За феномена на сериалите се заговори веднага след “турския бум”. Обикновено от хора, които не ги гледат. В бранша, в който работя, хората следят внимателно рейтингите на телевизионните продукти. Точно там нещо със заглавие “Сълзи над Босфора” беше изместило новините по рейтинг. Скоро се разбра, че това е тенденция. В други телевизии се случи същото и турските сериали заседнаха начело на рейтинг класациите.
Ще си призная, че съм гледала само половин серия от турски сериал, не защото “съм си правила експеримент”, а защото ми беше наистина интересно. Там си имаше всичко за женската аудитория. И не видях нещо, което да накърнява самоуважението ми. Не успях да стана част от аудиторията на тези сериали заради ранния час, в който ги излъчват. Мога да гледам телевизия след 22.00 ч., след като изловя децата и ги сложа да спят. Може би затова съм си формирала странен вкус. Време е да кажа, че
сериалите са една от големите ми страсти, но
предвид, че съм жена, това не е новина. И така, любимите ми сериали са:
1. Класики като шедьовъра на НВО “ Сексът и градът” или, разбира се, “Приятели” и “Трима (Двама) мъже и половина”.
2. Сериали с екстраориденерни същества (ситуации) светове, често свързани с фентъзи риалити като това в Game of throns.
3. Необяснимо притегателни комедии като “Моите мили съседи”, сериала, заради който една моя близка приятелка ми каза: “Ама ти наистина имаш много сбъркан вкус за телевизия”.
Изобщо нямам намерение да изследвам “психологическите механизми”, чрез които сериалите властват над душите на аудиторията. Един от анализите, които съм чувала, е, че турските сериали са разказ за света на господаря “отвътре” (по повод тезата, че турците в колективното подсъзнателно са господрите, владетелите, чийто живот “отвътре” народът воайорски обича да наблюдава). Не че няма нещо вярно в тази теза, че хората обичат да наблюдават господаря по принцип, иначе английската кралска сватба нямаше да е такава атракция за милиони. Тя обаче
не обяснява огромния успех на българските сериали
В момента именно българските тв продукции са окупирали рейтинг-върховете. Същевременно през последната година и половина има общо 7 пълнометражни филма, които направиха бокс офис по кината. За България това означава, че са постигнали над 100 000 зрители. Два от тях са български. Успехът на българските филми и сериали не е случаен. За да разказваш увлекателно история, преди всичко останало трябва да имаш хубава история. Очевидно вече ги има. Доказва го първата по рода си награда за сценарий на български филм на Иглика Трифонова за “Лъжесвидетел” на фестивала в Кан тази година.
Сериалите показват и една тенденция, която се опитвам да си обясня. Наистина хубавите филми се радват на свръхлоялна, но по-малобройна аудитория. Колкото по-касов, зрелищен, звезден и награждаван е един сериал, толкова по-отбрана аудитория има той. Ал Пачино, Мерил Стрийп и Ема Томпсън бяха основният актьорски състав в минисериала „Ангели в Америка“ по ТВ7, който вървеше през май. Шестте епизода имат пет награди „Златен глобус“ и 11 награди „Еми“. Телевизионната поредица е базирана на пиесата „Ангели в Америка“, която получава престижната награда „Пулицър“ и предизвиква огромен интерес на Бродуей. И въпреки всичко в България този сериал има много по-малка аудитория, отколкото “Дързост и красота”. Защо се случва така, че
сериали без известни актьори и голям бюджет за заснемането имат голям успех?
Темите, които вълнуват хората, си остават там, където са били и преди няколкохиляди години – пътуване, победа, бог, търсене, разказани в светлината на любовта, честта, семейството или дълга. Описал го е Борхес в един от най-успешните опити да бъдат класифицирани вечните сюжети, които се преповтарят във всяка една творба от древността, независимо дали е книга, филм или друго. Борхес смята, че вечните сюжети са общо четири и ги класифицира така:
– Първият касае щурм и обсада на укрепен град (Троянският цикъл, Илиада);
– Вторият се отнася до мотива за дългото завръщане (Одисея);
– Третият касае авантюристично пътешествие в търсене на нещо много ценно (Язон и Аргонавтите); – Последният, четвърти цикъл, засяга смъртта на Бога (Христос, Озирис, Один, Атис, Дионис).
Сериалите имат особена слабост към тези вечни сюжети и боравят много добре с тяхната интерпретация. Колкото повече вечни сюжети са събрани на едно място, толкова по-добре за сериала. Понякога
тези “бродещи сюжети” са добре маскирани в съвременните истории,
които разказват киното и телевизията, но ако се поровите, ще ги откриете.
Малко по-различен и провокативен е подходът на един от най-мащабните и успешни продуценти на култови сериали – НВО. Филми като “Сексът и градът”, “Сопрано”, “Рим”, “Тюдорите”, “Престъпна империя” и актуалния в момента Game of Throns са именно продукти на НВО. Всеки нов сериал на Home Box Office е категоричен успех, и то в целия свят. Какво в един сериал може да вълнува различни хора по цял свят? Причините за успеха винаги са комплексни, но тъй като в момента говорим за сюжет, това, което прави НВО продукциите специални, е именно двупластовият сюжет. Това означава, че зад разказваната история винаги се крие втори, дълбок и свързан с вечните теми пласт, който прави историята заразителна и неустоима. Така например в приказното на пръв поглед фентъзи Game of Throns на втори пласт историята интерпретира
вечната тема за властта, нейните оправдания и нещата, които тя самата оправдава.
Каквато и да е причината за мамещата сила на сериалите, това, което ме прави истински щастлива, е самото гледане. Сериалите са парчета от един огледален свят, който се сблъсква спонтанно с твоя собствен. И ти разказват истории, в които започваш да разтваряш собственото си напрежение, докато се увериш, че Рейчъл е не по-малко безотговорна от теб самата, а Кари Брадшоу има още по-фанатично отношение към обувките от теб. Приемам го като терапия. Ефективна и безплатна.
0 Коментара