Идеалната красота, създадена от изкуствения интелект: защо ИИ поставя нови стандарти, на които е практически невъзможно да се отговори

Изкуственият интелект вече създава реклами, генерира фотографии и изпълва лентите в социалните мрежи с лица и тела на хора, които никога не са съществували. Но заедно с технологичния пробив нараства и друг проблем, тъй като ИИ все по-често възпроизвежда изключително тесни стандарти за красота и ни кара да ги възприемаме като норма.

Днес са достатъчни само няколко думи в чат или специален сайт, за да се получи за броени секунди реалистично изображение на спортист, модел или който и да е друг човек. На пръв поглед изглежда, че изкуственият интелект създава нещо напълно ново. Всъщност обаче той се обучава въз основа на милиони снимки, които вече са публикувани в интернет – за това се говори в статията на Psychology Today.

Именно затова ИИ не измисля нови стандарти за привлекателност, а възпроизвежда онези, които години наред са доминирали в медиите. А понякога дори ги прави още по-изразени. Именно до този извод са стигнали изследователи от Университета в Торонто, резултатите от работата на които бяха публикувани в списанието Psychology of Popular Media

Каква красота е „научил“ изкуственият интелект

В рамките на изследването учените създадоха 300 изображения с помощта на трите най-популярни платформи за генериране на изображения. На всяка система беше предложено да създаде изображения на мъже, жени, спортисти и спортистки без никакви уточнения относно възрастта, расата, етническия произход или други физически характеристики.

След това изследователите подробно анализираха външния вид на персонажите, облеклото им и демографските им характеристики. Резултатите се оказаха изненадващо еднородни.

Спортистите почти винаги бяха изобразени като много слаби, с минимален процент мазнини и ясно очертани мускули. Мъжете често бяха показвани голи до кръста и максимално мускулести, докато жените значително по-често бяха облечени в разголена дрехи.

Особено показателно беше това, че женските тела практически не се различаваха едно от друго, независимо дали ставаше дума за спортистки или не. Разнообразието от форми и размери практически липсваше.

Всъщност ИИ не създаде нов идеал за красота, а само многократно възпроизведе вече познатия западен стандарт за привлекателност.

Проблематичност

Психолозите отдавна знаят, че редовният контакт с идеализирани образи влияе върху възприемането на собственото тяло. Човек почти автоматично се сравнява с това, което вижда около себе си. Такива сравнения могат да се отразят на самооценката, хранителните навици, отношението към физическите натоварвания и общото психологическо благополучие.

Особеността на изкуствения интелект се състои в мащаба. Ако преди създаването на рекламни или за списания  фотографии минаваше през фотографи, редактори и издатели, то сега всеки може за няколко минути да генерира хиляди изключително реалистични изображения.

Поради това се създава илюзията, че такива тела са обичайни и типични, макар че всъщност те се базират на извадка от изображения в интернет, където отдавна преобладават хора, отговарящи на традиционните стандарти за красота.

В резултат се образува затворен кръг: медиите влияят върху ИИ, а ИИ създава още повече еднакви образи, които от своя страна отново се превръщат в материал за обучение на нови модели.

Натиск върху спортистите

Авторите на изследването отбелязват, че този проблем е особено остър за спортистите. Спортът традиционно се свързва с издръжливост, сила, дисциплина и физически възможности. В ерата на социалните мрежи обаче външният вид все по-често се превръща в част от личния бранд на спортиста.

Изображенията, създадени с помощта на ИИ, също отразяват тази тенденция. Вместо да акцентират върху движението, техниката или спортните постижения, те основно представят тялото като обект на възхищение.

Психолозите отдавна правят разграничение между уважението към възможностите на собственото тяло и прекомерната фокусираност изключително върху външния му вид. Когато външният вид се превърне в основен критерий за успех, нараства рискът от неудовлетвореност от собственото тяло, прекомерни физически натоварвания, опасно контролиране на теглото и хранителни разстройства.

И тези рискове засягат не само онези спортове, в които традиционно се цени слабостта. Натискът, свързан с външния вид, все по-често се усеща от спортисти от най-различни дисциплини.

Кого почти не виждаме

Едно от най-важните заключения на изследването е не само това, което изкуственият интелект показва, но и това, което той почти не показва. Генерираните изображения рядко отразяваха разнообразието на човешките тела. Почти нямаше хора на различна възраст, с различно телосложение, с физически особености или увреждания. Особено тесен се оказа спектърът на женските типове фигури.

Когато определени тела практически не са представени във визуалното пространство, те стават психологически „невидими“. Поради това хората, които не отговарят на наложения идеал, могат да се чувстват по-малко привлекателни или дори „неправилни“, въпреки че именно те съставляват по-голямата част от населението.

Необходимостта от дигитална грамотност

Въпреки всички рискове изследователите подчертават, че проблемът не се крие в самата технология. Напротив, изкуственият интелект притежава огромен потенциал за създаване на инклузивен визуален свят. За разлика от традиционната фотография, той е способен лесно да генерира хора на различна възраст, с различно телосложение, етнически произход и физически особености.

За целта обаче е необходимо да се преосмислят принципите на обучение на такива системи, да се подбират по-внимателно данните за тяхното обучение и да се заложат в тях ценностите на разнообразието и представителността.

Именно затова експертите все по-често говорят за важността на цифровата грамотност — умението да оценяваме критично изображенията, които виждаме всеки ден, и да помним, че дори и най-реалистичната картина не винаги отразява реалността.

Изкуственият интелект все по-активно формира съвременната визуална култура — от рекламата и образованието до социалните мрежи и медицината. И макар че често го наричат огледало на обществото, всяко огледало е способно не само да отразява, но и да изкривява реалността. Ако ИИ продължи да възпроизвежда само тесни стандарти за красота, рискът те да бъдат възприемани като единствената норма ще нараства. Именно затова бъдещето на тази технология зависи не само от алгоритмите, но и от това какви човешки ценности ще вложим в нейното развитие.