Проф. д-р Юта Берглер-Клайн е ръководител на Отделението по кардио-онкология към Медицинския университет във Виена и лекар в Wiener Privatklinik. Тя е член на Съвета по кардио-онкология на Европейското кардиологично дружество (ESC) и сред авторите на първите европейски насоки в тази област, които определят днешната клинична практика в Европа.
Проф. Берглер-Клайн, защо кардио-онкологията се превърна в приоритет точно през последните години?
Отговорът е свързан най-вече с успеха на съвременните онкологични терапии. Преди двайсет години много от сърдечно-съдовите усложнения, свързани с лечението на рака, просто нямаха време да се проявят, защото преживяемостта беше по-ниска. Днес за много пациенти ракът се превръща в хронично, но контролируемо заболяване, а за други лечението означава пълно излекуване. И в двата случая запазването на здравето на сърцето става също толкова важно, колкото и лечението на самото онкологично заболяване. Химиотерапията, имунотерапията, таргетните терапии и лъчелечението могат да имат въздействие върху сърдечно-съдовата система, затова ние включваме грижата за сърцето в терапевтичния план още от самото начало на онкологичното лечение.
Как се открива навреме евентуален проблем със сърцето?
Ехокардиографията остава един от най-ценните ни инструменти за проследяване на сърцето при онкологични пациенти. За няколко минути тя показва как функционират сърдечните кухини, дали има засягане на клапите или удебеляване на сърдечния мускул — информация, която ни позволява да се намесим, преди пациентът да усети каквито и да било симптоми. Освен образната диагностика, разчитаме и на два прости кръвни показателя: мозъчния натриуретичен пептид (BNP), който показва натоварване на сърцето и риск от сърдечна недостатъчност, и тропонина, който сигнализира за увреждане на сърдечния мускул. Дори леко повишение на тези стойности може да означава, че сърцето се нуждае от по-стриктно проследяване.
Разпространено е схващането, че ако се появят признаци за сърдечно засягане, онкологичното лечение трябва да бъде спряно. Вярно ли е това?
Не, и това е едно от най-честите погрешни схващания. Целта на кардио-онкологията е точно обратната. Когато открием проблем, ние, кардиолозите, започваме лечение своевременно, докато онколозите продължават борбата с рака. Разполагаме с множество медикаменти, способни да защитят сърдечната функция — от терапии за сърдечна недостатъчност до лечение на високо кръвно налягане и холестерол — така че онкологичният план да може да продължи без компромис с резултатите.
Кои видове онкологично лечение натоварват най-много сърцето?
Различните терапии засягат сърцето по различен начин. Химиотерапевтичните средства, особено антрациклините, могат постепенно да отслабят сърдечния мускул, с риск от сърдечна недостатъчност в дългосрочен план. Лъчелечението, особено при рак на лявата гърда, може да увеличи риска от коронарна болест поради близостта на сърцето до облъчваната зона. Хормоналните терапии при рак на гърдата и простатата могат да повлияят холестерола, кръвното налягане и общия сърдечно-съдов риск. А имунотерапията, макар и революционна при напреднали форми на рак, в някои случаи може да предизвика възпалителни реакции, засягащи сърцето. Добрата новина е, че повишената информираност и усъвършенстваните техники на лечение значително намаляват тези рискове.
А при деца, преживели онкологично заболяване — има ли специфични рискове в дългосрочен план?
Да, и това е група пациенти, която не бива да бъде забравяна. Днес над 80% от децата, диагностицирани с рак, преживяват благодарение на напредъка в онкологията. Химиотерапията, проведена в детска възраст, обаче може да засегне сърцето десетилетия по-късно. Затова препоръчваме редовно кардиологично проследяване през целия зрял живот — ехокардиография приблизително на всеки пет години при пациенти без допълнителни рискови фактори и по-често при пациенти с повишен риск.
Какво означава превенция в кардио-онкологията?
Философията ни не се ограничава до лечение на усложненията, а е насочена преди всичко към тяхното предотвратяване. Преди началото на онкологичното лечение оценяваме съществуващите сърдечно-съдови рискови фактори — високо кръвно налягане, повишен холестерол, диабет, прекаран инфаркт, клапни сърдечни заболявания, предсърдно мъждене или тютюнопушене. Ако установим такива фактори, започваме лечението им незабавно, без да чакаме появата на усложнения. Освен това няколко прости навика остават от съществено значение през целия период на лечение: редовно измерване на кръвното налягане, отказ от тютюнопушене, балансирано хранене, контрол на теглото и редовна физическа активност.
Темата за холестерола и статините често поражда съмнения у пациентите. Какво бихте казали на тях?
Повишеният холестерол остава подценяван рисков фактор — много пациенти избягват лечение със статини заради погрешна информация, разпространявана онлайн. Научните доказателства в подкрепа на ефективността на статините са категорични. За пациентите, които не ги понасят добре, съществуват алтернативи — от смяна на вида статин до инжекционни терапии, прилагани веднъж на две седмици, с добри резултати в понижаването на холестерола, макар цената им все още да представлява предизвикателство за някои пациенти.
А новите медикаменти за отслабване — семаглутид, тирзепатид — имат ли връзка със сърдечното здраве?
Това е сравнително нова, но значима тема. Тези медикаменти бяха разработени първоначално за лечение на диабет, но се оказаха ефективни и за намаляване на сърдечно-съдовия риск, като същевременно допринасят за отслабване и по-добър контрол на кръвната захар. Важно е да се отбележи, че при спиране на лечението част от пациентите наддават отново килограмите, което означава, че за много от тях тези терапии може да са необходими в дългосрочен план. В България и Румъния достъпът до подобни лечения все още е ограничен, тъй като реимбурсирането е насочено предимно към диабета, а не към сърдечно-съдовите заболявания, свързани със затлъстяването.
Накрая — какво показва кардио-онкологията за посоката, в която се развива съвременната медицина?
Кардио-онкологията показва, може би по-ясно от която и да е друга медицинска специалност, посоката към сътрудничество, а не към изолация между специалностите. Чрез цялостна сърдечно-съдова оценка, съвременна образна диагностика, проследяване на биомаркери и навременни превантивни терапии, онколозите и кардиолозите работим заедно, за да могат пациентите не само да победят заболяването, но и да се радват на дълъг и здравословен живот след това.
За Wiener Privatklinik
Wiener Privatklinik е едно от най-големите частни болници в Австрия, сертифицирана като част от World’s Best Hospitals шест години поред (2021–2026). Разположена в центъра на виенския университетски медицински квартал, болницата разполага с над 300 международно признати медицински експерти, 10 центъра за компетентност и мултидисциплинарен подход при изготвянето на индивидуален план за лечение на всеки пациент.

0 Коментара