„Ангели на пътя“ настоява да се подновят невидимите пешеходни пътеки

Сдружение „Ангели на пътя“ обединява родители и близки на убити деца и млади хора по българските пътища. От пияни, надрусани, шофиращи без книжки или с твърде превишена
скорост шофьори. Някои от жертвите в нашето обединение са брутално екзекутирани на пешеходни пътеки в София и из цялата страна.

През 2023, на предизборна среща с останалите кандидати, сегашният столичен кмет Васил Терзиев заяви, че ще постави пътната безопасност на първо място и че това ще бъде негова лична отговорност.

През 2024 неговата визия за развитието на София беше публикувана във вестник „24 часа“. В нея бяха представени досегашните му действия като кмет на Столична община, както и бъдещите му управленски намерения. За съжаление, въпреки поетите ангажименти, темата за пътната безопасност не присъства в нея.

В началото на септември същата година г-н Терзиев анонсира в медиите, че преди първия учебен ден ще бъде

подновена маркировката на пешеходните пътеки

в близост до училищата и детските градини. Това беше направено само около някои от тях.

През септември 2025 пешеходите пътеки пред 18 СУ „Уилям Гладстон“ изглеждат както на приложените снимки – невидими. В буквален смисъл. Въпреки че се намира в центъра на София, че е най-голямото по брой ученици в България и че пред него минава интензивен трафик от автомобили и трамваи.

След като това се допуска пред подобно училище, има ли смисъл да питаме и снимаме как изглеждат пешеходните пътеки пред всички останали?

Въпреки факта, че по българските пътища и улици са убивани и осакатявани най-много хора на глава от населението в Европейския Съюз и въпреки празните декларации от страна на българските политици,

реалната грижа за пътната безопасност

е на нивото на тези пешеходни пътеки – липсва!

С настоящето призоваваме както кметовете на всички столични общини, така и директорите на всички столични училища и детски градини, с приоритет да проверят, сигнализират и подновят пешеходните пътеки около сградите им така, че да станат видими. И да останат
такива. Защото знанията са важни, но животът на малкото български деца, които все още се раждат, е най-важен! А стотици деца всяка година, вместо на училище, се озовават в гробищата и в болниците из цяла България.