Сърцето на Изтока: Пътешествие към любовта и единението

Като културен посредник и духовен наставник, Хидетоши Онозука изиграва ключова роля в представянето на индийската духовна мъдрост пред японската публика, като действа като жив мост между две древни култури. Със своя богат и многостранен професионален опит на научен редактор и преводач, той успешно съчетава прецизността на науката с дълбочината на духовното знание.

Онозука е преподавал философията на йога на над 1000 ученици; Предоставял е лична подкрепа и духовно консултиране в кризисни моменти, спомагайки за предотвратяване на самоубийства и облекчаване на емоционален стрес; Организирал е религиозни събития, превел е ключови ведически текстове и е провеждал курсове по свещени писания, медитация с мантри и семинари за самореализация; Активно разпространява духовна храна (прасадам), вдъхновяващи книги и божествени песни като част от своето служене за

духовното издигане на обществото.

За Джаянанда даса (г-н Хидетоши Онозука) висшата цел на живота е себепознанието и пробуждането на съзнателна, безусловна любов. Неговата мисия е посветена на опазването, превода и разпространението на древните индийски писания.

Световноизвестните японски духовни учители Хидетоши Онозука и Казуе Матсумото пристигат в София по покана на фондация „Калпатару“, за да изнесат поредица от лекции, посветени на духовността, културата, здравословния начин на живот  и пътя към вътрешна хармония. Те ще предадат японския опит за справяне със стреса и постигане на баланс между професионален и личен живот.

Откриващото събитие е на 20 юни (петък) в Софийска градска художествена галерия от 19 часа. Първата тема е Японска традиция, духовност и връзката с йога. Онозука и Матсумото, ще се представят в традиционни японски кимона. Ще откриете как да събудите личния си икигай – онова, което придава смисъл на живота ви и ще научите как да разчетете пътя си чрез ведическа астрология.

На 21 юни ( събота) от 19 часа в Йога студио Дивали, Хидетоши Онозука ще води мантра медитация с жив киртан. Той ще говори за влиянието на звука и мантрата върху съзнанието и живота.

На 22 юни в клуб „Сохо“ от 14 до 16 часа е ИКИГАЙ за целта на живота и връзката с астрологията на Япония и Индия с водещ Казуе Матсумото. Тази среща ще ви насочи към личния ви икигай- онова, което изпълва живота със смисъл.

На 24 юни ще има Лекция/ уъркшоп на тема „Същността на астрологията от Изтока и 4-те стълба на ИКИГА“ с водещ Казуе Матсумото. Ще бъдат разгледани четирите стълба на икигай: това, което обичате, това, което умеете, това, от което светът има нужда, това, за което можете да получавате възнаграждение.

Ще разберете как IKIGAI и Jyotish взаимно се допълват и ви насочват към осъзнат живот. Входът за лекциите е 35 лв. Местата са ограничени: предварително записване:  ТУК.

В тишината на Пътя: Съвременен поглед към древната мъдрост

Как започна интересът ви към йога и как се свърза с японската духовна традиция?

Интересът ми към йога започна на 12-годишна възраст, когато започнах да практикувам хатха йога по здравословни причини: за да подобря зрението си. Връзката с японската духовна традиция се появи по-късно, по време на моето изследователско пътуване. Първо, когато започнах да изучавам японския будизъм и шинтоизма, интересът ми естествено се разшири до корените им в индийската философия. Именно тогава открих дълбоките връзки между двете традиции – че дзен е дълбоко повлиян от йогийската медитация и че много японски божества всъщност произлизат от индийските богове.

Това беше моментът, в който осъзнах, че между тези два духовни пътя има дълбока и неоспорима връзка.

Къде се срещат йога и японската духовност? Има ли общи корени или паралелни пътища?

Връзката между йога и японската духовност е дълбоко преплетена в самия й източник. Например японският дзен произхожда от индийската практика на медитация – дхяна, така че в основата им стои общ път на търсене. Думата „йога“ първоначално означава „свързвам“ – свързвам нашата индивидуална душа с нейния източник, Върховната душа. Основното „ръководство“ за този процес е свещеният текст „Бхагавад Гита“.

Макар че Гита описва различни пътища, като например пътя на действието или знанието, тя учи, че пътят на чистата любов и предаността към Божественото е най-висшият и пряк начин за постигане на тази връзка. Вярвам, че този дух на чиста, любяща отдаденост е крайният отговор, който японците са търсили в стремежа си към „До“ (Пътя).

Предаността към учителя и отдадеността на един-единствен път, които се наблюдават в японските бойни изкуства и чаената церемония, резонират с този дух, дори ако формите им са различни. Благодарение на моята съдбовна среща, или „go-en“, с това учение за безкористната любов, открих отговорите на въпросите на живота си. Сега съм се посветил на това да споделям същността му.

Кой е решаващият момент в живота ви, който ви накара да се посветите на пътя на духовното търсене?

Решаващият момент, който ме накара да посветя живота си на духовния път, беше съдбовната ми среща с индийското свещено писание „Бхагавад Гита“. Възпитан в японската култура на „До“ (Пътя), отдавна търсех целта на живота, но отговорът ми убягваше. Тогава, сякаш воден от някой, попаднах на Бхагавад Гита. Този свещен текст, като „ръководство за живота и вселената“, отговори на всичките ми въпроси и ме убеди, че овладяването на учението му е моят истински „Път“. Тази среща беше повратна точка в живота ми. Сега моята мисия е да свързвам мъдростта на Япония и Индия и да помагам на онези, които търсят своя път, както някога аз.

Кои учители или философии са ви повлияли най-много?

Най-голямо влияние върху духовния ми път оказа ведическата философия, която открих чрез възпитанието си в японската култура на „До“ (Пътя) – търсенето на духовен път. Този дух на търсене на истината, който наричаме „Гудо“, ме поведе на дълго пътуване.

Окончателният отговор на моето търсене дойде чрез съдбовна среща – това, което наричаме „Го-ен“ – с Бхагавад Гита, същността на ведическата мъдрост. Това писание беше като „ръководство за употреба на живота и вселената“ и ясно ме научи, че крайната цел на живота е „Према“ (чиста любов към Бога), а практиката за постигането ѝ е „Бхакти-йога“ (йога на любящото действие). Към тази дълбока мъдрост ме насочиха срещите ми с двама велики учители. Първият беше А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада. Неговата книга „Бхагавад Гита такава, каквато е“ положи основите на моето разбиране.

Вторият е моят собствен духовен учител, Шрипада Б.В. Садху Махараджа. И така, именно тази универсална мъдрост на ведическата философия, съчетана с „гоен“, който имах с тези двама учители, се превърна в компас, който направлява живота ми – живот, вкоренен в духовната почва на Япония.

Как изглежда вашата ежедневна духовна практика?

Слушане, пеене и медитация на името, формата, качествата, забавленията на Бога. Медитация на моето духовно тяло и практикуване на любов в действие. Ежедневната ми практика е смесица от индийска мъдрост и японски форми, съсредоточена върху „любовта в действие“.

Започвам и завършвам всеки ден с основните йогийски практики: слушане и пеене на светите имена и медитация върху духовната ми форма и връзката ми с Божественото. През целия ден се отнасям към всяка задача в духа на японското „До“ (Път), като превръщам всяко действие в жертва. Това, което правя, е йогийската мъдрост; това, което правя, е японската духовност, а начинът, по който го правя – със съзнателно уважение.

Как човек може да започне вътрешната си трансформация дори без учител или традиция?

Възможно е да започнете вътрешната си трансформация без учител или традиция. Но йога-философията подчертава, че напътствията на истински духовен учител (гуру) са от съществено значение за истинското просветление.

Това е така, защото всички ние имаме несъвършени сетива, склонни сме да правим грешки и лесно попадаме в плен на илюзиите. Това обаче не означава, че не можете да започнете нищо без учител. По-скоро това означава, че е необходим период на подготовка – време, през което да култивирате сърцето си и да подготвите почвата, така да се каже, за да привлечете съдбоносната среща или „go-en“ с учител. И за тази цел японската духовна култура предлага чудесна мъдрост и „ката“ (форми или методи).

Какви книги или учения бихте препоръчали на онези, които искат да задълбочат познанията си по тази тема?

Препоръчвам книги от две традиции, които са ми били пътеводители: Универсалната мъдрост на Индия и практичният дух на Япония.

Първо и най-важно е да започнете с Бхагавад Гита. Тя е вашият „компас“, който разкрива крайната цел: любящо единение с Божественото. Тогава, за да разберете японския дух на „До“ (Пътя), препоръчвам Хагакуре. Тя учи на духа на пълната отдаденост и на това как да живеем пълноценно във всеки един момент. Гита показва целта; Хагакуре показва красивия японски метод за извървяване на пътя. За тези, които искат да навлязат по-дълбоко, „Шримад-Бхагаватам“ и „Шри Чайтаня-каритамрта“ предлагат „подробни карти“ на този духовен свят.

Как японската концепция за ма (пространството между нещата) резонира с философията на йога?

Японската духовна култура на „Ма“ (дълбока празнота или пространство) е мощна и съществена основа за постигане на крайната цел на йога. „Йога“ е свързване на душата с нейния източник, Божественото, а нейният най-висш път – както се преподава в свещения текст „Бхагавад Гита“ – е обединение, постигнато чрез чиста любов и отдаденост. Тази върховна любов обаче не може да се практикува, ако умът е изпълнен с умствен шум.Тук мъдростта на японската „Ма“ наистина проличава. Празното пространство в дзен градината успокоява шума на мислите ни, а тишината в чаената стая фокусира ума върху настоящия момент. Тези практики подготвят „вътрешен олтар“ в сърцата ни за практикуването на „чиста любов и преданост“.

Ето защо японската духовна култура предлага уникален практически път за постигане на крайната цел на йога: обединение чрез любов.

Каква е ролята на природата в японската духовност?

В японската духовност природата е свещен учител. В шинтоизма вярата в „Yaoyorozu no Kami“ – че боговете съществуват в цялата природа – превръща природата в божествен партньор, който трябва да бъде почитан. А в дзен откриваме универсални истини в природата, като например „Уаби-саби“ (красотата на несъвършенството) и „Шогьо-муджо“ (непостоянството) в мъхестите скали и смяната на сезоните. Така природата е нашият най-близък и велик учител, който ни позволява да усетим свещеното и да научим истината.

Какви послания носи сезонността в японската културна и духовна традиция?

В японската духовна традиция сезонността е нещо повече от промяна на времето. Мимолетната красота на пролетните цветя, наситената зеленина на лятото, огнените листа на есента и тихият сняг на зимата – тази дълбока красота нежно ни учи на истината за непостоянството (shogyo-mujo). Тази признателност към мимолетната красота освобождава сърцата ни от привързаност и ни кара да си зададем главния въпрос: какво тогава е вечно?

По този начин сезонността действа като свещен компас, насочващ душата ни към вечната дестинация, която ни разкрива йога. Това е шедьовър, в който почитта към природата и дълбоката философия се сливат върху платното на четирите сезона в Япония.

Има ли японска поговорка или принцип, които често цитирате в живота си и смятате за личен компас?

Дайте най-доброто от себе си и оставете Бог да свърши останалото.