Причините за появата на ревност при мъжете и жените са най-различни. Една от основните, обаче е свързана със страха да не загубят нещо. Без значение дали този страх е реален или въображаем.
Много често хората решават, че партньорите им им изневеряват, защото започват да закъсняват след работа, не правят достатъчно секс или пък крият кореспонденцията в телефона си. В повечето случаи това е основателна причина за притеснение. Има, обаче, и въображаеми страхове, измислени притеснения, зад които не стоят никакви обективни причини за ревност.
И в двата случая – реална или не – ревността се основава на страх. Особено
страхът при жената, че ще остане сама
и не може да се справи без мъж до себе си. По правило такива жени имат ниско самочувствие, не са сигурни в себе си. Това води до един непрекъснат страх, че не са достатъчни за човека до себе си и съответно той неминуемо ще им изневери.
Често дамите ревнуват и, защото се чувстват нежелани. Жените, които изпитват този вид страх са убедени, че никой няма да се нуждае от тях, ако партньорът им изневери и те останат сами.
Една от причините, поради които мъжете ревнуват е свързана със скрития страх от загуба на някои предимства на брака. Това може да е свързано с определен статус, пари, начин на живот, близост с децата.
Има хора, при които ревността е изначално заложена в поведението им. В повечето случаи това се дължи на преживяна травма в миналото. В този случай причината за ревност е свързана със страха тези хора да не пренесат травматично преживяване, което са имали преди настоящата връзка. Става въпрос за хората, които преди настоящата си връзка са били изоставени чрез изневяра. Те са преживяли много и се страхуват, че може да им се случи отново и затова
ревнуват, дори да няма обективни поводи за това.
Такъв травматичен ефект може да се появи и в резултат на сложни отношения с майката или бащата, които са изоставили и не са обичала децата си.
Когато говорим за травма, свързана с детството, единият партньор се притеснява за своето място в света на другия. Възможно е човекът да е имал тревожно преживяване в детството си и сега да смята, че не може да има доверие на партньора си, защото са убедени, че във всеки един момент може да бъде изоставен.
В някои връзки пък човек възприема партньора си като своя собственост. Страхът от загуба на собственото води до много сериозна ревност.
Не бива да изключваме и хората, болни от различни психични разстройства, които
имат маниакално поведение –
вярват и разказват различни истории за човека до себе си, и то дори в детайли, как е изневерил, с кого точно, къде е бил, какво е казал. Тук вече говорим за ревността като болест, която може да има опасни последици.
Като цяло ревнуват хората, които не са уверени в себе си. Хората с ниска самооценка се чувстват несигурни и във връзките си. Те смятат, че не са достатъчно добри, за да привлекат партньора и да задържат интереса му във времето. И така се появява и ревността.
Тя идва и, когато сте прекалено привързани към партньора си. Постоянната необоснована ревност може да се появи заради прекомерната привързаност, когато човек не може да се отдели от другия и да живее живота си. Ако през цялото време се намесвате в живота на човека до вас, забранявате му да се среща с приятели и да прекарва времето си отделно от вас, то шансовете за разрушаване на връзката са големи. Няма нищо лошо във факта, че двойката има общи интереси. Но всеки трябва да има и свои собствени хобита. Слагането на окови или граници е пагубно за всяка една връзка.
Ревността може да възникне и от проектирането на собственото състояние и потиснати сексуални желания към друг човек върху вашия спътник в живота. Става въпрос за хората, които без да си го признават, искат да изневерят но не се осмеляват. Вместо това
Прехвърлят в мислите си това желание на своя партньор.
Ревността може да е резултат от обсесивно мислене. Това е състояние, при което буквално си измисляте истории, ако не знаете във всеки един момент какво прави, къде и с кого вашият партньор. Създавате си тревожни мисли и причини за безпокойство, когато се сблъсквате с най-страшното за този тип хора: неизвестността.
Разбира се, има си и съвсем обективни причини за ревност. Но дали става дума за реална или измислена причина, ревността е чувство, което може много да навреди. Става дума за силно чувство, което може да се появи не само заради споменатите причини. При всички случаи е необходимо да се открие източникът на ревността и да се работи върху него, за да се поддържат здрави отношения с партньора в живота. Иначе може да се стигне до крайности, които не само да развалят отношенията ни с най-близкия ни човек, но и да навредят на психичното ни здраве.
Как да спрем да ревнуваме
Приемайте и изследвайте мислите си. Отразяват ли те това, което наистина са? Ако си мислите, че партньорът ви се интересува от някой друг, освен от вас, това не означава, че е така. Трябва да осъзнаете, че мислите и реалността са различни неща.
Не се поддавайте на чувството на ревност. Гневът и тревожността могат да се влошат, ако започнете да се занимавате с тях. Не е необходимо да се „отървете от чувствата си“, но внимателният подход към наблюдението на преживяванията ви ще ви помогне да ги намалите.
Осъзнайте, че несигурността е част от всяка връзка. Но това съвсем не означава причина за ревност и вероятност от предателство и изневяра.
0 Коментара