За тези, които са се крили обаче, с надежда да минат между капките, подпиращи се на захаросания позитивизъм и опит за самовнушения “всичко ми е наред, аз съм силен, смел, утвърждавам положително и визуализирам мощно, за да си поръчам хубавини от Вселената“, ще бъде много трудно. Ще им се наложи да се сблъскат с болезнени прегради, които ще ги принудят най-сетне да погледнат реалистично към вътрешното непораснало си дете, което дори и на 30, 40, 50, 60 и повече години, реагира незряло, инфантилно дори.
Ще им се наложи да разсеят
розовите облаци на захаросания позитивизъм,
защото новата енергия вече изисква отговорност и дисциплина в духовното. Изисква зрялост.
Никой друг не може да се върне назад в тежките травматични моменти на емоционално нараняване, където са блокирали нашите мънички Аз-ове. Никой друг, освен нас самите. Ние сме тези, които можем да освободим замръзналото в травмата вътрешно дете, да му помогнем да се отърси, да се освободи, да му дадем ресурси да продължи напред. Ето тази динамика вече е неизбежна и енергията на новото време настоятелно ще ни притиска да го направим.
Работата с вътрешното дете
не се изразява просто в красива медитация, в която си представяме малко златно дете в красива енергийна сфера. Истинната работа иска много оголена откровеност. Гмурване в дълбините на болката. В отхвърлянето, в насилието, в горчивината на изоставянето и унижението. О, никак не е красиво и захаросано позитивно. Там боли. Ох, как боли! Там е агония. Безсилие. Душевни рани толкова болезнени, че нищо чудно, че дълго време сме ги посипвали с розов захарен памук.
Но само когато се върнеш и преживееш болката в цялата ѝ болезнена откровеност, само когато си позволиш да прегърнеш и приемеш онези негативни неща, стаени в сянката на дълбоката си същност – само тогава можеш да говориш за истинска, непресторена, отговорна духовност. Тя иска динамика, преработка, трансформация. Изисква да преобразяваме себе си отново и отново, докато осветляваме и променяме всяка частичка от себе си.
Така че –
оставете розовите, захаросани послания,
с които си мислите, че правите нещо. Те са чудесни като нюанс на вече преработения човек, който пресъздава себе си в партньорство с Бог и всички висши сили. Но преди това, и паралелно с това, имаме задачата да преработим низините и дълбините си.
Вътрешното ни наранено дете иска да порасне. Да се освободи от оковите на емоционалните наранявания и да продължи напред. Тази важна задача има всеки от нас.
КАК – вероятно ще попитат хората, които не са чели и слушали достатъчно от знанията, които предавам на тази страница.
Има методи. Техники.
Тези, с които работя аз и те са неизменно ефективни, бурно трансформиращи и преобръщащи – това са методите на енергийната психология. ТЕС, Пренареждане на Матрицата и авторския ми метод – Божествената Матрица. Разработих ясен и дисциплинирано подреден алгоритъм, който захваща настоящите проблемни поведения и житейски спънки, за да ни поведе по нишката на миналото, което подсъзнанието любезно ни предоставя, когато сме потопени в преживелищна сесия. За да ни отведе до точните моменти, където вътрешното ни дете е блокирало. Моментите, които освобождаваме и преработваме, за да може вътрешното дете да пристъпи отвъд травмата и да израсне.
Красив процес, сурово автентичен, бурно преживелищен и неописуемо облекчаващ в успешния си завършек.
Никой няма да може да бяга твърде дълго от тази наложителна трансформация.
Не е красиво и захаросано ли? Извинявам се.
Животът настоява за тази трансформация.
Може да се случи доброволно, или доброзорно. Никой няма да бъде подминат.
Ако все още вървиш в началото на този път – не се плаши. Просто започни да крачиш. И нещата ще се получат, когато влагаш своите отговорни усилия в личната си, откровена, автентична духовна трансформация.
Можеш да започнеш с “Първите 7 стъпки към емоционална свобода и душевен мир” – безплатната ми книжка, която ти подарявам. Можеш да я вземеш оттук.
А в идните месеци ще получиш истински дълбоките практически знания, стъпка по стъпка. Просто започни.
От Свой избор
0 Коментара