Женската девственост в нейния физиологичен смисъл е една огромна природна несправедливост. Около една разкъсана кожа интимните дамски органи се е създала ияла митология и като убедена феминистка не мога да не предположа, че сигурно то насилието срещу химена се корени мъжкият шовинизъм и женският мазохизъм.

Началото на сексуалния живот на жената е свързано с болка, кръвопролитие и насилие от страна на мъжа. На колкото и нежен партньор да си попаднала в първия си интимен контакт, все ще му се наложи силово да влезе в теб, защото хименът не е мокра салфетка, а епителна тъкан, за която природата се е погрижила да се къса трудно.

Още от най-ранна тийнейджърска възраст не мога да спра да се чудя защо една кожа в мен трябва да ми създава толкова проблеми. Момиченцето от малко е съветвано от родителите си, че трябва много

да внимава на кого точно ще „подари“ своята девственост.

Странно, но дори и в най-свенливо моминските си години никога не съм говорила за „подаряване“ или „отнемане“ на девственост, а за „отърваване“ от нея. Първият термин ми напомняше зависимост, каквато от дете мразя, а вторият – за насилие, което мисля, че мразя отпреди да се родя.

Така се стекоха събитията, че аз наистина се отървах от девствеността си – нито я подарих, нито ми я отнеха. Съвсем рационално избрах един човек, анестезирах се с няколко коняка и му позволих да свърши въпросната манипулация. След което никога повече не пожелах да го видя. Чувствата, които изпитвам към него до ден днешен, са подобни на чувствата към гинеколога ми.

На женската девственост мъжете реагират обикновено по два начина – или са поласкани, че са първопроходци, илисе плашат, че партньорката им ще ги запише като много специални в живота си.

И в двата случая обиждат интелигентността на жената.

Но нямат вина – те също са жертва на една хилядолетна култура, която повелява трайно обвързване с мъжа – разкъсвач на химена.

Според наблюденията ми моето поколение – на тия, които сега сме на по 30-35 г. – извърши българската сексуална революция. Ние бяхме първите, които почнахме масово да водим полов живот напълно независимо от брака и независимо от любовта – просто за удоволствие и пси- хично здраве. Първи спряхме не само да се женим девствени, но даже въобще спряхме да се женим. Първи спряхме да се срамуваме от извънбрачните си деца и сложихме край на аборта като основно средство за семейно планиране. Преди нас опитите бяха плахи и спорадични. Ние направихме от свободния секс масово явление и изградихме официална култура около него. Затова смятам, че сме и първите, които започнахме „да се отърваваме“ от девствеността си. Така поправихме огромната несправедливост, която природата ни е причинила с различието между мъжката и женската девственост.

Така дефинирахме два типа девственост – физиологическа и психическа.

Изключително рядко се случва жената да се раздели с двете едновременно. Първата пада в ранна възраст, когато и двата пола несръчно опознават телесността си и още не са готови за духовните измерения на секса.

Просто не е възможно при възприемането на толкова много хардуерна информация да мислиш за фините настройки на софтуера си. Жената преминава предела на физиологическата девственост по стресов начин.

Но за съвременните дами дефлораторът хардуерист рядко е човекът, за когото остава спомен за цял живот. Може от години да си с разкъсан химен и да продължаваш да си девствена, защото още не се е появил човекът, който да отнеме психическата ти девственост. Ето в това двата пола сме равни.

Мъжете до края на живота си разказват за своя „първи път“ с известен срам

и неудобство. Гледат да го сбутат с крак под леглото – защото той е неумел, непохватен. Пък и никой нищо не им разкъсва. В същото време очакват жените да си спомнят за дефлорацията като за най-важното сексуално преживяване. Ще ги разочаровам, не е така.

Най-важният мъж в живота ми беше този, който ми отне психическата девственост – с него разбрах по какво се различавам от другите, защо някой може да желае точно мен дори да е обграден с по-красиви и уж по-секси жени. Той си направи труда да разрови душата ми и да открие зародиша на моята уникална женственост. Случи се, след като бях навършила 20 и от години водех сексуален живот. Хардуеристът дефлоратор отдавна бе минал в небитието, когато се появи софтуеристът с фините настройки. Така е – и най-добрият компютър не може да свърши никаква работа, ако няма програма, която да извади пълния му потенциал наяве.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара