Има събития, на които отиваш, за да видиш мода. И си тръгваш с история, която продължава да живее в теб.
На 23 септември бях в Милано за ревюто на Едис Пала. До мен беше Кристиана Пейчева – мое менти и професионалист, чиято работа и развитие следя отблизо. Тя беше избрана да изработи 15 сета нокти за моделите в неговата юбилейна колекция. Когато първите визии излязоха на подиума, гледах едновременно към тях и към нея. Знаех колко труд има в детайлите, които публиката вижда само за миг.
Едис Пала създава бранда EDIS PALA през 2016 г. Учи моден дизайн в NABA в Милано и развива почерк, в който балканските корени се срещат със съвременни форми и материали. Тази година той отбеляза десетилетието на бранда с MERGE SS27 – „What Was Distant Becomes One“. Ревюто беше част от програмата на Milano Fashion Week и откри дефилетата на Lineapelle Designers Edition на 23 септември.
„Това, което е било далечно, става едно.“ В началото приех заглавието като красиво име за колекция. След ревюто разбрах колко точно описва преживяното.
Таралежът, който се осмелява да се приближи
В центъра на MERGE стои един неочакван образ – таралежът. Неговите бодли са онези защити, които изграждаме, когато се страхуваме да бъдем наранени. Пазят ни, но понякога и ни отдалечават. Историята на колекцията проследява възможността постепенно да се отворим към доверие и близост.
Може би затова ревюто ме докосна и отвъд модата. Като ментор често виждам колко трудно е за човек да излезе от мястото, на което се чувства сигурен. Да покаже работата си пред по-голяма публика. Да повярва, че може да принадлежи там, където досега само е мечтал да бъде. За тази крачка са нужни умения, но е нужна и вътрешна смелост.
Едис разказа тази идея чрез дрехите. Формите, текстурите и ръчната работа носеха усещане за различни светове, които намират общ език. Част от моделите бяха създадени с техника за плетене с естествена кожа. По аксесоарите работи Крос Тосков, а Димитър Аврамов изработва 15 перуки. Зад минутите на подиума стои трудът на много хора, всеки със своя занаят и своя поглед.
И тогава прозвуча музиката – микс между „Повей, ветре“ на Паша Христова и „Бягство“ на „Авеню“. Бяхме в Милано, но този познат звук сякаш приближи дома. Моделите вървяха пред нас, а аз усещах колко силно една авторска идея може да събере хора, спомени и култури в общо преживяване.
Петнадесет сета и доверието да бъдеш част от визията
В модното ревю дрехата е центърът, но образът се изгражда от много ръце. Косата, гримът, аксесоарите и маникюрът трябва да работят заедно. Добрият детайл може да бъде забелязан сам по себе си; най-точният детайл помага да запомниш цялата визия.
Точно такава беше задачата на Кристиана. Да изработи 15 сета нокти, съобразени със стилистиката на колекцията и с моделите, които ще ги носят. Това изисква усет, прецизност и готовност да поставиш умението си в служба на обща творческа идея. За един nail професионалист подобно доверие е привилегия. То е и отговорност: всеки сет трябва да бъде готов навреме, изпълнен добре и да намери своето място в замисъла на дизайнера.
Кристиана изработи сетовете с материали, осигурени от Mack’s Professional Bulgaria. За мен подкрепата на бранда в този проект е пример за това как професионалните продукти и човешкото съдействие дават възможност на едно умение да се прояви на голяма сцена. Качеството на материалите има значение, когато творческата идея трябва да се превърне в прецизна, завършена работа.
Аз присъствах там в две роли — като ментор на Кристиана и като генерален мениджър на Mack’s Professional Bulgaria. Радвах се да видя продуктите на бранда в ръцете на професионалист, на когото вярвам. Но най-силното ми чувство беше лично. Гледах човек, с когото съм говорила за развитие и възможности, да застане зад работата си в един от най-важните дни за кариерата на един уникален български дизайнер.
Участието на Кристиана беше отразено и от българските медии. За мен обаче най-важното се случи преди тази публичност: тя прие задачата и я изпълни. Защото възможностите не вършат работата вместо нас. Те ни срещат с момента, за който сме се подготвяли.
Какво остава след светлините
След едно ревю виждаме снимките, четем заглавията, спомняме си най-силните визии. Аз ще запомня и друго – онова вълнение, в което гордостта към човека до теб е по-голяма от желанието да разкажеш за собственото си присъствие там.
Ще запомня Едис Пала и смелостта да отпразнува десет години творчески път с колекция за човешката близост. Ще запомня гласа на Паша Христова в Милано. Ще запомня ръцете на Криси – ръце, които са работили часове, за да допълнят визиите на моделите за онези кратки минути на подиума.
И ще запомня колко точно се оказа заглавието MERGE. В този ден се срещнаха модата и красотата, авторската визия и майсторството, България и Милано. Срещнаха се една голяма сцена и човек, който беше готов да даде най-доброто от себе си на нея.
Понякога далечното става близко постепенно – с учене, постоянство, подкрепа и работа, която вършиш дори когато никой не те гледа. А после идва ден, в който светлините се включват и тази работа става видима.
Криси, гордея се с теб. Благодаря на Едис Пала за доверието и на Mack’s Professional Bulgaria за материалите и подкрепата. За мен беше чест да бъда там и да видя как вашият труд става част от една история, разказана в Милано.
0 Коментара