Любовта, за която не са нужни очи

Понякога съдбата обича да опровергава и надскача представите ни за граници и възможности. А понякога това, което само до преди малко ти се е струвало невъзможно, се издига реално пред теб.

Точно такава е историята на Боги и Бени, за които ще ви разкажа в този брой на „Жената днес“ – двама незрящи родители, които с любовта си осветяват света повече, отколкото мнозина, които го виждат.

Снимки: Анна Йончева

Запознах се с тези прекрасни хора през пролетта на 2025 година. В този период имах нужда от нещо красиво и вдъхновяващо, заради всички отчайващи новини, с които се сблъсквах напоследък. И точно тогава се появиха те – семейство Бена и Богомил Къркови.

Тя е от Своге, той – от Казанлък.

Запознават се преди 16 години в училището за незрящи

Луи Брайл в София и оттогава са неразделни. Бени е завършила музикална педагогика и пее невероятно, от скоро има Тик Ток, където разказва за ежедневието им, как един незрящ човек може да готви, да чисти и да се грижи за семейство.

Боги преподава компютърни технологии на други незрящи хора.

Двамата не гледат света с очи, но го разпознават с други сетива – с нежността на гласа, с топлината на ръката, с увереността на стъпките, които водят към дома им.

Бони и Бени са родители са на две прекрасни деца – Лора на 4 години и Габи на 1 годинка. Момиченцата нямат проблеми със зрението. Родителите им през смях споделят, че с раждането на децата животът е придобил съвсем нов ритъм – по-шумен, по-цветен и още по-светъл.

И двете момичета растат с ясното съзнание, че

те са очите на родителите си – описват им всичко,

което виждат – цветът на небето, цветята, тревата. За момента по-голямото, а след време и по-малкото – разказват света така, както другите деца го рисуват.

Боги и Бени пък от своя страна ги учат на нещо, което го няма в учебниците – да слушат, да усещат, да бъдат внимателни към детайла, който често ние, които уж виждаме, подминаваме в ежедневието си. Учат ги да забелязват не това, което е най-ярко, а това, което е най-смислено.

Бени и Боги живеят в комплекса за незрящи в София и отглеждат децата си абсолютно сами в жилище с големина 30 кв.м. Когато влязох, ми направи впечатление колко е чисто и уютно в тях.

Те двамата са живо доказателство,

че зрението не е най-важното сетиво. Най-важно е онова, което кара човек да върви напред – любов, доверие, съпричастност. И ако някой се зачуди как двама незрящи родители успяват да дадат на децата си всичко необходимо, отговорът е прост: те виждат със сърцето. Защото както казва малкият принц на Антоан дьо Сент-Екзюпери: „Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“.