Програмата „За жените в науката“ на L’Oréal и ЮНЕСКО отбеляза своята 15-годишнина в България с първата по рода си панелна дискусия в Българската академия на науките – вдъхновяваща среща между четири български жени иноватори, чиито смели идеи вече очертават нови посоки за развитието на модерната наука и за по-добро качество на живот. Тяхното общо послание беше, че когато жените водят, науката става по-смела, по-прецизна и по-близо до хората.

Разговорът показа в каква посока се движи науката днес – към по-умни технологии, по-дълбоко разбиране на човешкото здраве и по-устойчиви решения за бъдещето, но и подчерта, че жените са двигател на тази промяна. Именно затова и темата на дискусията беше „Светът има нужда от наука, а науката – от жени“ и постави акцент върху невидимите бариери пред жените учени и върху това как техните идеи, перспективи и подходи допринасят за развитието на ключови области като медицина, биотехнологии, енергетика и изкуствен интелект.
В дискусията участваха четири български жени иноватори от различни научни и приложни области, които споделиха личния си път, научните си предизвикателства и визията си за бъдещето на науката. Сред тях бяха проф. Милена Георгиева, професор в Институт по молкулярна биология – БАН и съосновател на EPIX AI; доц. Елисавета Кирилова, научен секретар в Институт по инженерна химия – БАН и първият лауреат на програмата „За жените в науката“ в България (2011); д-р Росица Паунова, асистент и изследовател от МУ–Пловдив и лауреат на програмата (2023); както и Боряна Герасимова, основател и изпълнителен директор на Re:Gena.

Д-р Росица Паунова, първият изследовател у нас, приложил AI в психиатричната диагностика, насочи разговора към една от най-тихите, но тежки теми в психиатрията – факта, че все още няма ясни биомаркери и ясно очертана „норма“ за мозъка. Тя разказа как с екипа ѝ комбинират функционален магнитен резонанс и алгоритми за изкуствен интелект, за да откриват ранни мрежови модели, свързани с когнитивен спад и тежки психични разстройства. „Най–голямото предизвикателство е, че нямаме обективни маркери – а без тях диагнозата остава несигурна. Нашата цел е да направим психиатрията измерима и по–справедлива към пациентите“, каза тя и допълни, че науката и обществото често „живеят като два съседни свята, разделени от тънка стена“, а задачата на учените е „да превърнат тази стена в прозорец“ – нещо, в което жените с техните гледни точки и чувствителност имат ключова роля.

В разговора Боряна Герасимова, предприемач в областта на здравните биотехнологии и пионер в прилагането на нутригеномиката у нас, насочи вниманието към нутригеномиката като „изключително силен инструмент за поддържане на добро здраве, професионални спортни успехи и превенция на заболявания“, но подчерта и голямото разминаване между науката и практиката. Тя припомни, че за последните 20 години знанията в генетиката са се увеличили над 200 пъти, докато часовете по генетика в университетите почти не са се променили, а това оставя лекарите претоварени и без достатъчно ресурс да следят експлозията от нови данни – включително във фармакогенетиката, където често се стига до нежелани реакции, които биха могли да бъдат предотвратени с предварително изследване. „Нашият отговор е структуриран подход – качествени данни, анализ от подготвени специалисти, научни разработки, участие в български и европейски конференции и подкрепа за жени учени и техните изследвания“, каза тя и допълни, че науката става истински полезна, когато е видима, разбираема и приложима, а „науката има нужда от жените – от техните перспективи, от въпросите, които задават, и от смелостта им да търсят нови решения“.

Проф. Милена Георгиева, един от водещите български учени в областта на епигенетиката и биологията на стареенето, говори за това как науката може да ни даде по-точна картина за нашето „биологично време“ – отвъд календара. Тя разказа как епигенетиката и изкуственият интелект вече позволяват да се откриват ранни сигнали за ускорено стареене и скрити здравни рискове, преди да се появят заболявания. „Бъдещето на здравето е в персонализираната превенция – науката трябва да стигне до всеки човек по разбираем и полезен начин“, подчерта проф. Георгиева.

Доц. Елисавета Кирилова, учен и иноватор в устойчивите водородни технологии, говори за устойчивите водородни технологии като част от енергийния преход в България. Тя представи работата си по разработването на методология за проектиране на вериги за производство и дистрибуция на водород – от процеси като парен реформинг на метан и електролиза на вода до модели за мрежа от водородни зарядни станции. Тези изследвания са тясно свързани с Националната пътна карта за водорода 2025–2030 и показват как научните модели могат да се превърнат в основа за реални инфраструктурни решения.
Панелната дискусия предшества официалната церемония по връчване на националните отличия на програмата за 2025 г. и събра водещи български жени иноватори, които говориха за пътя от научните открития до реалните решения за хората.
„За жените в науката“ е уникален за България и света проект. Той е и сред най-престижните научни конкурси у нас и се провежда в партньорство между Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Националната комисия за ЮНЕСКО в България и L’Oréal България от 2010 г. насам. Досега инициативата е отличила 42 изследователки, включително тазгодишните лауреатки, с общ награден фонд 210 000 евро, като насърчава развитието на жените в науката и популяризира техния принос към обществото.
Подробна информация за „За жените в науката“ е налична на официалния уебсайт на програмата: www.zajenitevnaukata.bg.




0 Коментара