„Всеки, който се е развеждал, ще ви каже, че в някакъв момент от този процес е обмислял убийство“, казва режисьорът Оливър Стоун, който би трябвало да знае, защото се е развеждал два пъти.

car-701770_960_720

Аз не съм, тъй като не съм се омъжвала и не съм твърде фен на брака. Но съм виждала много грозни разводи на приятели – по някои съм свидетелствала и в съда, включително и в наказателни дела. И се е случвало да си мисля, че ако планират убийство, съм склонна да им помогна да скрият трупа, въпреки преклонението ми пред закона и ненавистта ми към насилието. Мръсните номера по време на развод ги няма дори и в политиката и биха вбесили дори зенбудистки монах.

(Само да спомена модното напоследък изнудване на богат съпруг със заплахата за обвинение в сексуално посегателство над детето, каквото не се е случило.)

И анализирайки отстранено разигралите се пред очите ми панаири, установявам, че причината за драмите при закриване на семейството е, че хората отиват в гражданското по погрешни причини. И след това поне единият от двамата е толкова излъган и наранен, че

се превръща в чудовище и губи връзка с реалността

Хората масово се заблуждават, че трябва да се оженят – съответно омъжат – поради голяма изпепеляваща любов. Това е одобрената от обществото причина. Сакън да не изтъкнеш друга, ще те убият с камъни. Любовта, разбира се, особено голямата и изпепеляващата, е прекрасно преживяване, няма наркотик, който може да те въведе в такъв екстаз като нея. Тя обаче – и по това са единодушни всички изследователи на човешката психика – е временна невменяемост и предполага пълна необективност към получателя на чувствата ти. И още едно много важно условие, без което тя не може да се случи – всичките ти защити трябва да са свалени, почти да си изгубил чувство за самосъхранение.

И в това замъглено състояние на ума, когато пулсът ти се учестява от всякакви глупости, в стомаха ти пърхат пеперуди, прегръщаш дървета и летиш един метър над земята, когато абсолютно нечестно и невярно си обявил един човек за по-добър от всички останали, се очаква от теб да направиш разумен избор за цял живот. Да решиш с кого до края на дните си ще сядаш на една маса и ще слушаш сърбането му, после ще ходиш с него в една и съща тоалетна и ще чистиш космите му от сифона в банята, ще пуснеш гените му в бъдещите си деца, а роднините и приятелите му в непосредственото си обкръжение, ще изплащаш с него обща ипотека и ще делиш дистанционното за телевизора. А, и никак не на последно място –

с когото се предполага, че ще правиш секс, докато можеш да правиш секс,

дори и в условия на шкембе, целулит,  увисналости и газове. И след като писмено потвърдиш този избор (а ти в състояние на голяма и изпепеляваща любов предбрачно споразумение няма да подписваш), се съгласяваш автоматически всичко изработено от вас оттук нататък да се дели поравно, дори ти да получаваш десет пъти повече пари. И животът ти от „твой“ става „наш“. Тотално се предефинираш.

Значи цялото общество те натиска да вземеш в пълна рационална неадекватност това съвършено рационално и дългосрочно решение. Защото бракът е договор. Отивате двама души в гражданското и пред общински служител полагате подписи под едно безсрочно споразумение със законова стойност. Викате и свидетели – роднини, приятели – потвърждавате задълженията си и пред тях. После ги водите да ги почерпите, което е още едно заклеване в ангажимента ви към другия човек. Т.е. – вие вършите нещо, което има всички атрибути на разумна взаимноизгодна сделка, а го наричате тайнство. Щеше да е, ако се бяхте клели във вечна любов на лунна светлина само двамата, облечени в бели роби, върху меча кожа пред камината, с венчета от теменужки на главите. Но вие съвсем сериозно сте свикали събрание, обърнали сте се към общината и сте били тъпана. И после, ако се отметнете, правите другия за смях.

Има вероятност единият да го е разбрал като договор, а другият да се е зашеметил от заблудата за тайнството. Този, вторият, е по-вероятно да развали споразумението, когато изтрезнее от първоначалната влюбеност и си вдигне пак защитите. Тогава разумният остава излъган и наранен при разтрогването. Той обаче е

малко вероятно да се превърне в чудовище по време на развода

Потъва за известно време, след това се взима в ръце, прави си съответните изводи и продължава напред. Или хладно и умело успява да изманипулира кривналия от правия път да се върне обратно в семейното гнездо, ако това по някакъв начин го устройва и му трябва.

divorce-619195_960_720

Ако обаче и двамата са повярвали в мистиката на брака, в чудовище се превръща този, който изтрезнее втори. Първият усетил се предприема паническо бягство, вероятно е вече дори да е намерил нова жертва, която да зариби с обещания за вечна и изпепеляваща любов. А вторият изтрезнял е все още с напълно свалени защити спрямо партньора си и разпадът на предприятието „брак“ не просто му създава усещане за провал, ами направо пронизва цялото му оголено влюбено същество. Ето тогава се раждат сатаните, които са готови на всякакви видове мръсотии по време на развода.

Защото когато я гониш насилствено, голямата и изпепеляваща любов слага един знак минус пред себе си, за да съхрани приносителя си, и се превръща в голяма и изпепеляваща омраза.

Ако си бе отишла естествено, тя щеше да се превърне в своя антипод – в обикновено безразличие.

В чудовища се превръщат и прекалено самоуверените, които са сигурни, че въртят партньора си на малкия си пръст. Те са в тази игра за победата, но успяват да накарат някоя наивна душа да им повярва, че са в нея заради любовта и да я привържат към себе си. Обаче когато наивната душа се усети, че я манипулират, победата на самоуверените тарикати (и от двата пола) тръгва да им се изплъзва и те озверяват.

А колко по-просто би било, ако още при сключването на брака сме наясно за какво се събираме. Ако преди да влезем в този съюз,

успеем достатъчно да побръмчим на пистата на силните чувства,

вземем си спомените и влезем в едно разумно съглашателство със също такъв разумен човек като нас, който, разбира се, не ни е отвратителен, даже ни е симпатичен. И започнем солидарно да се подкрепяме в носенето на битието, защото двама е по-лесно. Тогава и изневерите са дискретни, поносими, простими и не застрашават общия живот. И битовизмите не дразнят. Няма натриване на носа, опити за доминация или манипулация. Нищо не е фатално, защото всичко се основава не на непостоянни и нелогични чувства, а на взаимната представа за почтеност.

Почтеност е ключовата дума, също като в добрия бизнес. Не любов.

Ако в някакъв момент решим, че вече не си трябваме, защото децата са отгледани, ипотеката е изплатена и имаме други идеи за живота, оставаме си приятели и продължаваме нататък сами или пък с други хора. И няма да обмисляме убийство при развода.

Истината е, че не познаваме докрай някого, докато не се разделим с него. Човекът си личи и по културата му на раздяла, която е далеч по-неизследвана територия от културата на връзките и брака. Понякога ти слагаш края, а си по-нараненият и по-дълго оставаш на дъното от партньора, когото си зарязал –

особено ако той се превърне в чудовище от обида

Понякога другият те напуска и някак си магически успява да ти вдигне самочувствието. Възможно е. И двете са ми се случвали. Смятам, че още в началото на връзката страните е редно да договорят съвсем честно условията за раздялата си, а при подпис в гражданското това си е направо задължително. Примерно: „Минке, качиш ли над 80 килограма, се развеждам с теб.“ И Минка си знае – приема или не приема. Или пък: „Гошо, ако не получавам от теб два оргазма седмично, ще ти изневеря или направо ще те зарежа.“ И Гошо е подготвен. Всеки си е заявил приоритетите. Защото за добрия брак е важно да е предвидим, включително и краят му – който нито е задължителен и неизбежен, нито пък трябва да му се плашим, ако дойде. Семейството отглежда поколение, има имуществени отношения и тогава би трябвало да действат редица забрани и ограничения. А в любовта и на война всичко е позволено. Вкарайте в този стар закон децата и собствеността и става ад. Особено при развода.

*Заглавие на песен на Тина Търнар, в превод на български: „Какво общо има любовта с това?“

Facebook Twitter Google+

0 Коментара