Индия – величието на моголите

Никога не съм си представял, че ще посрещна нова година в Индия. Това обаче се случи през 2016 г. След четири часа и половина полет от катарската столица Доха, на 30 декември се озовах на международното летище „Индира Ганди“ в Делхи. Така започна приключението ми в Индия – Страната на великите моголи. Названието могол е персийски вариант на думата монголец. С него наричат знаменитите императори, които по силата на меча си приличали на своя предшественик Чингис хан, а по нежната си поезия – на Омар Хаям.

Имената им са синоним на абсолютна власт. Те станали известни на света във времето, когато управлявали Индийския субконтинент от средата на 16. до края на 18. век.

Ако проследим пътя и родословието на Великите моголи, стигаме назад до знаменития Тимур, роден 100 години след Чингис хан. Началото на династията поставя Захиредин Бабур, който е пряк наследник на Тимур. Бабур е принуден да бяга от своите врагове от Фергана през Афганистан в Северна Индия. Истински основател и обединител на Моголската империя е внукът на Бабур – Акбар Велики, който управ­лява Индия 49 години.

Малко история

Индия е люлка на редица древни цивилизации. Първите следи от селища датират от 9 хил. години пр. н. е. Тук ранните общества се раждат две хилядолетия преди Древна Гърция. Още тогава Арийската култура дава ведическите знания и традиции, разделянето на обществото на касти, учението за кармата и санскритския език. Индия поставя началото на две от най-изповядваните в световен мащаб религии – будизъм и индуизъм, както и на регионалните сикхизъм и джайнизъм. След вековете на Маурийската империя и империите на Чалукя, Чола и Виджаянагара, през Средновековието в страната на махараджите и укротителите на змии навлизат мюсюлмански нашественици от Централна Азия, които създават изключително силната Моголска империя.

Вратата на Индия

Близо 17-вековна е историята на Делхи. Днес градът е конгломерат от седем различни селища с население от около 25 млн. души. Разпростира се на площ от между 75 и 100 км и е трети по големина в световен мащаб. Тук се намира Вратата на Индия. Това е впечатляваща 42-метрова арка, издигната в памет на повече от 90 хил. индийс­ки войници, загинали във войните, водени от Британската империя между 1914 г. и 1921 г., както и по време на Първата световна война. Арката е проектирана от архитекта сър Едуин Лутиенс и е открита 10 години след полагането на основния камък на 12 февруари 1931 г. Имената на загиналите са гравирани върху масивния мемориален комплекс. Под арката се намира друг паметник, посветен на индийските войници,

пожертвали живота си за Индия след независимостта от ­британците.

Районът около Вратата на Индия служи като любимо място за отдих на местните жители, които се тълпят в градините около мемориала. Най-специалното събитие край Вратата на Индия е Денят на републиката, който се чества на 26 януари всяка година. Тогава през нея минава парад на индийските въоръжени сили, следвани от богатата културна програма, народни танци и любими филмови артисти.

Радж Гат

Радж Гат е издигнат в чест на бащата на индийската нация – Махатма Ганди. Адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда до края на британското владичество през 1947 г.

Санскритският термин Махатма означава велика душа и произлиза от индийската философска, религиозна и обществена традиция. Ганди получава международна известност със своята концепция за сатяграха или държане на истината – ненасилствени протести за постигане на политически цели, която се основава на идеята за ахимса. Със своя пример вдъхновява лидери като Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Аун Сан Су-Чи. На 30 януари 2008 г. – 60 години след убийството на Ганди, част от праха му е разпръсната над морето в южния край на полуостров Индустан.

Минарето Кутуб

Минарето Кутуб е изграждано между 1193 г. и 1369 г. и символизира ислямско управление над Делхи. То е пост­роено в чест на победата на Кутуб-Уд-Дин Айбак над последното хиндуистко царство. Минарето лежи върху основата на Червената крепост в стария град от времето на династиите Томар и Чаухан. То се стеснява от 15 м в диаметър в основата до 2,5 м на върха. Това е най-високото тухлено минаре в света. 72-метровата кула има 379 стъпала и е украсена с калиграфия, изобразяваща стихове от Корана.

Има пет различни етажа, всеки обграден с тераса,

като първите три са изградени от червен пясъчник, а горните два са облицовани с бял мрамор. Заради удар от мълния минарето е било поправяно през 1503 г. от султана на Делхи Сикан-Дар Лоди, а през 1802 г. заради силно земетресение куполът му рухва и цялата кула е повредена. По-късно върхът му е възстановен под формата на чатри в бенгалски стил. В подножието на минарето стои Куват-ал-ислям, най-старата джамия в Индия, която е изградена от останките на 27 хиндуистки и джайнистки храмове, които са били разрушени от новите владетели на Индия – моголите. Лицата на декоративните фигури са били премахнати, за да отговарят на ислямския закон, който строго забранява иконопоклонство. В комплекса се издига и железен стълб със санскритски надписи от 4. век. Колоната е висока 7 м и тежи 6,5 тона, а според легендата е сътворена от бог Вишну.

Надписите са в памет на цар Чандрагупта II.

Интересно е, че въпреки своята древност, стълбът не ръждясва. Според легендата на всеки, който може да обхване колоната с ръцете си с гръб към нея, ще му се изпълнят всичките желания. В близост до Кутуб се намира и незавършеното минаре Алай на Ала-уд-Дин Килиджи. Той имал амбицията да сътвори минаре, двойно по-голямо от Кутуб, но поради преждевременната му смърт строежът не могъл да бъде завършен. Основите обаче са огромни и достатъчно красноречиво показват визията за величие на тогавашното време.

Гробницата на Хумаюн

Гробницата на Насир-Уд-Дин Мохамед Хумаюн поставя началото на забележителна поредица от мавзолеи в Индия. Те се превръщат в истински символи на Великите моголски владетели, независимо че ислямът забранява строителството на подобни разточителни паметници. Освен това е и първата голяма постройка на моголите в Делхи, като някои я определят за предшественик или прототип на Тадж Махал.

Гробницата е разположена в югоизточния край на града, на близо километър и половина от брега на река Ямуна. Построена е от една от жените му – Хамида, между 1565 г. и 1572 г., по проект на персийския архитект Мирак Мирза Гияс, в характерния моголски стил и е първата, около която е изграден и парк. Гробницата е на две нива, направена е от червен пясъчник и бял мрамор. Император Хумаюн управлява Индия между 1530 г. и 1540 г. и повторно – между 1555 г. и 1556 г., като

не успява да затвърди властта си над всички територии,

завладени от баща му Бабур. Като владетел и военачалник той не притежава способностите да се наложи над вътрешните и външните си против­ници в една не толкова здраво устроена империя като Mоголската. Тежкото му поражение срещу Шер Шах го кара да търси подслон извън Индия и води до прекъсване на управлението на Моголите, като за кратко време на власт идва Сур-династията. Вторият ирански шах от Сефевидите – Тахмасп I, помага на Хумаюн да се завърне на трона и в знак на благодарност, индийският император му подарява провинция Кандахар. Хумаюн умира на 4 март 1556 г. в Делхи. Името му се свързва и с най-прочутия скъпоценен камък на света – Кохинор. Вярвало се, че който владее Кохинор, владее Индия.

Тадж Махал

Едно от новите седем чудеса на света безспорно е мавзолеят Тадж Махал. Това е скъпоценният камък на мюсюлманското изкуство в Индия и един от почитаните по цял свят шедьоври от световното културно наследст­во. Той се намира в сърцето на цял комплекс от сгради, добре запазени и величествени като него. Те обикновено се пропускат във филмите и разказите за Тадж Махал. За да влезете в комплекса, трябва да мините през Голямата порта, завършена през 1684 г. Тя е висока 30 м, като целта е

гробницата да не се вижда, преди да се мине през нея.

Вратата е богато декорирана с 22 малки кубета, за които казват, че отговарят на броя години на построяването на Тадж Махал. Оригиналната врата на портата, открадната от индуски войски през 18. век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре.

Тадж Махал е построен от императора Шах Джахан за любимата му жена Мумтаз Махал. Като млад принц, Кхуррам, третият син на император Джахангир, се жени за красивата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с която имат 14 деца. През 1628 г. Кхур-рам заема императорския престол под името Шах Джахан, което означава господар на света, а съпругата му е наречена Мумтаз Махал – възвишената в двореца. Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи. Тя умира по време на военна кампания през 1631 г., при раждане, на 39-годишна възраст. В последните мигове преди смъртта си Мумтаз Махал моли съпруга си Шах Джахан да ѝ построи най-голямата и величествена гробница в света. Той трябвало да

посещава гробницата всяка година на датата на смъртта.

Шах Джахан бил дълбоко съкрушен от смъртта на съп­ругата си, но въпреки всичко удържал на думата си. Мавзолеят е строен в продължение на 22 години, между 1631 г. и 1652 г., от повече от 22 хил. строители. Главният архитект на строежа се казвал Иса. Главна помощница на Иса била Джах Анара – най-голямата дъщеря на Шах Джахан. Белият мрамор, от който е направена гробницата, бил най-скъпият и качествен за времето си. Пренасяли го постепенно с над хиляда слона, всеки от които можел да влачи блок до 2,5 тона. 28 различни скъпоценни и полускъпоценни камъни, като яспис, лапис лазули, карнеол, малахит и др., красят фасадата и вътрешността на мавзолея. По него са изписани части от 15 сури от Корана. Куполът на гробницата е направен под

формата на сълза, която според Иса била сълзата на Аллах.

Има една легенда, която разказва, че на строителя на купола са били отрязани ръцете, за да не може да повтори произведението си. Преди това обаче той успял да остави като следа от себе си наглед незабележим дефект, който и до ден днешен не може да бъде отстранен – когато вали, от купола се процеждат капки дъжд.

Слънчевата светлина се пречупва в ослепителната белота на Тадж Махал, създавайки илюзията, че е недействителен. Той е дълъг 580 м и широк 300 м. Самият мавзолей е с квадрат­на основа, заоблен по ъглите, като всяка от страните е дълга 56 м, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете ѝ страни. На всеки ъгъл е разположен малък купол, а централният купол е висок 70 м. По страните на платформата се издигат четири минарета, високи 41,6 м всяко. На всяка кула е изписана по една буква – Р, Х, М и Н, като заедно те се четат

Ар-РахМан – Всемилостивия, едно от 99-те имена на Аллах.

От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната не гледа към Мека и не може да се използва за молитви. Градината на комплекса е дълга и широка по 300 м и символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки – от вода, мляко, вино и мед. Дърветата са кипариси – символ на смъртта и плодови дръвчета – символ на живота. В каналите, разделящи градината, плуват пъстри риби, а сред дърветата са пуснати най-различни птици.

Разноските по строителст­вото на екстравагантния мавзолей са тежко бреме за Моголската империя и водят до голяма финансова криза. Буквално изпразват държавната хазна. Когато гробницата е готова, през 1653 г. владетелят дава заповед за издигането на втори подобен мавзолей, точно копие на първия, но от черен мрамор. През 1658 г. синът му Аурангзеб спира строежа и затваря баща си в Червената крепост на Агра, откъдето до смъртта си Шах Джахан наблюдава паметника на Мумтаз.

 Червената крепост

 Всеки един от великите моголски владетели е сложил своя отпечатък върху градежа на Червената крепост на Агра. В нея са живели шест поколения от управляващата династия дори когато столицата е местена в Делхи. Фортът е построен върху останките на крепост, изградена от Раджа Бадал Сингх. Като важен политически център, градът бил обект на мащабна строителна дейност.

Основна заслуга за изграждането има Акбар Велики – третият моголски владетел на Индия. Влизането в Червената крепост на Агра става през преминаването на три врати. До първата се стига по мост над крепостен ров, като навремето там са плували хищни крокодили, а между втората и трета стена са се разхождали азиатски тиг­ри. Пътят навътре е съобразен със защитните функции на форта – стръмен, за да се търкалят камъни, а на стените има улеи, по които са изливали врящо масло. Една част от форта все още се ползва от индийската армия и е забранена за посещения.

Първата сграда в крепостта е залата за публични аудиенции Диван-и-Кхас. Тя била мястото за частни срещи, използвано от императора при посещенията на други управници, благородници и посланици. Тук се обсъждали както въпроси, засягащи личния живот на владетеля, така и важни за държавата дела. Диван-и-Кхас бил построен през 1635 г. и включва множество мраморни колони, украсени с флорални мотиви от полускъпоценни камъни. Историците са я наричали Залата на четиридесетте колони.

Не по-малко важна сграда в Червената крепост на Агра е Диван-и-Ам, или Залата за събрания с представителите на моголския двор, министрите на императорите и поданиците му. Тя демонстрира любовта на Шах Джахан към белия мрамор като строителен материал. Крепостта имала голям двор, покрит с каменни плочи, който е затворен от всички страни. Входът към двора бил така разположен, че да осигурява сигурността и изолацията на жените от харема. В северната и южната част на комплек­са се намирали още два малки двора с приятна и прохладна атмосфера.

Шах Джахани Махал, или дворецът на Шах Джахан,

също е част от комп­лекса на крепостта в Агра. Той бил изработен по вкуса на владетеля през 1628 г., а стените му били украсени с красиви флорални елементи. След дълго царуване, Шах Джахан едва ли си е представял, че краят на дните му ще бъде трагичен. Сломен от старостта и влошеното си здраве, той станал безпомощен наблюдател на борбата на синовете му за власт. Успял да победи в битката за трона третият син на владетеля, Аурангзеб.

Фатехпур Сикри

В буквален превод Фатехпур Сикри означава Град на победата. Той е строен от най-добрите архитекти на Индия и Персия в продължение на 14 години. Градът е столица на империята на Великите моголи само 10 години. Построен през 16. век, той остава и до днес един от културните паметници на Индия, като през 1986 г. е включен в Списъка на ЮНЕСКО със световното културно нас­ледство.

Изграждането на Фатехпур Сикри започва през 1571 г. от Великия император Акбар. Той бил изключително харизматична личност. Притежавал мъдрост, излъчване и магнетизъм, като се славел с безспорни военни и административни умения. Самият Акбар Велики бил неграмотен, но около себе си събрал най-мъдрите и умни хора на страната, деветима от които назначил за свои министри. Всички те били видни и уважавани финансисти, поети, музиканти, артисти, администратори и астролози от всички възможни религии и от различен произход. По време на управлението му Индия достигнала незапомнен разцвет. Така Акбар Велики започнал голямата си мечта за обединяването на всички общности в Индия, в която

всички религии да живеят заедно.

Въпреки че имал много жени, владетелят нямал нас­ледник. Това го накарало да посети светеца Шейх Салим Чистий, който живеел в селището Сикри. Светецът предсказал на император Акбар Велики, че ще се сдобие с трима сина. Не след дълго една от съпругите му забременяла и родила наследник, който в чест на пророка бил наречен Салим. По-късно той останал в историята като император Джахангир. В знак на признание Акбар Велики решил да изгради в Сикри своя столица, като прибавил към името и Фатехпур, което означава победа.

Най-впечатляващата постройка във Фатехпур Сикри е огромната и величествена сграда, наречена Врата на победата. Освен невероятната гледка, която се разкрива от тази част на старинния град, тук може и да се прочете един надпис още от времето на Акбар Велики: Светът е само един мост – премини по него и не строй къщи отгоре му. За жалост Фатехпур Сикри имал кратка история. 50 години след построяването си селището било оставено и обезлюдено поради липсата на вода.

Амбър Форт

Крепостта дворец Амбър Форт е безценното бижу на Джейпур. Изключително впечатляваща, тя се счита за една от най-красивите крепости в Индия. Изградена от типичните за повечето дворци в Раджастан високи и здрави стени, крепостта е обсипана с бастиони и балкони, които се отразяват в езерото Маота. Архитектурата на дворцовата част, изцяло издигнат от бял мрамор и червен пясъчник, е уникална. Основите са положени през 1592 г. по нареждане на раджа Ман Сингх I. В сегашния си вид обаче замъкът е завършен по време на управлението на раджа Дай Сингх, като дворецът е строен на няколко етапа между 1600 г. и 1727 г.

Амбър Форт се състои от четири двора. Първият, най-външният двор, е бил предназначен за войниците на махараджите. Той е голям площад, на който са се провеждали военни паради и екзекуции. Във втория двор се помещава залата за публични аудиенции Диван-и-Ам. Красива сграда с колонада, която в основата си е в мюсюлмански мотиви, а капителите, украсени с глава на слон, са в хиндуиски стил.

Тук махараджите са получавали петиции от населението

и са приемали чуждестранни пратеници. Между втория и третия двор се минава през вратата на Ганеша. Това е едно изключително творение на изкуството. Изрисувана в раджастански стил, вратата на Ганеша е една от визитните картички на Амбър Форт. Тя от своя страна ни отвежда до третия двор. Там се намират личните покои на махараджата и семейството му. Там се помещава емблематичният за Амбър Форт Дворец на огледалата. Залата за частни аудиенции е била построена по времето на раджа Джай Сингх Мирза I, управлявал от 1621 г. до 1667 г.

Декорирана с хиляди малки огледала и цветни стъкла, залата не случайно носи името Дворец на огледалата. В третия двор на форта се намира и Дворецът на удоволствията и прекрасните градини пред него. Четвъртият двор на форта включва харема. Той е бил резиденция на царските майки, съпруги, наложници, заедно с техните придворни. Тук са разположени личните покои на царското семейство. Все още могат да се видят по стените рисунки с ловни и еротични сцени по стените.

Джантар Мантар

Джантар Мантар е колекция от архитектурно-астрономически инструменти, построена между 1727 г. и 1734 г. от махараджа Джай Сингх II. Той изградил общо пет подобни съоръжения на различни места в Индия, като обсерваторията в Джайпур е най-голямото от тях. Името произлиза от янтра, което означава инструмент, и мантра – формула. За хората, свикнали с модерни аст­рономически уреди, тези странни каменни конструкции, които са разположени в огромен парк, съвсем не приличат на обсерватория. Забележително е, че без помощта на телескопи и други уреди, изобретени в Европа по онова време, Джантар Мантар можела да осигури подробна и точна информация за небесните тела.

Обсерваторията се състои от четири каменни конструкции, служещи като измервателни уреди.

С тях са определяли времето,

следели са местоположението на звездите, слънчевите затъмнения, определяли са зодиакалните знаци. Най-забележителната е Самрат янтра, или Главният уред – който представлява разграфен на 24 равни части слънчев часовник. Той се състои от огромен триъгълник, изграден от камък, висок 21 м, с основа 34,5 м и дебелина 3 м, като се слави с изключителната си точност – до две секунди отклонение. Макар че слънчевите часовници съществували от векове, Джай Сингх превърнал този основен уред за измерване на времето в прецизно средство и за измерване на деклинацията и другите координати на небесните тела. Това било най-значимото творение на махараджата, а изящната му конструкция радвала окото и осигурявали ценна информация на владетеля.

Хава Махал

Хава Махал, или в буквален превод Дворецът на ветровете, впечатлява със своята архитектура, изградена от множество малки бастиони. Построен изцяло от червен и розов пясъчник, Хава Махал е най-впечатляващ рано сут­рин, при изгрев слънце.

Палатът е издигнат по заповед на махараджата Савай Пратап Сингх по проект на Лал Чанд Уста във формата на короната на Кришна и е завършен през 1799 г. Конструкцията му представлява пететажна пирамидовидна форма, която достига в най-високата си част 15 м. Това е женски дворец. Построен е във време, когато жените на владетелите са били изцяло скрити от очите на света, а техните майки са се радвали на особена почит и закрила от околния свят. Хава Махал е разположен на една от най-оживените пазарни улици в Джайпур и от него придворните дами са можели спокойно да наблюдават живота навън, без да бъдат виждани от хората. Това ставало през 953-те прозореца, разположени на пет етажа. През каменната дантела на прозорците минавал вятър и носел прохлада на дамите.

Мубарак Махал

Градският дворец на махараджите е построен между 1729 г. и 1732 г. от махараджа Савай Джай Сингх ІІ. Той включва известните Чандра Махал и Мубарак Махал, както и другите сгради, които образуват целия комплекс.

Мубарак Махал, което означава щастлив дворец, е пост­роен в синтез с ислямските, раджапурските и европейските архитектурни стилове в края на 19 век. Днес е превърнат в музей, който е дом на уникални ръчно изработени предмети, различни униформи на владетелите и още много други неща, свързани с управляващата династия.

Другата забележителност на комплекса е залата за частни аудиенции с две огромни сребърни делви. Те са с височина от 1,5 м, с капацитет от 4 хил. л и с тегло 340 кг. Направени са от 14 хил. отливани сребърни монети, без запояване и са регистрирани от Книгата на рекордите на Гинес като най-големите делви от сребро в света. Те са специално изработени за махараджа Савай Мадхо Сингх II, който бил силно религиозен. Предназначението им е за пренасяне и съхранение на вода от река Ганг по време на пътуването на махараджата в Англия, за коронацията крал Едуард VII през 1901 г.

Столицата на занаятите

Използването на древните занаяти и умелата работа на майсторите поддържат илюзията за Индия, каквато е била някога през вековете. Това проличава най-вече в Джайпур, индийския розов град, известен със своите изкуства и занаяти. А традиционните магазини за антики, бижута, скъпоценни камъни, керамика, килими, текстил, кожа, метални изделия и какво ли още не са буквално на всяка крачка по уличките. Цветовете са неописуеми и като комбинации, и като контрасти.

Пазарът върви с пълна сила на фона на всевъзможни превозни средства – автобуси, коли, рикши, мотори, велосипеди, животни. А шумът е неописуем, защото постоянно пищят клаксони отвсякъде. Надписите – големи, шарени, поставени по всякакъв начин на ожулени сгради, приличащи си като две капки вода. Стоката – и тя нахвърляна в магазините, пред тях, по улицата, че дори на тротоара.

Джайпур е и върховният шопинг рай за туриста. Шарен, многообразен, богат и примамливо или може би измамливо евтин. Цените за европейските стандарти са смешни. Всичко е ръчна изработка. Пазарлъкът е задължителен. Артистизмът на търговците няма граници. Човек има чувството, че всеки продава на всеки по нещо.

В Индия на практика не се прилагат правила за движение по пътищата, въпреки че по улиците се виждат поставени знаци и светофари, които би трябвало да регулират трафика. Всеки може да кара навсякъде, където иска, стига да не предизвика катастрофа, защото санкциите са големи. Пет години затвор, ако блъснеш крава и десет – ако удариш човек и той пострада. Максималната скорост е ограничена на 60 км/ч, а по магистралите – 80. Индийските шофьори са настойчиви, дори леко нахални в търсенето на пробив и напредък, но не груби като българските.

Разбират се помежду си някак си негласно. С клаксони, и не само.

Индия се развива с бързи темпове и нищо не може да я спре. Занаятите и търговията са основният поминък за милиард индийци. Има и милионна армия, чието присъствие е осезаемо. По улиците, въпреки хаоса, цари ред. Хилядолетните канони на индуизма са определили вегетарианството да се предава от майка на син и от баща на дъщеря. Индийците рядко пият алкохол, само на празници и то предимно бира. Образованието започва от 5-годишна възраст и е задължително. Въпреки че нямат социална система и не получават пенсии, семействата са тези, които се грижат за своите възрастни.

Боливуд

През последните години Индия се превърна в един от най-големите производители и износители на филми, сериали и шоупрограми в света. Неформално развлекателната индустрия е наричана Боливуд – по аналогия с калифорнийския Холивуд, като първата сричка в думата е взета от тази на град Бомбай, където се намират едни от най-големите кино и телевизионни студия. В страната излъчват над 300 телевизионни канала, работят няколко десетки хиляди театъра и повече от 100 големи увеселителни центрове и паркове. Очаква се през 2030 г. приходите в Боливуд да надхвърлят 8 млрд. щатски долара.

Кино и развлекателната индустрия на Индия

регистрират и по-високи постъпления от продажбите на външните пазари, заради подобреното качество на филмите, сериалите и шоу програмите. За съжаление, естетиката на индийското кино почти не се е променила през годините. Основният отличителен белег си остават песните, танците, музиката и сърцераздирателните мелодраматични сюжети.

Друг свят, друга планета

Днес Индия е световен лидер в софтуерния отрасъл и високите технологии. Има впечатляваща по мащабите си индустрия, има ядрено оръжие, самолетоносачи, всичко ново и авангардно от световните постижения. В Индия има много компютри, но компютърният век е несъвместим с философията на живот на индиеца и няма да настъпи още дълго време, а може би и никога. Защото в страната действат други закони, други морални критерии и абсолютно различни представи за щастието и за пътя към него. Индия не е просто друг свят, това е друга планета. В нея властва философията, че животът е само прелюдия към смъртта, че главната, върховната задача трябва да бъде грижата за душата, след това грижата за децата, а накрая – за всичко останало. Една шеста от населението на света, което до голяма степен се самоизолира в миналото и традициите си. И в същото време черпи сили и вяра от тези традиции.

Текстът е част от книгата „Да преоткриеш света – пътешествия и приключения“ (изд. „Персей“) на телевизионния продуцент Веселин Гарабитов. Книгата е богато илюстрирана със снимки на автора, има и QR-код към канала му в YouTube, където може да се видят документални филми от тези пътувания. Изданието е интересно за всички любители на пътуванията в далечни страни.