Кой каза, че спортът принадлежи на мъжете?!

Откакто се помня, израснах, гледайки спорт. Независимо дали е, за да викам за любимия отбор на дядо ми или да гледам пародията, наречена кеч по неясен онлайн стрийм в стаята си, обичам всичко това. Като повечето 20-25-годишни момчета, обичам да следя поне заглавията на повечето големи спортни лиги. Единственият проблем е, че аз не съм момче.

„На кого се опитваш да направиш впечатление?“

По някаква причина моят пол и удоволствието ми от спорта не се вписват в представите на момчетата и момичетата. Постоянно ми задават въпроси от двата пола като: „Кой мъж се опитваш да впечатлиш, като гледаш футбол?“ Или ми карат да докажа, че „наистина съм фен“. Това ме води до един въпрос, над който постоянно размишлявам, докато гледам някой от неделните футболни мачове по ТВ. В епоха, толкова обсебена от равенството между половете, защо не мога да бъда легитимен женски фен на Висшата лига? Защо трябва да доказвам себе си? Още повече, че обществото ни напредва и равенството между половете се отстоява постоянно, защо все още позволяваме спортовете да бъдат преобладаващо мъжка сфера в обществото?

През годините спортът е бил трансформираща сила в живота ми и ми е носил невероятна радост през всички етапи от живота ми. Играех баскетбол и волейбол в гимназията, което ми даваше емоционален изход и платформа за изграждане на неразрушими връзки с приятели за цял живот. Този аспект на личния и отборния успех е нещо, с което повечето момчета и момичета са запознати. Невероятни жени спортистки непрекъснато доказват себе си на международната сцена. И въпреки това, жените са по-малко ангажирани с гледането на спорт. Жените позволяват на мъжете да бъдат основните потребители на спортовете от големите лиги. Казвам, че „жените позволяват на мъжете“ да правят това, защото много жени са съучастници в това изключване.

Самоизключване или липса на подкрепа?

Всъщност, обикновено това е по-малко изключване и повече самоналожено и целенасочено оттегляне от тази сфера на обществото. Рядко съм срещала мъже, които са искали да ме изключат от гледането на мачове. Обикновено те са приятно изненадани и дори развълнувани, че съм дошла да гледам футбол в „техния бар“. Въпреки това, те са толкова непривикнали около тях да има жена, която активно се ангажира със спортна игра с тях, че това води до недоверие. Тази изненада води до това, че ме разпитват за играчите, за да докажа, че всъщност съм „легитимен фен“. Възможно ли е да гледам спорт за собствено удоволствие, а не за да впечатля мъж? Да. Да, възможно е. Искам да кажа, че има стигма около момичетата, които гледат мачове, и тази стигма не е създадена само от мъжете. Това е стигма, за която и мъжете, и жените са еднакво виновни. Жените поддържат стереотипа, като често остават нарочно необразовани и незаинтересовани.

Спортните лиги са невероятна платформа за обединяване на хората. Те предоставят ритуал за съвместни дейности и отделяне на време от деня, за да се съберете с други хора. Докато гледате мач, изпитвате адреналин, вълнение и интелектуално ангажираност с анализиране на стратегията на играта. Има здравословна конкуренция, когато вие и другите зрители аплодирате съперничещи си отбори, и красива връзка, когато споделяте лоялност към един и същ отбор. Това са само някои от начините, по които спортът изгражда взаимоотношения и кара хората да се чувстват като част от нещо смислено.

И така, ако гледането на спорт може да бъде платформа за такъв позитивизъм, защо жените често не искат да бъдат част от него? Знам, че има други неща, които много жени предпочитат да гледат, и повярвайте ми, аз съм голям привърженик на сериалите и филмите. Не ме разбирайте погрешно, гледала съм всеки един сезон на „Клюкарката“ поне по два пъти, но това, което много жени не разбират, е, че гледането на мач от НБА може да бъде също толкова удовлетворяващо. Днес постоянно виждаме силни жени, които се застъпват за себе си и показват на света, че жената днес може да прави всичко, което могат и мъжете. Заемаме толкова място, колкото ни е нужно и искаме, и не губим нито секунда, за да се извиняваме за това.

Последствията от липсата на интерес

Защо тогава се колебаем да навлезем в пространството на спортните предавания? Може да не изглежда като голяма работа, но всъщност е. Когато жените не се интересуват от спорт, това показва на обществото, че той не е приоритет за тях. Това може да се отрази негативно на жените спортисти, защото ако жените не се интересуват от спорт, жените спортисти е по-малко вероятно да получат адекватно внимание, когато участват в него. Тези идеи са свързани с причината, поради която мъжкото състезание се нарича „Световно първенство по футбол“, а женското – „Световно първенство по футбол за жени“. Ако жените не дават приоритет на спорта, спортът няма да дава приоритет на жените.

Жените често омаловажават това невежество, като казват: „Спортът от големите лиги е „мъжка работа”. Това извинение ми се струва странно, тъй като всеки един от моите приятели може да назове поне десет романтични комедии, нещо, което традиционно се счита за по-женско. Ако спортът е невероятно средство и платформа за изява, тогава жените трябва да отстояват правата си. Това е сфера на обществото, от която жените не могат да си позволят да се изключат. Сега, за всички жени, които четат тази статия, обещавам ви – спортът е за вас. Може би не мислите така, но това се дължи на стереотипите, които са проникнали в съзнанието ни от най-ранна възраст. Вероятно не е вярно, че не харесвате никакъв спорт.

По-скоро е вероятно да не сте имали достатъчно положителни преживявания със спорта. Разбира се, няма как да харесвате футбола, ако не знаете какво е засада или извеждащ пас, или ако не знаете нищо за пикантните драматични подробности около местното градско дерби (ако живеете в град с два отбора в един и същ спорт) . Ако не разбирате разликата между вкарване на кош от игра и отбелязването на една точка от наказателен удар, да, неизбежно ще се объркате. Както и с всичко друго – ако го разберете, ще го харесате повече. Ако имате отбор, за който да викате, и ако знаете имената на няколко играчи и техните невероятни истории, ще се ангажирате. Най-важното е да опитате, защото не можете да го отхвърлите, докато не сте го пробвали. Като се образоваме в областта на спорта, жените могат от своя страна да решат проблема с необходимостта да се легитимират като фенове. Наличието на още по-голяма женска аудитория в различните спортни състезания ще стане по-нормално.

Да бъдеш „фен“ не е запазено за мъжете

Мечтая, че един ден обществото ще напредне до такава степен, че мъжете ще спрат да ми казват: „Уау, знаеш много за футбола за момиче“ и ще ми правят комплименти, като казват: „Знаеш много за футбола“. Те няма да ме виждат като аномалия, а като обикновен фен, подобен на тях. Може би един ден мъжете, които не гледат футбол освен финала на Шампионската лига, ще спрат да ми обясняват каква е позицията на вратаря, когато случайно обясняват какво е корнер. Един ден ще можем да сме с равен старт, докато споделяме тази невероятна страст.

Затова, към всички жени, които четат това, насърчавам ви да гледате мача тази вечер! Не ме интересува какъв спорт е, просто го гледайте. Потърсете в Google това, което не разбирате, и изяснете това, което ви обърква. Няма нищо срамно в това да не знаеш, докато се опитваш. Можеш да гледаш видео с най-интересните моменти, за да се мотивираш.

На всички мъже, които четат това, насърчавам ви да подкрепяте жените около вас, които се опитват да научат нещо ново. Не подценявайте процеса им на учене и не се смейте, ако сгрешат нещо. Помагайте на тези, които се опитват, и да улеснете включването им, когато е възможно.

Финални думи

Ето едно последно напомняне за всички. Мъжете не притежават спорта. Спортът е универсален и е за всички. Като жени, ние не трябва да обясняваме или оправдаваме защо гледаме спорт. Като жени, ние имаме същото право да седнем на дивана и да гледаме мача, както всеки друг. Като жени, ние имаме силата да намалим стереотипите и да създадем нови обществени норми. Аз съм жена. Обичам футбола. Аз съм жена, която обича футбола. Времената се променят и ние трябва да се променяме заедно с тях.