Постоянни мисли за един и същ човек, безкрайно очакване на съобщение, анализ на всеки поглед или дума и убеждението, че именно този човек е способен да ви направи щастливи. Ако това ви звучи познато, може би въпросът изобщо не е в любовта.
Повечето от нас поне веднъж са изпитвали силна влюбеност. Обикновено с времето тя отминава или прераства в зрели отношения. Съществува обаче и друго психологическо състояние, което е значително по-интензивно от обикновената симпатия и често няма нищо общо с истинската любов.
The New York Times разказа за явлението, което психолозите наричат лимеренция. Въпреки че то все още не фигурира в официалните психиатрични класификации, специалистите все по-често обръщат внимание на този феномен. Според оценките на невробиолозите, приблизително половината от хората поне веднъж в живота си могат да преживеят подобно преживяване.
Какво е лимеренция
Лимеренцията е психологическо състояние, за което са характерни изключително силно привличане към друг човек, натрапчиви мисли за него, компулсивно поведение и почти непреодолимо желание да се постигне взаимност.
Самият термин се появява още през 70-те години на миналия век благодарение на психолога Дороти Теннов. При това той не е официална психиатрична диагноза. За разлика от обикновеното влюбване, което, като правило, бързо отминава, лимеренцията може да продължи месеци, години или дори десетилетия.
Разликата между привързаност и любов
Въпреки силните емоции, лимеренцията не е любов. Истинските чувства предполагат взаимно опознаване, доверие и развитие на връзката. Лимеренцията пък е свързана в по-голяма степен с вътрешния свят на самия човек, неговите фантазии и несигурност.
Човек постепенно започва да идеализира обекта на своето внимание, да му приписва специални качества и дори да го възприема като основен източник на собственото си щастие или смисъл на живота. При това лимеренцията не е задължително да има романтичен или сексуален характер, тя може да възникне и по отношение на други близки хора.
Увлечението се превръща в проблем
Обикновената симпатия се превръща в лимеренция, когато започне да оказва влияние върху ежедневието. Натрапчивите мисли могат да пречат на работата, съня, нормалното хранене или концентрацията върху други дейности.
Човек постоянно търси каквито и да е признаци за взаимност, анализира съобщения, случайни погледи или поведението на другия човек, придавайки им много по-голямо значение, отколкото всъщност могат да имат. Именно тази безкрайна нужда да намери потвърждение на очакванията си поддържа психологическата зависимост.
Защо това състояние се проточва
Основното „гориво“ на лимеренцията е несигурността. Докато човекът няма окончателен отговор относно взаимността, мозъкът продължава да търси нови доказателства, да анализира ситуацията и да поддържа надеждата.
Този процес до голяма степен напомня механизмите на зависимостта: когато човек получи дори и малки прояви на внимание, мозъкът възприема това като награда. Ако такива „награди“ се появяват непредсказуемо, желанието да ги получи отново само се засилва. Именно затова лимеренцията може да продължи много по-дълго, отколкото обикновената влюбеност.
Кои хора са склонни към лимеренция
Някои хора се сблъскват с това състояние по-често от други. По-конкретно, повишен риск се наблюдава при хора с тревожен тип привързаност — тези, които силно се страхуват да бъдат изоставени или в детството си не са получавали достатъчно стабилна емоционална подкрепа.
Освен това при хората с лимеренция често се наблюдават повишена тревожност и натрапчиви модели на поведение, макар това изобщо да не означава наличие на тревожно или обсесивно-компулсивно разстройство.
Възможно ли е да се отървем от лимеренцията
Обикновено не е възможно просто да решиш да „спреш да мислиш“ за даден човек. Въпреки това съществуват начини постепенно да се облекчи това състояние. Важно е да се научим да забелязваме натрапчивите си импулси и да ги наричаме с истинските им имена. Това помага да се разграничат реалните желания от автоматичните психологически реакции.
Също така е полезно съзнателно да обръщате внимание не само на положителните черти на човека, но и да го възприемате реалистично, без идеализация. Най-ефективният начин е прекъсването на контакта, ако това е възможно. Без постоянни случайни „емоционални награди“ постепенно отслабва и самата психологическа зависимост. Въпреки това, това понякога е много трудно.
Значението на психологическата помощ
Работата с психотерапевт често помага да се преодолее лимеренцията много по-бързо. Когнитивно-поведенческата терапия позволява по-добре да се разберат собствените реакции и постепенно да се променят утвърдените модели на мислене.
Много често силно възхищение възниква към хора, които олицетворяват черти или нужди, които липсват на човек в собствения му живот. В такъв случай терапията помага да се намерят начини за самостоятелно задоволяване на тези вътрешни нужди, а не чрез идеализирания образ на друг човек.
Лимеренцията може да изглежда като голяма любов, но най-често това е сложно емоционално състояние, при което реалният човек постепенно се превръща в символ на нашите очаквания, мечти и незадоволени нужди.
Добрата новина е, че това състояние не обрича човека на страдания. Осъзнаването на собствените преживявания, отказът от идеализирането и работата върху себе си помагат не само да се отървем от натрапчивата привързаност, но и да се разберем по-добре.
0 Коментара