Рая Аламурова е автор, създател на документалната поредица CloudBound и певица. Първият ѝ роман, „Ако съществуваш…“, е вдъхновен от едно от първите ѝ пътувания в чужбина, а в момента работи и по следващата си книга. Освен че пише, тя създава и музика, а в YouTube канала си споделя свои авторски песни.
Бях на 15 години. Изучавах новия магнит върху хладилника, който майка ми постави предишния ден, след като се беше завърнала от поредното пътуване някъде по света. След това погледнах през прозореца на панелния блок и си представих, че паркингът отсреща е плаж с лазурно синьо море, златен пясък и палми, отрупани с едри кокоси, а аз се излежавам на шезлонг под една от тях и наблюдавам как вълните се разбиват в брега със снежно бяла пяна.
Тази фантазия толкова ми хареса, че си обещах, че веднага щом стана пълнолетна, ще започна да пътувам по света и един ден аз ще съм тази, която подарява на майка си магнити от някое кътче на света. Но когато навърших 18 и започнах първата си работа, осъзнаването, че всяко пътуване всъщност струва пари и дори багажът в самолета се заплаща, бързо сложи на пауза тази моя мечта. Едва на 22 години посетих Франция с приятелка за 12 часа през декември, но това пътуване бе достатъчно да вдъхнови написването на първия ми роман “Ако съществуваш…” две години по-късно.
След това посетих Великобритания и Холандия, и макар да се бях превърнала в специалист по това да видя всяка забележителност в един град в рамките на 2 дни – не ми беше достатъчно, за да се потопя истински в културата на държавата, която посещавах. Скоро след това пред мен се отвори врата, за чието съществуване никога не бях подозирала и искам да споделя с вас.
Ами ако ти кажа, че има начин да пътуваш из Европа с почти изцяло покрити разходи, да срещнеш хора на твоята възраст и да видиш една държава отвътре и за капак да научиш нещо ново?
Бях на 25 години, когато за пръв път чух за Erasmus+.
Бях убедена, че това е нещо за студенти с перфектен английски, дебели папки с дипломи и родители, които могат да им платят живота в чужбина. Истината се оказа съвсем различна. Ако си между 18 и 30 години, можеш да заминеш за 7 до 10 дни в някоя европейска държава, заедно с още млади хора от цяла Европа, да живеете заедно, да говорите до полунощ за живота си, да участвате в работилници, игри и дискусии по тема като психология, музика, изкуство, социални мрежи или личностно развитие, а накрая да се прибереш с десетки снимки, нови приятели и нови знания. И най-невероятното? Настаняването, храната и голяма част от пътя обикновено са покрити.
Цялото нещо звучи твърде хубаво, за да е истина, нали?
Така си помислих и аз, преди да се окажа с няколко месеца свободно време и да реша да опитам. Вече бях последвала всички Instagram профили, в които обявяваха Erasmus+ проекти и не след дълго видях възможност за проект, на име “Beyond Labels: Role play Your Future” („Отвъд етикетите: изиграй бъдещето си“), организиран от асоциация “LINK APS”, който щеше да се проведе в края на март в Касано деле Мурдже, Италия. След бърза проверка колко биха ми стрували самолетните билети (които след това се възстановяват като разход) – кандидатствах. Фокусът му беше върху това как младите хора общуват, как възприемат различията помежду си и как могат да развиват критично мислене, емпатия и умения за работа в международна среда.
Неуверена дали ще бъда избрана и ще посетя Италия, за която мечтаех от много години, кандидатствах за още няколко проекта. Няколко седмици по-късно се оказа, че имам късмет и бях одобрена за проекти в Италия, Испания и Румъния и осъзнах, че през тази година, само в рамките на тази пролет ще посетя не една, а цели три държави, и то благодарение на програмата Erasmus+.
Веднага след като научих за одобрението, организацията, която подбра участниците за българския екип за проекта в Италия – Сдружение “Бъдещите хора” – се зае с подготовката ни за пътуването и отговори на всеки от въпросите ми.
Така вълнението ми прерасна в любопитство в какво всъщност се впускам. Започнах да търся информация, видеа, реални истории… и бързо разбрах, че почти няма нищо, което да показва как всъщност изглеждат тези проекти отвътре.
Тогава взех решението, че ще се доверя на Бог и ще документирам цялото си пътуване под формата на филм, който след това да послужи на други млади хора като мен и да бъде информацията, която аз не намерих, когато я потърсих.
Заминах за Италия с раница, куфарче, статив, телефон и два малки микрофона. Без екип, професионално оборудване или сценарий.
Никога не бих могла да си представя, че това, което преживях по време на този проект е възможно!
В продължение на десет дни живях заедно с
млади хора от България, Гърция, Испания, Португалия и Италия.
Говорихме за неща, които обикновено разделят хората: стереотипи, предразсъдъци, етикети и странното чувство, че понякога светът много бързо решава кой си, още преди да е чул историята ти. Влизахме и в роли. Един ден трябваше да защитавам гледна точка, с която изобщо не бях съгласна. В друг се оказвах в ситуация, в която трябваше да избера между това да замълча или да кажа какво мисля. Правехме ролеви игри, симулации и упражнения, които приличаха повече на театър, отколкото на обучение, само че вместо сцена имахме една голяма зала, пълна с хора от цяла Европа и десетки различни истории. Имаше моменти, в които спорехме. Моменти, в които се смеехме до сълзи и моменти, в които някой казваше нещо толкова лично и истинско, че в стаята ставаше тихо, но след това всички се чувствахме още по-близки и сплотени.
В края трябваше да създадем собствена игра, която да бъде използвана и в България като начин да предадем наученото нататък и я представихме пред тийнейджъри от Сантерамо ин Коле.
По време на проекта получих и възможността да бъда гост в епизода „Гласовете на Erasmus+“ на подкаста на радио “Galattica”, където споделих какво ми даде участието в проекта и как ме промени.
През цялото време снимах всичко, което можех да побера в паметта на телефона и в собствената си глава. Така се роди CloudBound („По пътя към облаците“), кратък документален филм, в който запечатах културните вечери, най-смешните и най-истинските моменти, както и интервюта с фасилитаторите и участниците от България, Гърция, Испания, Португалия и Италия. Успях да създам точно това, което аз самата не успях да намеря преди да замина: честен поглед как всъщност изглежда един Erasmus+ проект отвътре. И може би това беше само началото. Защото CloudBound ще продължи и в следващите ми пътувания.
Тръгнах си от Италия с много повече от нови снимки и
още един магнит за хладилника.
Чувствах се по-уверена в това да бъда себе си, където и да отивам. Научих се да изразявам мнението си без страх, да говоря, дори когато гласът ми леко трепери, и да вярвам, че имам място във всяка стая, в която животът ме отведе. А може би се прибрах в България и с нова идея за книга. И да, този път аз бях тази, която донесе магнитче за хладилника на мама.
Ако и ти, като мен, дълго си мислила, че подобни възможности са „за другите“, надявам се тази история да те е накарала поне за миг да се усъмниш в това.
Можете да откриете повече от Рая тук:
Instagram: https://www.instagram.com/soundtrackofraya?igsh=OHNnNGxsa2NuMmRj&utm_source=qr
YouTube: https://youtube.com/channel/UCu8GJPzS0UHyBcqpLcHtd-A?si=j8jlhHvaF_IANj34
Книгата „Ако съществуваш…“: https://mireland.bg/product/kniga-ako-sashtestvuvash/
Филмът „CloudBound: Chapter 1 | Italy“: https://youtu.be/-Ka-kl3ROVI?si=i3sJ9zblLNTSYMgL
Къде да откриеш Erasmus+ проекти
Future Humans Bulgaria https://www.instagram.com/futurehumansbg?igsh=cG0yeXd4cGdoczlw&utm_source=qr
Erasmus+ Bulgaria
https://www.instagram.com/erasmus_plus_bulgaria?igsh=dDQxZmF2OTd3dGZm
Erasmus+ Projects
https://www.instagram.com/erasmus_plus_projects?igsh=ODZwNzRrZjhic2dp
https://chat.whatsapp.com/LcUcMdBevU9KZy2oo1Qt6e?mode=gi_t
Telegram канали
https://t.me/erasmusplusbulgaria
https://t.me/erasmusplusprojects
Съществуват и множество Facebook групи, в които ежедневно се публикуват нови проекти, обучения и младежки обмени. Най-лесният начин да ги откриеш е да потърсиш по ключови думи като „Erasmus+“, „Erasmus+ Bulgaria“, „Youth Exchange“ или „Erasmus+ projects“.
0 Коментара