Соня Славчева от Well Done: В основата на успеха е автентичността

Соня Славчева създава комуникационната агенция Well Done заедно със съпруга си преди повече от 13 г. Има над 2 десетилетия опит, включително международен, в сферата не само на комуникациите, но и на медиите. В момента работи за технологични гиганти като Logitech, MSI, Brother, Huawei, Bang & Olufsen. Завършила е Връзки с обществеността в Журналистическия факултет на Софийския университет. Автор е на статии за различни издания, като най-често споделя експертното си мнение за технологиите на страниците на сп. „Жената днес“. Well Done Agency е част от международната мрежа от независими PR агенции GlobalCom PR Network.

Соня, ти идваш от медиите, започнала си от нищото сама и си изградила разпознаваема и уважавана PR агенция без политически връзки или богати родители, просто с много труд. Съграденото от теб е вдъхновяващ пример – нещо като мостра как трябва да изглежда една успешна комуникационна агенция. Колко души те следват в момента в Well Done и накъде сте тръгнали?

Обичам да казвам, че сме малък екип, но в момента в Well Done работим 13 човека, което не е малко за комуникационна агенция. Във времето компанията се разви до цялостни комуникационни решения и ето сега мога ексклузивно на страниците на „Жената днес“ да споделя, че съвсем скоро ще обявим нова агенция Hello!, която ще оставим само в посока стратегически консултации и PR. Вярвам, че така ще сме максимално полезни на тези компании, които не просто искат да имплементират глобалната си стратегия на нашия пазар, а да намерим техния уникален комуникационен микс, посока и глас за потребителите в България.

За това, което правиш, има специфичен термин – Woman made & driven companies. На Запад подобен вид бизнес, създаден и развиван самостоятелно от жени, се смята за нещо много напредничаво и модерно. Женската компонента важна ли е за твоята лична история като предприемач? Все пак се смята, че комуникациите са повече женска територия – вярно ли е това в твоите очи?

Много е модерно това, особено отвъд океана. При последния ми по-дълъг престой там, разговарях със собственичките на няколко малки бизнеси с табелки Woman made и ги питах защо се гордеят с това. Наред с другите обяснения повечето от тях казаха, че същината е в това колко по-тежко е за жените да жонглират между личното развитие и професионалното; колко по-трудно се борят с всички стереотипи; колко по-сложно е да спечелят доверието на инвеститори и т.н. И това си е така.

Ако кажа, че в началото не съм се съмнявала дали ще се получат нещата без стабилен финансов гръб и без делови контакти – ще излъжа. Но аз имах много по-важен гръб и това е този на моя съпруг, който ме подкрепяше при всяка крачка. И в момента е до мен като партньор в агенцията. Дълбоко вярвам, че партньорствата и качествените хора до всеки от нас осмислят покоряването на върховете по пътя.

Дали комуникациите са женска територия – не съм сигурна, вярвам в баланса и се съпротивлявам на стереотипите.

Фактът, че си редовен колумнист на „Жената днес“ и автор на различни по жанр журналистически текстове, тоест не си изоставила писането и творческата работа, а освен това си майка на двама (вече) тийнейджъри, утежнява ли задачите, които всекидневно решаваш?

О, ако едно уравнение не е сложно и с много неизвестни – едва ли решаването му е интересно. Като оставим метафорите настрана, аз родих доста млада за днешните стандарти, бизнесът и децата растяха заедно. Не съм имала майчинство като на другите – две години да се грижиш само за детето и т.н. Беше ми много трудно на моменти, но това събуди у мен качества, които не подозирах. Научи ме на дисциплина, на безупречен тайм мениджмънт и на комбинативност – ако беше лесно, нямаше да съм всичко това днес.

Надявам се това да вдъхнови някого, дори и само един човек да е – да не се отказва, защото му е трудно; защото мечтата му е просто да се наспи; защото детето се е разболяло и трябва да откажеш среща, за която си се борил и чакал дълго. Тези неща могат да са страшно подривни. И ако кажа, че е имало моменти, в които не съм обвинявала съдбата и не съм се питала „защо на мен“ – няма да съм честна.

Моята лична формула обаче е да позволя на емоциите, които изпитвам, да се излеят, след което да се събера и да продължа напред.

Във време, в което всеки не само има достъп до интернет и социални мрежи, ами милиони са направо пристрастени към тях, има ли тайна формула за успешна комуникация – на инициатива, продукт, компания, личност?

Няма гаранции за успех. Ако някой дава такива, значи няма достатъчно опит, не познава и провала (или няма смелост да си го признае). Според мен в основата на успеха стои една дума и тя е автентичност. Отгоре й градим познаването на продукта, на клиента, на социума. Едва после идват стратегията, креативността, посланията.

Как социалните мрежи промениха начина, по който се изгражда публичният имидж?

Накараха ни да чуваме по-бързо обратната връзка от клиента, конкуренцията. Да комуникираме, без да се бавим, да търсим диалога с потребителя и да разкажем историята си по още по-добър начин.

В агенцията ти имате фокус върху новите технологии и технологичните брандове, но комуникацията ви не е само дигитална. Можеш ли да кажеш с какво технологиите променят живота ни към по-добро? И виждаш ли неща, които в дългосрочен план биха ни променили към лошо?

Аз харесвам страхотния свят, който имаме благодарение на технологиите. Помислете си само за локдаун или пандемия без възможността да тренираме в YouTube, без любимите ни стрийминг платформи, без да виждаме лицата на най-близките си и без Facetime. И това е само на повърхността.

В същото време тази бърза доставка на всичко – от забавление до информация – ме притеснява, от гледна точка на това доколко закърнява мозъкът ни, паметта. Все по-трудно ни е да се съсредоточаваме, да помним неща вече не ни се налага. Хората едно време знаеха наизуст телефоните номера на мнозина – и на близки, и на не толкова близки. Сега трудно запомняме, че имаме среща в петък следобед. Голямото предизвикателство е да тренираме мозъците си, да ги развиваме. Това, че сме постоянно изложени на толкова голям обем от информация, не ни прави по-умни, напротив, прави ни по-ограничени и е нужно да полагаме усилия срещу тази тенденция.

Наскоро завърши курс по творческо писане, стартирала си професионалната си кариера в медиите. Защо реши да станеш пиар и да минеш „от другата страна“?

Ооо, творческото писане се оказа само първа стъпка; продължавам смело в тази посока. PR-ът и работата в агенцията ми дават огромно разнообразие от активности, отварят ми света към бизнеси и хора, които са цели вселени. А това ме зарежда по начин, който не мога да обясня – не съм успяла да намеря подобна динамика другаде, в друго професионално поприще. Работата in house, например, не можа да ми го даде.

Мнозина използват репликата: „Това си е просто пиар“, за да обяснят дадено публично поведение. Ти как би разяснила на един лаик какво точно прави една PR агенция?

За мен, или поне за Well Done, PR-агенцията помага на хората, правещи бизнес, да разказват страхотните истории за себе си и продуктите си. Какви инструменти ще използват, какъв комуникационен път ще поемат – това са технически неща. Ще си позволя да цитирам нещо за нашата професия от сериал, който открехва вратата на политическия PR: „Хората много често мислят, че си изкарваме прехраната с лъжи, а всъщност истината е най-голямото ни оръжие в постигането на целите.“

Как се изгражда дългосрочна комуникационна стратегия за клиент?

Най-краткият отговор е: отговорно. С любопитство, познание и отговорност към нуждите на човека пред теб. Това е ключът. Хората от PR-а понякога може да залитнат и да се заблудят, налагайки своята представа за правене на бизнес. Но тяхната работа е да помагат на компаниите да постигнат целите си, а не да сбъдват неосъществените си комуникационни мечти. Ако PR-ът може да устои на това изкушение, значи е постигнал ниво на експертност.

Как избирате в Well Done с кого да работите – има ли проекти, които отказвате?

Да – при това по-често, отколкото бих предположила преди години, че ще се случва. Ние работим по проекти, които ни правят щастливи. Не правим компромиси с лъжата към потребителя, със заблудата при продукти, в които не вярваме. И аз, и целият отбор на Well Done имаме много високо ниво на чувствителност към етичните ценности. Това са наши принципи, който носим като значка на ревера.

Кои грешки в комуникацията виждаш най-често при публични личности?

Грешките не са малко, но това не е непременно лошо, защото перфектните хора не само не съществуват, но и не са толкова харесвани. Хората могат да простят, ако допускаш грешки – какво по-човешко от това? Но лъжите и арогантността са нещо, което рядко преглъщат. Особено тези с повече житейски опит. И за да не звучи дидактично, ще разкажа история от скорошна среща с един от най-големите ни клиенти. Докато обсъждаме аудио продукти и свързаните с тях преживявания на хората, аз пламенно обяснявам за предстоящо събитие с известен саксофонист. След емоционалната ми реч, наситена с много патос (аз винаги съм много емоционална), клиентите прихват: „Всичко това е страхотно, само спри да наричаш човека СЕКСофонист.“ Лапсус, но определено запомнящ се. Всички се смяха много, аз също. Грешката не ми попречи да ги запаля по проекта, защото идеята беше оригинална и работеше в търсената от тях посока.

От текстовете ти в „Жената днес“ знаем, че перото ти е талантливо – къде те води вдъхновението в момента?

Започнах да описвам любими пътувания и това е ново за мен – сега разказвам за Сиатъл в луксозното списание VOYAGE. Този американски град е по-малко познат у нас като дестинация, а носи в себе си магия и чувство за свобода. Освен това често пиша стихове и се старая да пробуждам с думи желанието за живот и вдъхновението у хората.