Американското разузнаване с голяма грижа посреща всички желания на своя агент Жорж Дювал, известен в българските дипломатически среди като Иван-Асен Христов Георгиев. Кой е той ще ви разкажа малко по-късно, но сега ще издам, че шпионинът е бил толкова ценен, че дори осигуряват посещение в САЩ на две от любовниците му – нелегално с частни презокеански полети.
А човекът е бил голям любовчия, щом въртял
две български изгори, една френска плюс законна съпруга.
Иван-Асен Георгиев имал връзка със секретарката си Роза Аронова и с д-р Тонка Карабашева, съпруга на негов състудент. За разлика от жена му, д-р Блага Ганчева, която не подозирала за агентурната му дейност, двете му български метреси знаели за двойствения му живот. Според протоколите от разпитите на д-р Карабашева двамата се залюбили още през 1944 г. След заминаването на Георгиев на дипломатическа служба в Париж Тонка започнала да го притиска да се разведе. Той нямал деца от Блага, но не смятал да я изостави, а и за кариерата не било добре в биографията му да пише “разведен”. Любовницата Тонка все пак успяла да го убеди да й уреди специализация в Париж. По това време юристът вече бил на работа в ООН в Ню Йорк. За да се види с нея Иван-Асен, ЦРУ няколко пъти извеждало нелегално без паспорт от Париж Карабашева и я отвеждало със самолет до Ню Йорк. Американците й осигуряват и фиктивната стипендия, с която тя уж се обучава във Франция.
За Тонка Карабашева в Париж е отпусната издръжка от 100 000 франка месечно, а другата любовница – секретарката му Роза Аронова, получава не само по 500 долара месечно в Тел Авив, но й е купен и апартамент, след което на името й е открита сметка в женевската „Юнион де Банк Сюиз”, като нейният влог към края на 1960 г. е вече 23 438 долара, от които 15 000 са превърнати в акции.
А когато Иван-Асен Георгиев пожелаел да види метресите си, американски агенти със специален самолет – само за тях – излитали до Париж или Милано, за да ги доведат в Ню Йорк, Лейк Плесид или Сълфър Спрингс!
Самият Георгиев не е бил достатъчно корумпиран – към момента на арестуването имал само 4000 долара влог в швейцарска банка, докато разноските по него от щатските тайни служби се изчисляват на $200 000!
Във Франция той си завъжда още една изгора,
богатата 70-годишна французойка Люсиен Буврен.
Тя е толкова състоятелна, че няма нужда американците да трошат пари и по нея.
Роза Аронова е секретарка на Георгиев още в София, а той я взема със себе си в посолството в Париж. В мисията всички знаели за тяхната афера. Тъй като имало подозрения, че тя работи за чужди служби, съмнението се прехвърлило и върху него. Роза също била превозвана нелегално със самолети от Европа до Америка за любовни срещи.
Но кой е този любовчия,
който кара американците да покриват разноските дори на метресите му?
Първият главен секретар на МВР след Девети септември 1944 г. е Иван-Асен Христов Георгиев. Човекът, който години по-късно ще скандализира не само комунистическия режим у нас, но и целия Източен блок с разкритието, че е продал идеалите на строя, като е станал агент с псевдоним Жорж Дювал, на най-големия враг по време на студената война – САЩ. Самият той ще каже, че е избрал да бъде предател от яд и злоба към властта. Биографията на юриста прилича на увлекателен роман за световната политика, дипломация и власт, за шпионски игри, любовници и пари. И нищо в нея не е измислица. Животът му е пъстър, а краят – трагичен.
Завършва със смъртна присъда,
издадена от Върховния съд на Народна република България.
Иван-Асен Георгиев е ярка и противоречива личност. Членува в БКП, но е нетипичният комунист. Елегантен, фин и с отлични обноски, владее пет езика, цитира Хегел наизуст. Все качества, които силно контрастират на партийните другари, пише Ваня Георгиева във вестник “Преса”.
Със съпругата си.
Роден е на 15 март 1907 г. в София. Заминава да учи право във френската столица, през 1927 г. е избран за секретар на комунистическата група в Париж. Година по-късно се връща в България и завършва Софийския университет. Стажува като съдия и като адвокат при Нисим Меворах, баща на поета Валери Петров, по-късно председател на Народния съд и първи представител на република България в ООН.
През пролетта на 1943 г. е изключен от БКП поради „отдръпване от партийна работа“. Това става ясно от запазените архиви в Комисията по досиетата. Изследователи на Георгиев твърдят, че той бил агент №2 на царския топ полицай Никола Гешев, заради което бил нарочен от новата власт и Мирчо Спасов. В следственото и съдебното дело няма запазени такива данни.
Неизвестен факт е как Георгиев е избран да стане главен секретар на МВР през септември 1944 г., когато започва насилствената смяна на системата, а министерството се оглавява от Антон Югов. Години по-късно, през 1953 г., в писмо до следствието посланикът в Париж Борис Манолов ще си спомни, че са гледали на Иван-Асен Георгиев като на човек с „добра политическа подготовка, оперативност, размах в работата“.
„Министерството имаше отговорна работа, извършваше се коренно преустройство на службите“, казва Манолов. А Георгиев с неговото образование, ерудиция и ум изиграл важна роля в изграждането на службите. Въпреки че мнозина го намират за анархистичен, през 1946 г. е назначен като легационен съветник в Париж.
Бохемското му поведение със скъпи вечери
в престижни ресторанти, умението му да се сближава с хората, дори и с елита на капиталистическа Франция, изостря вниманието на колегите му. До властите в София пристигат донесения, че е шпионин. Дипломатът научава от своя приятел – българския банкер и американски агент Анжело Куюмджийски, че се готвят да го въвлекат в процеса срещу Трайчо Костов, който ще бъде осъден на смърт.
Георгиев се разминава с обвинения, но е отзован. Оттук насетне срещу себе си Иван-Асен усеща една хладина от страна на властта. Изолацията продължава до 1956 г. Но изглежда все пак е имал протекции с умението си да влиза под кожата на хората, защото е назначен за секретар в постоянното представителство на ООН в Ню Йорк. Бил е делегат на България в икономическия, юридическия и бюджетния комитет на организацията. Каква е обективната оценка за петгодишната му работа там, днес е трудно да се установи. В архивите мнението на неговите колеги е крайно негативно. Наричат го груб кариерист, без принос в работата на мисията. Самият Георгиев твърди, че дейността му там била впечатляваща и дори бил поканен от първия човек на организацията У Тан (1961 г.) да го назначи на висок пост. От италианската мисия казвали, че е голям оратор и е жалко, че „свободният свят“ няма повече такива хора. Дипломатът е отзован през 1962 г.
На 3 септември следващата година заминава в
командировка в Москва, където е арестуван
и върнат обратно. А и самото му отвличане от московския хотел Метропол на 8 септември 1963 г. от Иван Охридски е реализирано като първокачествен холивудски трилър.
На разпитите пред следователя тогавашния полковник, по-късно генерал Иван Охридски на въпрос защо избира да стане шпионин, Георгиев отговаря: „Бях назначен в Ню Йорк, но убеждението, че срещу мен има подозрения, породени още от Париж, си оставаше. У мен вече имаше и злоба, и огорчение, и неверие, и страх, че каквото и да правя, каквото и поведение да имам в Ню Йорк, ще има подозрение. Чувствах се унизен. В себе си реших да направя най-лошото, за да си отмъстя за всичко това.
Станах шпионин от яд и злоба.
В края на октомври 1956 г. пристигнах със съпругата си в Париж. Потърсих Куюмджийски и направо му заявих: „Искам да ме свържете с американското разузнаване, за да се поставя на тяхно разположение.“ Обясних му, че съм много огорчен, че не мога да понасям срещу мен такова отношение.“
Куюмджийски, който доказано е бил агент на ЦРУ, му обещал да го свърже с разузнавателната служба на Алън Дълес (петия поред директор на ЦРУ). Дипломатът признава всичко – че е предавал сведения от политически характер, а за връзка му служел американският разузнавач Жорж Андерсон. Андерсон всъщност се оказва българинът Кирил Блек. Едно от донесенията на Георгиев е, че социалистическите страни възнамерявали да поставят за разглеждане в ООН точка за подривната дейност на САЩ в Източния блок. Това става точно след събитията в Унгария през 1956 г. Георгиев предал също шифъра на мисията ни, таен доклад на Тодор Живков, а сред най-ценната информация за янките е политическата му оценка за ситуацията в соц страните, както и предположението му, че отношенията между СССР и Китай ще се обтегнат.
След отзоваването му през 1962 г. връзката на българина с американското разузнаване продължава като в шпионски филм. Предаването на сведения става чрез писма, написани на бяла хартия със симпатично мастило, чието съдържание се показвало на листа след намазването му със специален разтвор. Чуждата служба му дала и указания как да предава шифрограми до американския радиоразузнавателен център в Атина. Радиостанцията му не работела добре и почти нищо не свършил. Според българското разследване за
7 г. служба към ЦРУ за него са похарчени 200 000 долара.
Прави впечатление, че българският дипломат много успешно използва ролята си на шпионин за лични облаги. Така например той поискал чуждата служба да се намеси, в случай че българското правителство предложи друг човек за пост в секретариата на ООН. Настоявал американците да помогнат финансово и създаването на международно дружество за философия, което да оглави той. В действителност американците наистина го ползват като дребен полицейски доносник, а той си въобразява, че помага на света да се освободи от лудия съветски диктатор Хрушчов!
Шифрованите съобщения за и от Иван-Асен Георгиев се предават от американците по следната схема – действителните съобщения се предшестват от откъс от Пети концерт за пиано от Бетовен, а маскировъчните – от откъс от незавършената симфония на Шуберт. Радиопредаванията са осъществяват в първия и третия петък от месеца, в 9,30 часа българско време. След като получава шифъра, разбира и на какви вълни ще получава съобщенията.
На 26 септември 1963 г. делото му се гледа в зала „Тържествена” на Върховния съд. Председател на съдийския състав е Ангел Велев, а обвинението е поддържано от самия главен прокурор Иван Вачков. Кинохрониката е също в залата. С камерата си Димо Коларов улавя угнетяващи мигове, в които Георгиев е разстроен и разплакан.
Нареченият от българските разузнавачи „Двуличник” прави пълни самопризнания.
Въпреки това до последните си дни в съда – на 27 декември 1963 г. – Иван-Асен Георгиев твърди – какво съдбовно противоречие! – че е работил за народа си, защото „Аз не можех да мисля с един мозък, зает от американското разузнаване. Но аз мислех, че принасям полза, а не вреда на нашия народ.“
На 31 декември 1963 г. Върховният съд на НРБ произнася присъдата за Иван-Асен –
смърт чрез разстрел.
В последните си дни Иван-Асен Георгиев често сменя емоционалния си регистър – на съпругата си казва: „Събирай всички материали, те ще ти потрябват!“ – като сигнал за някакво ново начало между тях, а след произнасяне на присъдата на 31 декември 1963 г. в 12 часа с последни усилия на волята крещи на властите : „Убийци, лъжци!“…
Присъдата е изпълнена на 4 януари 1964 г. Горчивата пикантна подробност е, че по време на екзекуцията в присъствието на Иван Вачков стрелците се издънват и не ликвидират веднага Георгиев, недоубитият шпионин моли да го довършат по-бързо, главният прокурор се паникьосва, та се налага градският съдия Стефанов, присъстващ от любопитство на разстрела, да го доубие по собствена инициатива.
Фин и деликатен интелектуалец, той попада в най-жестокото време на революционно насилие и насилствена смяна на системата в най-страховитото министерство, слугувайки на най-големия сатрап в първото т.н. отечественофронтовско правителство – Антон Югов.
Доказателство колко противоречива е личността му е фактът, че се опитвал е да помага на преследваните от новата власт. Той например предупреждава Весела Алексиева, вдовицата на известния карикатурист и издател на популярния хумористичен вестник „Щурец” Райко Алексиев, да се самоизсели доброволно от София, за да очаква в бъдеще вероятното си завръщане в столицата, одобрявайки настаняването й в Панчарево, намира й пропуск за свободно придвижване до София и дори купува лекарства за сина й Александър – бъдещият виден съветник на експремиера Филип Димитров и мастита фигура в корпорацията „РАНД” – Алекс Алексиев.
Нещо повече, след ходатайство пред Антон Югов й осигурява 350 000 лева за щетите по заетия вече от съветския посланик Сергей Лавришчив апартамент на Орлов мост, в който след това живее класикът на изобразителното ни изкуство Стоян Венев…
Весела Алексиева се двоуми, но не взема парите, а тъй като през това време Иван-Асен Георгиев заминава за Париж, на нея вече дори не й дават да минава покрай вътрешното министерство като прокажена съпруга на враг на народа.
Градската легенда твърди, че на шпионина Иван-Асен Георгиев му е изяло главата изказването, че по върховете в партията има агенти на Никола Гешев, визирайки Мирчо Спасов и Тодор Живков, но колкото и да четем документите, няма да стигнем до истината.
0 Коментара