Page 6 - Book _WEB_130

о т ре д ак т ора

ЗАЩОТО

УТРЕ ЗАПОЧВА

ОТ ДНЕС

ЙОАНА ГЪНДОВСКА

Кога ще свърши това? Ами ако не свърши? Как ще продължим ни природа. От някои се уплашихме, други привнесоха още
след „коронавируса“? Ще се наложи ли да живеем с него? Ще смисъл. Станахме свидетели и съучастници на вълнуващи
можем ли да правим пак без риск нещата, които обичаме? Кога истории за съпричастност по света и у нас. Нагледахме се и
ще се прегръщаме без страх? Ще бързаме ли към другия тротоар, на размахване на пръст от телевизора, тъпчеха ни със страх,
за да избегнем човека насреща ни? А ще се смеем ли на бягащите насаждаха ни вина. И въпреки това, бяхме сами. Всеки със
от нас? Маски или лица ще се разминават по коридорите и своята тревожност, със своите утехи и кураж, със свой начин
улиците? Защо се получи така: здраве срещу свобода? И още, за спасение на хората и нещата, които обича и иска да опази.
и още въпроси…и отговори, които всеки избира според Сами избираме и как да излезем от убежището вкъщи. Оная
нагласата си за живота, но и според това кое чувство е оставил хубава стара песен на Диана Експрес - “Утре започва от днес“
да го води в ковид-ситуацията. Във въздуха вибрира усещането, може би дава посоката: „Нищо не ми обещавай за утре, аз
че светът е различен. Ала той и вчера беше друг. И утре ще е искам сега удобни обувки. И какво от това, че широк е светът
променен. Дали заради вируса, или въпреки него. - щом душата е тясна, как бих могъл да порасна? То е все едно
6-годишният ми син твърди, че винаги ще помни рождения си да умра не от болест, а от стрес. Защото утре започва от днес.“
ден по време на изолация, защото се отличава от останалите. Да, утре започва от днес. Ако изберем страхът да определя
Всички други си приличали: детско парти с игри и шумни всяко наше действие, трябва да отговаряме и за резултатите
приятелчета, а този – някак по-тих и у дома. Попитах го, ако от решението си. Ако изберем да не се страхуваме изобщо,
можеше да върне вчерашния ден, дали би избрал друг начин длъжни сме да бъдем готови за последствията. Ако оставим
на празнуване. “Не, така ще знам, че имам и един различен възрастните си близки сами да решат как да продължат
рожден ден“. А иска ли и другата година да е различен? “Не. живота си и как да изкарат оставащите им години, месеци или
Един различен рожден ден е достатъчен“. дни, трябва заедно с тях да приемем развитието на нещата
такова, каквото е.
Пандемията им даде - на него, на сестра му, на много
други българчета един различен рожден ден. И двамата Ако изберем да прегръщаме любимите си хора и приятелите
скътаха желания и преживявания от “преди” за “после” - в си, трябва да сме наясно за рисковете. Ако изберем да пазим
нетърпеливо очакване “това днес” да свърши. живота, без да живеем, трябва да сме готови за последствията
от това.
Днес сме разделили живота си на вчера и утре. Днес не сме
търсещи и движещи, а чакащи. В този времеви прозорец Ако отложим мечтите и свободния избор за утре, добре е да
затворените физически граници като че затвориха и умовете си дадем сметка какво губим.
ни. Прегърнахме уютното за нас обяснение на случващото се, Каквото и да е бъдещето, аз поне лично не си го представям
изхвърлихме възможните спасителни варианти за другите. без лица. Победили или не епидемията, приспособили се
Разделихме се. Воювахме с думи помежду си, развявайки или не към нея, ако оставим маските да обличат лицата ни по
знамената на различни ценности. И неусетно стъпкахме улиците на градовете, в които живеем, да опаковат умовете и
тънката линия на толерантността. Маските може и да не душите ни, такова ще е и бъдещето ни - маскирано.
затвориха устите, но сякаш запушиха ушите. Не се чуваме.
В моя вариант за утре сме избрали да имаме лица. И те да са
Изолацията разкри неподозирани аспекти от човешката поне малко по-човечни.

4 ж енат а дне с