841 ПРОЧИТАНИЯ ОТ 16 януари 2025 Брой 12 2024

„Терапията“ – дебютният пълнометражен филм на Красимира и Антон Белеви, двама българи в Лос Анджелис

Красимира и Антон Белеви създават независимата продуцентска къща First Draft. Живеят в Лос Анджелис, но правят премиера на първия си пълнометражен филм в България на 7 февруари. Те са двойка и в живота, и в продуцирането на кино. Разказът на Красимира, която е и главната героиня в лентата, за целия процес по създаването на „Терапията“ е толкова емоционален, че трябва да бъде прочетен от всеки артист и човек, който е готов да направи нещо сам, от нулата, с екип, в който вярва и с идея, която държи огъня бурен.

Разкажете ни за началото? Как решихте да създадете First Draft?

First Draft е плод на нашата любов един към друг и на общата ни такава към киното. И на малко… неволя! Искахме да създаваме собствени проекти, но намирането на продуцент за „Терапията“ се оказа едно особено трудно преживяване. Затова си казахме че, да, би било по-лесно, с някой, който е минал пътя, но в крайна сметка, важното е филмът да се случи. Разбира се, благодарение на тази неволя, сега вече имаме повече поглед над това как се случват нещата и сме по-независими и с повече опит за следващите ни проекти.

Какво работи продуцентът?

Продуцентът е отговорен за целия филм – от намирането на сценария, набиране на средства, избиране на екип и актьори до целия процес на постпродукция, маркетинг и дистрибуция на филма. В по-големите филми и екипи продуцентите имат различни роли, но при нас ние изпълнявахме всички позиции.

Как се роди идеята за „Терапията“?

„Терапията“ се зараждаше в продължение на много години, не като сценарий, а като проблематиката, която разглежда филма. Някои от вътрешните борби на героите са вдъхновени от личен опит или опит, на който съм била свидетел. Защитните механизми могат да изглеждат по различен начин – перфекционизъм, неразбиране, страх и какво ли още не. „Терапията“ е част от моя собствен път да преодолявам тези неща в собствения си живот, но е и писмо до хората, които имат таланта, желанието и възможностите да сбъднат целите си, но привидно повърхностни проблеми ги спират. Проблеми като отлагане, липса на вяра, страх от критика или страха да не разочароваме близките си… Затова се появи „Терапията“. За да ни напомни, че животът е наш и трябва да го живеем както ние искаме.

Как избрахте екип, с който да работите?

Екипът беше единственото и най-важно нещо в целия процес. Ние имахме огромен късмет да работим с хора, които харесаха историята, припознаха се по някакъв начин и дадоха всичко от себе си, което можеха на този даден етап. С основна част от екипа, включително и режисьора Станислав Христов и оператора Михаил Михов вече бяхме работили по късометражния филм „Undo / Крачка назад“. Това е и което ни даде вяра и вдъхновение да се захванем с по-голям проект.

Колко време работихте по филма?

Работата по филма продължи около две години. Самият снимачен процес беше месец, а в тези две години се включват подготовка за снимки и постпродукция. Сценарият отне около година, а вдъхновението за него набъбваше в продължение на много дълги години преди да реши да се прояви на бялата страница.

Кое беше най-голямото предизвикателство?

От организационна гледна точка, не бих казала, че сме имали едно голямо предизвикателство. По-скоро е комплексно. Индивидуални ситуации, като график, спиранe на ток на локация, буря в планината, недоброжелателни съседи, почерпили се малко повече от нужното, развален автобус още на първия ден и подобни. Но ние по-скоро гледаме на тях като на част от приключението. От психологическа гледна точка, най-голямото предизвикателство, според нас е да си позволиш да бъдеш видян. По ирония на съдбата това е и една от темите на филма.

За какво е филмът „Терапията“?

Времето, вярата и вдъхновението. Този филм е за всеки, макар и не всеки да го осъзнава. Героите в нашия филм са художници, но всъщност те са репрезентация на копнежите, които всеки един от нас има, независимо в коя сфера на живота се развива. Те са мечта обгърната в страх, обстоятелства и ежедневие, която е потисната от съвременната култура и общественото мнение. Този филм е за страха от критиката, но и за един от най-големите страхове на мнозина – страхът от това да бъдем себе си. Мислим, че точно това е неговото богатство – да ни помогне да осъзнаем, че най-ценният ни ресурс е времето и всичко друго избледнява на фона на часовника. А това важи за всеки един от нас. И в този случай, защо да оставим другите хора да рисуват нашата картина вместо нас?

Защо хората да гледат „Терапията“?

Вярваме, че „Терапията“ ще намери зрителите, за които е предназначена и ще резонира с хората, които са отворени да се впуснат в тази история. Филмът е за всеки, но не е за всички, в смисъла на това, че между зрителите и публиката трябва да има разбиране, в което зрителят да се съгласи да отвори съзнанието си за темите на филма. А не всеки ще го направи и това е напълно нормално. Защо да гледате „Терапията“? Гледайте филма, за да излезете от съня на ежедневието и да си припомните важните неща. А, ако вече го правите, гледайте, за да ни кажете по какъв друг начин можем да го направим и ние!

Това е първият ви пълнометражен филм – имаше ли моменти, в които сте си мислили, че няма да успеете и какво ви даде увереност да продължите напред?

Все още има такива моменти… Мисля, че когато се впуснахме в проекта имахме доза наивност, която ни помогна безкрайно, защото понякога ни се струва, че ако знаехме за всички препятствия, които ни предстоят можеше да се уплашим повече. Но идва момент, в който по-голямата част от пътя е извървяна и намираш начин да се справиш с предизвикателствата, защото да оставиш нещата вече не е опция. Определено се учим на много неща и си водим бележки за следващи проекти. Създаването на дебют с толкова много хора е изключително обогатяващо преживяване и е гордост за нашия проект. Имахме невероятния късмет да се срещнем с правилния екип и това е нещото, което ни даваше увереност през цялото време – хората, с които работехме и потенциала да се учим и развиваме заедно. Благодарение на тях и тяхното отношение към работата и живота, не се фокусирахме върху проблемите, а върху намирането на решенията.

Знаем, че музиката е дело на Георги Стрезов, разкажете ни за работата с него?

Музиката на този филм трябва да се чуе! Георги Стрезов е изключително талантлив, а работата с него е невероятно преживяване. Саундтракът е акустичен, като самите записи се случиха в продължение на три дни. Ние сме безкрайно благодарни, че той видя потенциала в нашия филм и написа тази прекрасна музика за него. Помним първия път, когато отидохме в студиото и говорихме за общите настроения към музиката. Една от сцените вървеше на екрана и той засвири и беше точно каквото си представяхме. Сякаш знаеше по-добре от самите нас… След това процесът продължи най-вече между него и режисьора, Станислав Христов.

Имате ли вече следващи проекти, по които работите?

Да, в момента имаме нов късометражен филм, който вече е заснет и е в постпродукция. Неговата тема е за домашното насилие, по сценарий на Иванка Бакалова, която ни помогна и много със сценария на „Терапията“. Също така планираме снимките на още един пълнометражен филм, но все още е рано да споделя подробна информация. Ще бъде психологически трилър. Имам и още един сценарий, по който работя, но той засега остава в по-бъдещи планове.

Как съвместявате живота в Лос Анджелис и работата по филма?

Малко по-предизвикателно, заради това, че не сме в България за доста неща и времевата разлика е голяма, но нищо което да представлява голяма трудност. Освен това имаме огромно доверие на екипа си. Те са нашите уши и очи.

Как успявате да работите заедно и сте двойка? Страхувате ли се да спорите, когато сте на различни мнения в една толкова творческа професия?

Интересно е, защото сякаш работата и личният ни живот са преплетени до такава степен, че е трудно да преценим кога непременно „работим“ и често намираме вдъхновение, когато „почиваме“. Мислим, че споделянето на толкова интереси ни прави по-сплотени като двойка и ни позволява да прекарваме повече време заедно. Творческите спорове са част от процеса, независимо дали е между двойка или не, но е важно да се разграничи, че те не са с цел да се покаже кой е прав, а с това да се намери най-доброто решение, с което всички са съгласни. А и ние сме големи късметлии, защото по-скоро се допълваме. Единият се занимава повече с креативния процес и творческите идеи, а другият е по-специализиран в техническата част и намира решения за практическото им изпълнение. Най-важна е комуникацията и това че се подкрепяме. Подкрепата е много важна, особено когато сме в началото на пътя, така че за нас възможността да се подкрепяме един друг и да се вдъхновяваме за развитието на мечтите ни е безценнa.

Красимира, Вие сте сценарист, играете в главната женска роля и сте и продуцент във филма. Читателите сега ще прочетат и че имате и малко бебе. Каква е формулата Ви за успех и справяне с всички ангажименти?

Да, Александра се роди на 1 март тази година. Най-прекрасното нещо е да си имаш бебенце. Учат те на толкова много! Не знам дали се брои като „формула за успех“, но аз съм много организирана. Не мога да живея без дневник. Доставя ми огромно удоволствие да си сложа „тикче“ в списъка със задачи! И не обичам да отлагам. По-скоро не мога да си почина преди да съм свършила работата, но пък в този ред на мисли, винаги се появява още нещо, което трябва да свърша, така че и това не е много добре! И въпреки това, не мисля, че правя нещо, което другите жени в живота ми не правят. Просто работното ми време не е фиксирано. Аз съм голяма феминистка и вярвам, че жените можем да бъдем много издръжливи, особено когато вярваме в каузата, за която го правим.

Учите актьорско майсторство в The Lee Strasberg Institute в Лос Анджелис, преди това в Англия, разкажете ни подкрепят ли Ви колегите там в начинанията и усилията тук? Гледали ли са вече филма?

Да, моите колеги и приятели много ме подкрепят както тук, така и в Лондон. Реално курсът ми продължаваше, докато вървеше постпродукцията в България и всички постоянно ме питаха кога ще гледат филма. Надявам се другата година да направим едно излъчване и тук (LA), за да може да го видят и те. Темите на филма определено са много популярни тук. Има и безброй книги по тях, някои, от които вдъхновиха частично и сценария на филма като „Изкуство и страх“ и The Artist Way.

Жанрът драма-трилър не е много популярен в българското кино, и особено за дебют, защо се спряхте именно на него?

Мисля, че хората трябва да правят това, което им идва отвътре. Аз обичам да гледам комедия, но като разказвач винаги ме намират по-драматичните истории, включително и в актьорския ми опит досега. В момента съм на такъв етап, което не значи, че не бих направила нещо в друг жанр. Но не бих направила нещо, само защото е популярно или „всички други го правят“. Мисля, че трябва да сме верни на себе си. Има творци и публика за всичко. Трябва да има разнообразие.

Коя е любимата Ви сцена от филма?

Вечерята. Още от момента, в който я видях в главата ми. Досега тя ми е най-любима. Заснемането също беше голямо приключение! Но има и други сцени, по-скоро моменти, които са ми любими. Дългият кадър в началото на филма също много ми харесва, особено като знам какво предизвикателство беше за всички. Но е много любопитно, че всеки, който го е изгледал досега, има различен любим момент. Нямаме фаворит! Всеки намира нещо, което му говори най-силно.

Във филма се разказва за работата на психоложка с група художници; показват се много картини – това реално изкуство ли е или е нещо направено специално за „Терапията“?

И двете, но нека да подчертая, че това което е направено за филма също е реално изкуство, просто е направено, като са взети предвид темите на филма. Някои от картините са създадени специално за филма, но голяма част са предоставени от художници, за да ги използваме във филма. Всички картини са на български художници, като изключим тези на героя на Оливър. Те са на италианския художник Дарио Пуджиони. Любопитното при него е че, когато търсех вдъхновение за героя на Оливър, случайно попаднах на неговите картини онлайн, които веднага много ми харесаха. Оттам дойде голяма част за вдъхновението на героя на Оливър, изигран от талантливия Севар Иванов. Когато се свързахме с мениджъра на Дарио, те се съгласиха да ни дадат копия, които да ползваме за филма, което беше невероятно! Така успяхме да включим истинските картини, които вдъхновиха героя от самото начало.

Кое е най-важното, за да е успешен един филм?

Ако някога разберем, обещаваме да кажем! За нас успех ще бъде филмът да достигне до хората, които биха се припознали по някакъв начин.

Споделете ни кои са вашите любими актьори, режисьори и кино хора, на които се възхищавате?

И двамата харесваме Кристофър Нолан и Дейвид Линч като режисьори и се възхищаваме на актьори, които се раздават изцяло и не ги е страх от нищо, като например Джеки Чан, Том Круз, Киану Рийвс, Дензъл Уошингтън. Истинско вдъхновение са и жените, които създават сами ролите, които искат да изиграят, например Марго Роби, Рийз Уидърспун, София Вергара.