През последните години разговорите за здравето на червата излязоха далеч извън пределите на гастроентерологията и се превърнаха във важна тема в областта на красотата, имунната система и дори психоемоционалното състояние. Все по-често можем да чуем, че коренът на много проблеми — от постоянната умора до проблеми с кожата — се крият в нарушаването на баланса на микрофлората. В такива случаи на помощ идват пробиотиците и пребиотиците — участници в много изследвания и основа на съвременните подходи за поддържане на здравето. За това кои бактерии са полезни за човека, как да ги изберем и правилно да ги приемаме, поговорихме заедно с Марина Георгиева — дипломиран интегративен нутриционист.

Какво представляват пробиотиците и пребиотиците?

Днес все по-често се говори, че здравето започва от червата. Това не е изненада: в човешкото тяло живеят трилиони микроорганизми, и балансът им пряко влияе не само на храносмилането, но и на състоянието на кожата, имунната система, настроението и дори хормоналния баланс. За да поддържаме този баланс, на нашия организъм са необходими два важни елемента — пробиотици и пребиотици.

Пробиотиците са живи полезни бактерии, които обитават червата и му помагат да функционира правилно. Те поддържат здравословната микрофлора, участват в храносмилането, укрепват имунната система и дори способстват за производството на някои витамини, например B12 и K. Образно казано, пробиотиците могат да се представят като „съветници“, които защитават организма от вредни бактерии и възпаления.

Пребиотиците, от своя страна, са хранителни влакна, които организмът не усвоява, но които са жизненоважни за храненето на пробиотиците. Именно пребиотиците създават благоприятна среда за растежа и активността на полезните бактерии. 

Каква е разликата между пробиотиците и пребиотиците и защо е важно тяхното съчетание?

Пробиотиците и пребиотиците не са едно и също и тяхното действие поотделно е ограничено. Пробиотиците са „живи помощници“, но без хранене не могат да оцеляват. Пребиотиците са „гориво“ за тези бактерии, но ако полезната микрофлора е малка или отслабена, само подпомагането няма да е достатъчно.

Оттук идва и основният принцип: те работят наистина ефективно само когато са заедно. Без пребиотици пробиотиците няма да могат да живеят дълго в червата — тяхното действие ще бъде краткосрочно. А пребиотиците без пробиотици са като тор на празно поле: ползите са малко, а понякога може да има дори дискомфорт.

Съчетаването на тези компоненти, известно като синбиотиците, помага не само временно да се подобри микрофлората, но и да стартира устойчива възстановяване на микробиотата. Това е особено важно след стрес, антибиотици, при проблеми с храносмилането, кожата, хормоните или имунитета. В съчетание те формират устойчива основа на здравето — и поддържането му става много по-лесно.

Кои бактерии са най-полезни за червата, имунната система и кожата?

Различните щамове на пробиотиците изпълняват различни задачи, а именно тяхното съчетание осигурява комплексна подкрепа на организма.

Например, Lactobacillus rhamnosus GG е един от най-изучаваните щамове, който укрепва имунната система, помага при алергии, дерматит, синдром на раздразненото черво и дори при тревожност. Lactobacillus plantarum проявява противовъзпалителна активност, подобрява храносмилането и благоприятно влияе на кожата — особено при акне и екзема.

Bifidobacterium lactis е подходящ за хора с чувствително храносмилане, помага при запек и укрепва имунната защита, особено при деца и възрастни хора. Lactobacillus reuteri е интересен с това, че участва в синтеза на окситоцин — хормон, свързан с релаксацията и усещането за близост, а също така помага при кожни и хормонални проблеми.

Bifidobacterium longum защитава от стрес, подобрява поносимостта към лактоза и подпомага възстановяването след антибиотици.

Най-добър ефект се получава от многокомпонентни формули, в които се съчетават няколко щама — особено ако те се поддържат от пребиотици, като инулин или растителни фибри. Важно е също така пробиотиците да бъдат защитени от въздействието на стомашната киселина — например, в гастрорезистентна капсула. Така полезните бактерии гарантирано достигат до червата и започват да работят.

Как да разберем, че човек има дисбаланс на микробиотата и му трябват пробиотици?

Дисбалансът на микробиотата, или дисбиозата, среща се много по-често, отколкото изглежда. Той може да се проявява чрез храносмилателни, кожни, имунни и дори хормонални нарушения.

  • Първият тревожен сигнал са проблемите със стомашно-чревния тракт: подуване на корема, газове, тежест след ядене, запек или често течни изпражнение. Вторият сигнал е състоянието на кожата: обриви на брадичката и бузите, екзема, алергични реакции.
  • Слабият имунитет, честите простуди и бавното възстановяване след заболявания също са повод за размисъл. Към това могат да се добавят умора, „мъгла в главата“, промени в настроението и намалена концентрация.
  • Нарушенията на хормоналния баланс — от ПМС и нестабилен цикъл до симптоми на пременопауза — също могат да бъдат свързани с микрофлората. Особено ако те се съпровождат с акне или признаци на естрогенна доминация.
  • След прием на антибиотици, стрес, операции или анестезия, микробиотата често страда. А ако се появяват реакции към обичайни храни — мляко, хляб, плодове — това може да бъде свързано с нарушен баланс на бактериите.

Ако забележите при себе си 2–3 или повече от тези признаци, консултирайте се със специалист.

В кои храни се съдържат натурални пробиотици и пребиотици?

Натуралните пробиотици се съдържат във ферментирали храни:

  • кисело зеле (без оцет)
  • кимчи
  • йогурт без захар
  • кефир
  • чайно гъбче (комбуча)
  • мисо, темпе, натто
  • кисели краставички без оцет

Натуралните пребиотици са храни, богати на фибри:

  • корен на цикория, топинамбур
  • зелени банани, чесън, лук
  • аспержи, артишок, ябълки с кора
  • семена от лен и чиа

Съчетавайте пробиотици и пребиотици в един прием — това усилва техния ефект. Например, кефир с топинамбур или йогурт със семена от чиа.

Могат ли пробиотиците да помогнат при алергии или депресия?

Пробиотиците все по-често се разглеждат като ефективна подкрепа не само за храносмилането, но и за кожата, имунната система и дори психоемоционалното състояние. Техният ефект е свързан с възстановяването на микрофлората в червата, от която директно зависи здравето на много системи в организма.

Нормализирането на микрофлората също така намалява чувствителността на организма към алергени. Това е особено важно при сезонни алергии и хранителни непоносимости. Пробиотиците укрепват лигавиците на червата и участват в регулирането на имунния отговор, като намаляват производството на хистамин. Тук особено добре се препоръчват щамовете Lactobacillus rhamnosus GG, Bifidobacterium longum и L. casei.

Но ефектът на пробиотиците не се ограничава само до физическото здраве. Червата и мозъкът са тясно свързани: микрофлората участва в производството на невротрансмитери като серотонин, ГАМК и допамин. Това обяснява защо пробиотиците могат да помагат при депресия и тревожност. Някои щамове, включително Lactobacillus helveticus, Bifidobacterium longum и L. rhamnosus, демонстрират способността да намаляват нивото на кортизол и възпалението, свързано с емоционално изтощение.

За да се постигне изразен ефект, е важно да се приемат пробиотици поне за 6–12 седмици и да се съчетават с пребиотици — хранителна среда за полезните бактерии. Този подход усилва действието на пробиотиците и подпомага устойчивото възстановяване на баланса на микробиотата.

Как да изберем правилния пробиотик след прием на антибиотици?

След прием на антибиотици е особено важно да се поддържа микрофлората в червата. Антибиотиците унищожават не само вредните, но и полезните бактерии — това може да доведе до подуване, проблеми със изхождане, кандидоза, намаляване на имунитета и влошаване на състоянието на кожата.

За да бъде възстановяването ефективно, пробиотикът трябва да отговаря на няколко критерия. Първо, той трябва да съдържа проверени щамове с доказано действие. Например, Lactobacillus rhamnosus GG помага да се защити лигавицата и да се нормализира микрофлората, Saccharomyces boulardii е устойчив на антибиотици и потиска растежа на гъбички, L. plantarum възстановява бариерната функция на червата, а Bifidobacterium lactis укрепва имунитета.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара