Page 6 - Book JD04_WEB_Pages

о т ре д ак т ора

СКРЪБТА ЗА КРАЯ НА СВЕТА (В КОЙТО ЖИВЯХМЕ)

И ОБЕЩАНИЯ ЗА НОВИЯ

ЛИЛИЯ ПОПОВА
Тъжни ли сте? Аз съм. И хората около мен са, колкото и да се на видеоконферентната връзка. Така решават да интервюират
опитваме да се смеем, да си говорим и правим интересни неща психотерапевта Дейвид Кеслер, съавтор на Елизабет Кюблер-Рос
заедно - у дома или виртуално. Полагаме усилия да работим както в последните й няколко книги. Той е автор на „Да намериш смисъл:
преди - от дивана, кухненската маса или спалнята, но нищо не е Шестият етап на скръбта“ (2019).
същото. Не знаем как да разсеем и утешим децата, които са готови „Ако можем да го назовем, значи можем да го управляваме“, пише HBR.
вече да заменят любимите си екранчета за няколко часа игра с Когато назоваваме емоцията, я усещаме и тя минава през нас. Емоциите
приятелчета… Мъжете са ранени – периметърът на нещата от имат нужда от движение, казва Дейвид Кеслър. „Ако позволим на
живота, които са свикнали да контролират, рязко се е стеснил. И емоциите да се случват, те ще идват по каналния ред и това ще ни даде
също имат нужда от утеха. (Или да съберем собствените си сили и сили. И тогава няма да сме жертви.“ (…) „Имах нужда от смисъл в тези
да си тръгнем, ако насилието заради безсилието ни е връхлетяло най-трудни моменти. И вярвам, че можем да намерим светлина в тези
в дома ни). Трябва да се погрижим и успокоим възрастните си мигове“, добавя той.
родители, баби и дядовци. Намерих утеха в това интервю и аз една нощ в първите дни на
Да, в момента всички чувстваме скръб или тъга (или нюанси от двете) - изолацията.
за самите нас, за любимите ни хора и за целия ни познат доскоро свят. И продължавам да търся смисъла. Женската ми интуиция ту нашепва,
Диагнозата не е моя – много умни хора тези дни говорят за колективната ту крещи, че изпитанието, през което всички ние, милиардите хора,
травма на човечеството – неизживявана преди в този си мащаб. Никога преминаваме, няма как да не даде „рестарт“ на живота, изчиствайки
досега ние, хората, близо 7 800 000 000 човешки същества на планетата, някои от „бъговете“ му. И в крайна сметка от колективната ни тъга и
не сме чувствали толкова силно колко сме свързани като в огромна травма ще възникне нещо добро за човечеството. Ще откриете от този
ефирна паяжина и преживяваме едно и също – въпреки че в момента оптимизъм и в интервютата на следващите страници – истински перли
пазим „социална дистанция“ и сме леко подозрителни под маските. в „короната“.
Петте фази на скръбта - отричане, гняв, пазарлък, депресия и приемане, Да, епидемия има, но не по-малко страшна от вируса е „инфодемията“.
са дефинирани за първи път от д-р Елизабет Кюблер-Рос в една от най- Гигантският поток тревожна информация от многобройните екрани
важните й книги „За смъртта и умирането“ (1969 г.). Родена в Швейцария, създава високи нива на стрес, който влияе буквално на физическо
тя е психиатър, хуманист и съосновател на световното движение за ниво, отслабвайки имунната ни система. А точно тя в момента ни е
хосписни грижи, прекарва дълги години край леглата на отиващи си от много нужна! Ще го прочетете в изследванията и на класическата,
този свят пациенти, давайки им утеха и проучвайки преживяванията на и на китайската, и на индийската, и на която си искате медицински
границата на смъртта, както и има ли живот отвъд тунела със светлина. школи. Енергийните терапевти ще го видят като пробойни в аурата.
Но тези пет етапа на тъгата не са „запазени“ само за личната ни среща Паниката от болестта ни прави много по-лесни нейни жертви. Както
със смъртта – преживяваме ги (не задължително в този ред) при всяка миете старателно ръцете си и закривате лицето си, така се пазете и от
значителна загуба. А „заключването“ на целия свят и съвсем реалният информационното заразяване – избирайте източниците, дозирайте
страх от коронавируса, от загубата на близки, на работа, на жилище, на количествата и търсете тези, които ви успокояват и дават надежда. Има
граждански права, на стария начин на живот и т.н. са именно това. такива.
В първите дни на епидемията в САЩ редакторите на Harvard Business „Страх лозе гази. Без паника и си носете хавлия“ – така с намигане към
Review се събират на виртуална планьорка от домовете си и една старата българска поговорка и култовия роман „Пътеводител на
от журналистките назовава чувството си в този момент – скръб. галактическия стопаджия“ на Дългас Адамс нарекохме темата на броя.
А останалите започват да кимат утвърдително от прозорчетата Бъдете здрави!

4 ж енат а дне с