Родом от България, Бойка Начева се премества да живее в САЩ преди 12 години, където гради семейство и кариера и до днес. Работи в сферата на подбора на персонал, като ръководи стратегии за наемане в бързорастящи технологични компании в Силициевата долина. Понастоящем е ръководител на екип подбор в ИТ стартъп в района на Сан Франциско. Живее недалеч от Сан Франциско, живяла и работила е и в Пало Алто.
Снимки: Личен архив
Бойка е родена в София, завършва икономическа специалност в УНСС. Премества се в Калифорния заедно със съпруга си, който е софтуерен инженер, след като компанията му работодател отправя предложение за работа. В САЩ се раждат и двете им дъщери, на 10 и 6 години.
Какъв е животът на средностатистическия жител в района на Сан Франциско?
Честно казано, трудно ми е да говоря „средностатистически“ жител, защото животът тук зависи силно от това в коя сфера работиш. Истината е, че много хора, заети в технологиите, живеем в един вид балон – заобиколени сме от софтуерни инженери, основатели на стартъпи, инвеститори.
От моя гледна точка – най-голямото предимство да се живее в Силициевата долина е, че тук се случват технологичните иновации. Винаги си в центъра на събитията – нови идеи за стартъпи, автономни таксита, AI. Всичко се случва изключително бързо и е вълнуващо да си част от това, почти като да виждаш бъдещето отблизо. Хората около теб са амбициозни, учат и се развиват непрекъснато, работят усърдно, изобретяват.
Културата на поемане на рискове, сътрудничество и споделяне на знания, която датира от самото начало на Силициевата долина, е притегателна и днес. Градът Сан Франциско предлага и богата мултикултурна среда и много възможности.
Естествено, не можем да не споменем хубавото време – основната причина всички да сме тук.
Минусите са всъщност другата страна на същата монета – всичко се развива толкова бързо, че понякога е трудно да спреш и да си поемеш дъх. Колкото и да се стараеш да следиш иновациите, винаги си с усещане, че изоставаш.
Другите предизвикателства са свързани с високите цени, които правят почти непосилно оцеляването на всеки извън сферата на технологиите. Всичко това доведе до задълбочаване на кризата с бездомните хора, за която и днес няма решение.
Как една модерна жена като Вас се грижи за здравето и външния си вид в такъв един свят? Успявате ли да балансирате с всички ангажименти?
Балансът между работа, семейство, ангажименти с децата и грижата за себе си е труден и често е въпрос на приоритизиране. Когато времето не стига (а това е почти винаги), поставям на първо място работата, времето с децата и спорта.
За здравето си се грижа най-вече чрез спорт. От години страстта ми е въздушната акробатика – на обръч, перде или хамак. От време на време ходя и на катерене (на закрито) и уроци по танци. Обичам да пробвам нови спортове – те са начин едновременно да се предизвикам и да се разтоваря.
Въздушната акробатика ми действа като медитация – това е единственото време, в което изцяло изключвам мислите за работата, дома, списъка със задачи. Фокусирам се само върху това да не падна от високото, което се оказва доста ефективен начин да се откъсна от стреса.
Какви още оръжия имате за борене на стреса?
Другите неща, които ми помагат да поддържам психическото си здраве са четенето на книги и чести срещи с приятели. Те не само ми зареждат батерията, но и имат доказани ползи за цялостното здраве. И не на последно място – много държа на съня си. Не бих жертвала съня си за почти нищо…
А що се отнася до външния вид – честно казано, от всичко това почти не ми остава време за разкрасителни процедури. Спортовете, които практикувам, не се съчетават добре с маникюр например. Отдавна съм си подредила приоритетите и, за добро или лошо, външният вид не е на челно място. Но това, което ме кара да се чувствам добре в тялото си – движението, смехът, срещите с близки – мисля, че се отразява и отвън.
Как се обличат жените от Вашите среди? Има ли определени тенденции, които следват?
Силициевата долина е изключително интересно място в това отношение. На първо място тук се поставя удобството. Когато се преместих от България изпитах истински културен шок – все едно съм облечена „твърде официално“. Почти не виждах жени на високи токчета, дори на вечеря хората често носят клинове и спортни дрехи. Отне ми малко време, но бързо осъзнах колко освобождаващо е това.
Тук почти няма строго определени модни норми или дрескод. Всеки се облича както му е удобно. Съвсем спокойно мога да изляза по пижама и никой няма да ми обърне внимание. Дупка на блузата? Неизгладени дрехи? Никой няма да забележи. Това ми даде свобода да експериментирам със стила си, да променям гардероба си без напрежение или очаквания.
А какви са нормите в офисите?
В сектора на технологиите дрескод просто не съществува, с изключение на основни неща – бански в офиса не е окей, но други ограничения почти няма. Има и силен акцент върху устойчивия начин на живот – дрехите втора употреба се приемат повече от добре, а понякога дори си разменяме дрехи с колежки в офиса.
Разбира се, модни тенденции навлизат – например широките дънки са навсякъде в момента – но малцина се ръководят стриктно от тях. Жените тук поставят на първо място функционалността, а не представата за „перфектен външен вид“. И почти никога не виждам жени на висок ток. Тук е напълно нормално да изглеждаш така, както се чувстваш най-добре – и това е едно от нещата, които най-много харесвам.
Все пак трябва да отбележа, че не е задължително това да е така на други места в САЩ.
Рекламата на American Eagle (с внушението, че хубавите гени са тези на белите руси хора) разбуни доста духовете в американското общество. Какво мислите за стандартите за красота в съвременна Америка?
Разбрах за тази реклама покрай няколко политически сатирични предавания, които следя редовно – в личния ми кръг обаче никой не я е споменавал, което само по себе си е показателно.
Темата за стандартите за красота в Америка е интересна, но и трудна за обобщаване. Когато се преместих тук ми направи впечатление колко често се говори за plus size модели в рекламите на дрехи. Много марки се позиционират като застъпници за идеята, че женската фигура трябва да е празнувана във всички форми и размери. Основното послание е: „важното е да се чувстваш добре в кожата си“ – и това наистина се среща често в медиите.
Разбира се, Холивуд и инфлуенсър културата продължават да налагат „по-традиционни“ представи за красота, но поне в моето ежедневие не усещам очакване да изглеждаш по определен начин.
Имам две дъщери и наблюдавам с интерес как се развива отношението им към темата. По-голямата е на 10 години и нито тя, нито приятелките ѝ се вълнуват особено от външния си вид или от дрехите, които носят. Вероятно това е и защото не гледат реклами. Може би това е една от позитивните промени на дигиталната ера: децата не порастват с толкова силни визуални “стандарти” за красота, каквито бяха масово разпространени преди години.
Има ли според Вас в корпоративния свят в Калифорния равноправие между мъже и жени?
В технологичния сектор, поне според моите наблюдения, равноправие все още не е постигнато. Допреди година темата за diversity, equity, and inclusion (DEI) беше водеща в професионалните среди, включително по отношение на разликите в заплащането и процента на жените в ръководни роли. Напоследък обаче фокусът се е изместил към изкуствения интелект, а теми като равенство между половете отстъпват на заден план. Разликата в заплащането между мъже и жени за една и съща работа все още съществува, както и дисбалансът в ръководни роли, където жените са малцинство. Напредък има, но е изключително бавен, дори в период, в който това беше основна тема на разговор.
Шатът Калифорния е известен с иновациите си, стартъпите си, инвестиции и т.н. Промениха ли икономическите трусове нещо във връзка с това?
Да, през годините преди AI революцията се наблюдаваше известно забавяне на инвестициите, както и на IPO-та на частни компании. Много стартъпи изпитаха затруднения да намерят финансиране, а редица компании преминаха през няколко вълни на съкращения. Сега обаче наблюдаваме съживяване, като вниманието е насочено към компании, развиващи AI продукти и решения. Това е новият фокус – почти всеки иска да бъде част от тази трансформация.
Наблюдавате отблизо технологичната революция (или обсесия), свързана с AI в САЩ. Кои са най-важните промени, които настъпват с идването на AI?
Най-голямата промяна е нарастващото усещане за несигурност на пазара на труда. Някои вярват, че AI ще замести хората в много от съществуващите професии, други вярват, че ще ни направи по-ефективни и ще ускори развитието на технологиите, без да елиминира нуждата от хора, а трети смятат, че истината е някъде по средата – някои професии ще изчезнат, други ще се видоизменят; някои хора ще станат по-продуктивни, ще се появят нови професии.
Ако се опрем на данните, засега AI помага най-много на по-неопитните служители, като им позволява да постигат продуктивност, близка до тази на колегите им с повече опит.
В действителност обаче компаниите често мислят по-краткосрочно и оптимизират разходите и печалбата си, стремейки се към по-добри резултати с по-малко персонал. Това води до намаляване на отворените позиции, които могат да бъдат подпомогнати или заместени от AI. Добрата новина е, че вече изникват нови професии, които не съществуваха само преди две години.
Променят ли се ежедневният живот и културата в Сан Франциско вследствие на технологиите, на икономическите събития?
Най-голямата промяна настъпи по време на пандемията, когато много хора напуснаха града с идеята, че дистанционната работа ще стане постоянна. Тогава Сан Франциско беше много по-тих, а културният живот отслабна.
След пандемията обаче много компании възстановиха офис работата, поне частично, и градът отново се съживи. Сега навсякъде има събития, свързани с AI, и енергията в града напомня на времената преди пандемията. Хората определено ценят общуването на живо, обмена на идеи и изграждането на връзки лице в лице.
0 Коментара