“Заведи ме в теб“ (изд. Бард) на журналистката Лилия Илиева е сборник, в който 33-ма известни български мъже от различни поколения, с разнообразни професии и социален статус говорят откровено за своите страсти, вдъхновения и житейски перипетии. Творци и артисти, политици и медийни фигури – от Азис и Орлин Павлов, през Бойко Борисов, Слави Трифонов и Любен Дилов-син, до Йордан Камжалов и Явор Гърдев – дефилират в тази галерия от портрети, която е като същинско огледало на успеха по нашите ширини. В края на книгата, сякаш като обобщение на мъжките истории, една известна българска жена – в лицето на Лиза Шопова, разказва за мъжете с главни роли в своя живот.
Лилия ИлиЕва е лайфстайл журналист, автор, редактор и преводач на статии и книги за съвременната култура. Пише във водещи за България лайфстайл издания, сътрудничи за сутрешното предаване на БНТ „100% будни“. Магистър е по българска филология и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ и носител на специалната награда по европейска журналистика на ЕС – For Diversity Against Discrimination през 2007 г.
Лили, какво четете в момента?
Поради любопитната ми природа, а и защото интересните истории ме опияняват, не мога само с една книга. Приключих автобиографията на Ал Пачино „Сони Бой“ (изд. Бард), довършвам биографията на Илон Мъск от Уолтър Айзъксън (Софтпрес), по средата съм на „Братя“ (Сиела), в която Санто Версаче разказва за брат си Джани, и започвам автобиографичната книга на Лиса Мари Пресли „Оттук до великата неизвестност“ (Locus). Човешките истории са ми хоби! Много обичам да пътувам в тях.
Чета още „Криле за промяна“ на Ян Якоб Стам (Институт за изкуство и терапия) и „Четвърт приказки за Клара и Кристо“ (Бард) на бившия министър Асена Сербезова – една много интересна рефлексия за любовта, приемането, израстването и за градежа на смислен живот.
Коя е книгата, която бихте препоръчали на приятелите си да прочетат непременно?
„Бъди полезен“ на Арнолд Шварценегер, защото обобщава по един чудесен начин житейската му философия и собствените му правила за успех.
Коя е любимата ви детска книга?
През различните етапи на детството ми книгите бяха различни, но да кажем, че никога не са излизали „от мода“ приказките на Андерсен, „Гъливер в страната на лилипутите“, „Гъливер в страната на великаните“ и поредицата „Малкият Никола“.
Коя книга ви кара да се заливате от смях?
Една от книгите, на които много се смях, е автобиографията на Ози Озбърн – „Аз съм Ози“ (Еднорог). Обожавам британското чувство за хумор, с което той живее живота си. И „Съкращения“ (Петриков) на Даниил Хармс. Няма по-велик хумор от руския!
А коя ви разплаква?
Биографията на Едит Пиаф, писана от сестра й – на тази книга всъщност, освен че плаках от сърце, също така се смях от сърце.
Коя е книгата, която се е предполагало, че трябва да ви хареса, а въобще не ви е допаднала?
Не мога да отговоря. Преди години злоупотребявах със себе да настоявам да чета книги, които не ми харесват, за да градя общата си култура и да съм подготвена в светски разговор. Вече съм литературен хедонист и си позволявам лукса да спра да чета веднага, когато усетя, че книгата не ми „тръгва“. Четенето за мен е и свещено, и интимно удоволствие. Искам да си го пазя като такова. А и изкуството е любимата ми храна и любимото ми пътуване. Не си позволявам да съм всеядна.
Коя е книгата, която бихте искали вие да сте написала?
О, толкова са много. Може би мога да кажа автори, като които си мечтая да можех да пиша. Като Николай Райнов, например, или като Селинджър. Иска ми се да мога да разказвам като Тенеси Уилямс и Уди Алън. И като Итън Хоук.
Коя е литературната героиня, с която най-много си приличате?
Скарлет О‘Хара, Бриджет Джоунс. Мога да добавя и филмови – героинята от „Пурпурната роза от Кайро“ или Кари Брадшоу. Макар че ми се ще да можех да приличам на други. 😊
0 Коментара