Социалните мрежи са създадени, за да предоставят бърза емоционална обратна връзка – било то одобрение, внимание или усещане за връзка. За някои хора обаче реакциите в интернет могат да се възприемат съвсем по друг начин.

Отдавна знаем, че социалните мрежи могат да повлияят на настроението, самооценката и емоционалното състояние. Обидите, коментарите и реакциите се превърнаха в своеобразен дигитален език на одобрение, а липсата на внимание или отрицателният отзив могат да се възприемат като лична липса на подкрепа, съобщи изданието PsyPost. Ново проучване, публикувано в списанието Translational Psychiatry, показа, че при млади жени, склонни към самонараняване, мозъкът реагира по различен начин на положителни и отрицателни коментари в социалните мрежи.

Изследователите решиха да разберат какво се случва на ниво мозък, когато човек с определена психологическа уязвимост получава оценка в онлайн пространството. Резултатите показаха, че не става въпрос само за това колко време човек прекарва в социалните мрежи, а и за това как мозъкът му обработва тези сигнали.

Реакцията на мозъка към дигиталното одобрение

Социалните платформи са специално създадени така, че да предизвикват усещане за награда. Положителният коментар или „лайк“ активират областите на мозъка, свързани с приятните преживявания и системата за награда. Именно тази система ни помага да изпитваме мотивация, удовлетворение и емоционална връзка със заобикалящия ни свят.

Учените предположиха, че при хората, склонни към самонараняване, тази система може да функционира по различен начин, особено при взаимодействие със социални сигнали.

Какво показа проучването

В проучването участваха 91 млади жени на възраст от 18 до 30 години, които използваха Instagram. След анализ на данните изследователите сформираха три групи: Преди експеримента изследователите подбраха снимки на участничките от техните профили в Instagram. По време на сканирането на мозъка на жените им бяха показвани положителни и отрицателни коментари, които трябваше да имитират реално взаимодействие в социалната мрежа.

  • участнички с диагностицирано склонност към нелетално самонараняване и гранично личностно разстройство
  • участнички с опит в подобно поведение, но без други психиатрични диагнози
  • контролна група без история на самонараняващо поведение

Негативните реакции могат да се възприемат по различен начин

Резултатите показаха ясна връзка между особеностите на мозъчната реакция и сложността на психологическото състояние. В групата с най-изразени затруднения активността в ключови зони на системата за възнаграждение беше по-ниска в отговор на положителни коментари в сравнение с отрицателните.

В същото време отрицателната социална реакция предизвика по-изразена активност в тези области на мозъка. Това може да означава, че за някои хора негативното внимание в онлайн пространството става емоционално по-значимо от положителното.

Участничките с по-слабо изразени прояви се намираха по средата между другите две групи. Те реагираха на положителните коментари по същия начин, както хората без такъв опит, но бяха по-чувствителни към отрицателните оценки.

Изследователите нарекоха това „континуум на сложността“ — тоест постепенна промяна в реакциите на мозъка в зависимост от индивидуалното състояние на човека.

Социалните мрежи – не единствената причина

Интересно е, че всички участнички използваха Instagram приблизително по един и същ начин. Това означава, че разликата в реакциите на мозъка не се обяснява просто с количеството време, прекарано в мрежата.

Въпреки това изследователите откриха важна връзка: в групите с опит в самонараняването по-ниската активност на системата за възнаграждение беше свързана с проблемно използване на Instagram.

Тоест въпросът може да не е само в продължителността на престоя в социалната мрежа, но и в това как точно човекът взаимодейства емоционално с цифровата среда.

Значението на изследването за оказване на помощ

Авторите на изследването отбелязват, че получените резултати могат да помогнат за по-доброто разбиране на механизмите, лежащи в основата на такова поведение, както и за разработването на по-ефективни подходи за оказване на подкрепа.

В работата се подчертава важността на отчитането на онлайн опита при оказването на психологическа помощ, тъй като цифровото взаимодействие е станало значителна част от живота на съвременните хора.

В същото време учените отбелязват, че работата трябва да продължи, тъй като в проучването, поради етични ограничения, са използвани сравнително меки негативни коментари, поради което реалните ситуации на онлайн конфликти могат да предизвикат различни реакции.

Освен това в проучването са участвали само жени, ползващи Instagram, поради което резултатите му не могат автоматично да се отнасят за всички потребители на социалните мрежи.

Социалните мрежи не са просто набор от снимки и публикации. За нашия мозък те се превърнаха в пространство на социални сигнали, където всяка реакция може да има емоционално значение. Не забравяйте, че дигиталната среда влияе по различен начин на хората, а едно и също онлайн взаимодействие може да се възприема напълно по различен начин.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара