„Мамо, защо трябва да си записваме час за фризьор, не може ли просто така да отидем?“ – пита ме Елизабет, а аз вдигам глава от компютъра и съвсем сериозно отговарям: „Защото трябва да чакаме, а времето е скъпо!“

Елизабет е дъщеря ми, само на 6 години, и въпреки че е прекрасна, не харесва златните си къдрици, които всички забелязват. Иска да има права коса като другите момичета. Сутрин преди училище я дърпа и приглажда с вода и нарежда, плачейки: „Мамо, защо си ме родила с къдрава коса, не се харесвам?“….

„Не се харесвам!“. Това отеква в главата ми и сякаш чувам себе си, когато бях малко по-голяма от нея. Не се харесвах и аз, защото не бях достатъчно слаба, не бях достатъчно висока, нямах къдрава коса…

Днес съм на 42 години и трябва да се харесвам. Нямам избор! Трябва да съм млада и красива. Защото освен Елизабет, имам и Андонис – само на 3 месеца.

Когато родих дъщеря си, бях на 35, на същата възраст моята баба беше станала баба. Влюбена до уши се омъжила за дядо едва на 16. Взех и аз да правя сметки дали един ден ще доживея да видя внуци, а тя ме успокояваше: „Не се притеснявай, имаш момиче, ще го ожениш рано, тя ще роди и всичко ще се нареди.“ Изчислих, че ако дъщеря ми стане майка на 20 години, аз ще бъда на 55, което съвсем не е зле. Да, но със сина ми?! Баба не доживя да го види. Чудя се какво ли щеше да каже.

Дъщеря ми, „злодейката“, както я наричаме вкъщи, вади душата и страховете ми: „Мамо, на колко си години?“ „На много“ – отговарям троснато. „Стара съм вече.“ „Не си стара, мамо. Виж,

имаш малко бебе, значи си млада, пък и нямаш бръчки.“

Разбирам, че Бети иска да ме успокои и утеши. За децата майките винаги са най-младите и най-хубавите. Но това е успокоение по детски. Повече увереност ми вдъхват разговорите с д-р Анелия Здравкова от Jewel Skin Clinic, клиниката, с която работя като пиар вече 8 години. Веднъж Анелия ми рече: „Остави го това разделение по десетилетия. Един изглежда супер на 40, друг на 30 има вид все едно е пред пенсия. Гледай генетиката, начина на живот и как се поддържаш. Там е истината!“

Чудесно! На 42 съм по паспорт, но видимата ми възраст е на 32-годишна. Че и имам бебе на няколко месеца.

Но за да съм с десет години по-млада, всеки божи ден водя своята тиха война с възрастта. Заради децата, мъжа, работата, за да се усмихвам доволна пред огледалото. Спомням си думите на един приятел, тъкмо бях навършила 33 и се вайках колко съм стара: „Мойто момиче, всяка жена иска да е на тази възраст, и по-младите, и по-възрастните.“

Пътят не беше лесен. Добре че бях мазохистка и не се оплаквах, а следях възторжено резултатите. Бях вегетарианка, веганка, суровоядка, дори анорексичка… Пробвах всички диети. Спортувах до припадък, докато един ден не дойде „Бърза помощ” и не се уплаших.

През годините освен с килограмите се борих с всичко, което не харесвах по себе си:  косми, пъпки, бръчки, целулит, стрии…. гадничко, нали?

Оф, добре, че дойде естетичната медицина с нейния боен арсенал за подмладяване, че да стане по-лесно. Само дето си  плащаш като поп.

„Жена ми измаза на лицето си един нов мерцедес“,

шегуваше се съседът ни. Не че жена му беше станала по-млада, но пък имаше самочувствие. И това беше важно. С него изглеждаше по-хубава.

„Хубавата жена е щастливата жена!“ – казват лекарите. Да де, ама какво ме прави щастлива? Хайде, кажете ми. Защото мен ме прави щастлива да се харесвам и да живея в хармония със себе си… така че – къде е мерцедесът да плащам и да съм хубава. И млада.

Тая работа с младостта още преди 2000 години не е давала мира на тогавашните мацки. Напоследък работите са тръгнали май наистина на добре. На петнайстия световен конгрес по естетична медицина, който се провежда всяка година в Монако, казаха, че до 2050 г. продължителността на живота в развитите страни може да достигне 120 години. Олекна ми истински (Клеопатро, напускай Египет и идвай в XXI век). По тези сметки съм си направо в първа младост.

Сутринта преди работа мъжът ми ме връща в действителността: „I am 50 years old and I think life can be easier, but it is so difficult. I have to care of four children. Three are mine and one is adopted.“ (На 50 съм и мисля, че животът може да бъде по-лек, но е толкова труден. Трябва да се грижа за 4 деца. 3 са мои и едно осиновено.)

На свой ред аз го успокоявам: “Рlease, honey, look at you in the mirror. You are so young. You have a little baby”. (Скъпи, моля те, погледни се в огледалото. Ти си толкова млад. Имаш малко бебе). Дори не мога да му се ядосам, защото е самата истина. Целувам го и затварям след него вратата.

А аз отивам на фитнес. След това на работа. После на ботокс за пачия крак. В събота на масаж, а в неделя на екскурзия.

“Бети, хайде ставай бързо, искаш ли да запиша час за фризьор?” Елизабет само това и иска да чуе, скача веднага от леглото и тръгва за училище.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара