На 16 отчаяно исках да порасна още малко. Щеше да отпадне вечерният час и тайната ми мисъл беше да мога да сменям гаджетата сезонно. Въобразявах си, че с пълнолетието ще ми се изпълнят всички мечти, свързани с независимост и безогледно омайване на противниковия лагер. Задъхвах се вече от бремето на целомъдрието и ограничения размах откъм светски изяви и, ах, как завиждах на девойките с по-отпуснат режим. Ядно блъсках вратата на стаята си и дни наред живеех само на предимно латиноамериканска литература и на храната от подноса на прага. Случи се така, че първият истински купон беше съчетание между осемнадесетата ми годишнина и приемането ми в университета. Така му изпуснах края, че веселието продължи дни наред в различни щабквартири, като даже май потече по едно време и към морето. Настанаха бленуваните свободни дни и разбира се, кавалерите заприиждаха. Но вместо да го ударя на сезонни промоции, аз взех, че излязох моногамна и праволинейна. Оказа се, че литературата беше нанесла необратими промени още от най-крехка възраст; видех ли по-интересна жаба, аз на секундата се втурвах да я целувам всеотдайно, за да се развали, нали, злата магия. Кой да каже на кандидат-принцеса като мен, че
жабите трябва всъщност да се дисектират
Първата жаба можеше и да се окаже късметът на начинаещия, ако не беше чувствително по-възрастна и с цели два брака плюс пълчища от челяд зад гърба си. Инак си беше много приятен – интересен събеседник, наставник в повече от една житейска сфера и почти завършен алкохолик. За две години връзка за малко не успях да изкореня навика му да се матира през вечер, но първото нещо, което той стори при вестта, че го напускам, беше да се натряска знаменито. Повече не го видях, но от време на време се чува, че се бил оженил трети и даже четвърти път, но все удрял на камък. Вторият кандидат за принц направи зрелищно излизане на сцената. Беше млад, свободен от социални ангажименти и приличаше на фронтмен на пънк банда. Носеше черно поло, кецове и подозрителна черна линия по долния клепач, която явно идеше да подчертае дълбоката му душевност. Беше прочел точно една книга, но за сметка на това беше пръв купонджия и шампион по голо тичане в снега. Също така беше и сърцат любовник, но то пък, нали, и да говориш се налага в паузите, а, когато активът се състои само от една съмнителна фентъзи трилогия, това си е живо предизвикателство. Поборих се, поцелувах го немалко време, но единственият резултат беше забележимо по-вяхване на блясъка му, защото то пък само на бира и купони не се живее. Негова милост
номер 3 беше от елитните части
(не толкова) млад артист с бъдеще, но предимно с минало. Високото му самочувствие не му попречи да извади пиедестал от задния си джоб и помпозно да ме настани отгоре. Човекът се беше индикирал като принц, но на мен ми беше по-противен и от жаба, независимо че беше с репутация на омайник за жените. По това време на мен вече ми просветваше полека, че когато жабата издаде напред устнички, отварянето на очите след целувката само ще подсили жестоката реалност. Въпреки всичко се раздадох – даже си легнах с артиста нееднократно с надеждата нещо все пак да накара вътрешния ми глас да спре да ме алармира. Е, не стана. Тези дни го засякох по улицата, ходеше все така напет, кимна ми студено, но в погледа му светна носталгия. Явно и той беше претърсвал блатата напразно, защото, изглежда, пиедесталът беше свободен. Дотук споменатите приключения буквално започнаха да ми се струват като букет пролетни цветя пред това, което ме сполетя със земноводно номер 4, защото то даже не беше жаба. Та къде от чувства, къде поради изследователски интерес, нездраво граничещи с чист инат, аз
се изправих пред безкрайно поле от вятърни мелници. Млада и наивна, подонкихотовскому се хвърлих да дресирам неподлежаща на подобни процеси форма на живот. Индивидът беше с походка на хищник, приличен външен вид и – както стана ясно – изпод тоновете лустро доста ограничени интереси. Беше в разцвета на силите си и внимаваше само щом станеше дума за пари и за жени. И защото отначало се раздаде креватно и го играеше корав пич с романтично сърце, аз г упачката налапах здраво въдицата и се хванах да го превъзпитавам. Нещо като петилетка по-късно
се оказах с преизпълнен план
Бях инвестирала тонове време, немалко пари за самореклама и бях изгенерирала емоции, които, превърнати в електроенергия например, биха стигнали на малка държава да свети поне декада. Какво ли не пробвах – бях на периоди любяща и зла, ревнива и невярна, глезла и мъжко момиче, обнадеждена и отчаяна. За мой огромен късмет броени дни преди сватбата осъмнах просветлена. Обадих се на гости и свидетели да кажа, че мероприятието отпада. На него не се обадих. Тъжното е, е той изобщо не разбра защо се отказах и до ден-днешен ме търси за обяснение. Как да го накарам да проумее, че не мога да го изтръгна от тинята, а даже да успея, той би умрял, но не като принц.
0 Коментара