Аз съм страхлив човек. За добро или за зло имам развинтено въображение и постоянно премислям разни лоши сценарии. За някои от тях дори самото Провидение не би се сетило. Преди години смятах, че това е моето тайно виновно удоволствие – да се плаша сама. Или пък, че е влияние от възпитанието на майка ми, която е най-черногледият човек, когото познавам. После разбрах, че всъщност доста народ го прави, защото е единственият начин да се надрусаш легално извън Амстердам.

Страхувам се от какво ли и за какво ли не: за хората, които обичам; от тъмното; от глупостта и животинската агресия, с които не мога да установя разумна комуникация; от смъртта; от отхвърляне; от промяна.

Например, пътувам към интервю за работа и си представям какви ужасии биха могли да ми се случат там. Извън непредвидимите – като да ме блъсне кола и да ме оставят да пукна на улицата, защото, като съм без работа, нямам и здравни осигуровки – си превъртам и по-екзотични филми наум: бившето ми гадже е занесло голи снимки и секс клипове на евентуалния ми работодател, снимани тайно от мен. Бившето ми гадже е в комисията.

Новата приятелка на бившето ми гадже е в комисията

По време на разговора ме изхвърлят, защото започвам неистово да се потя от притеснение и всички ми се смеят. После описват случката в интернет. Пускат и голите ми снимки там. След толкова предварителен страх интервюто минава спокойно, а изпитващият (когото се оказва, че изобщо не познавам и не разполага с компромат срещу мен) ми казва с усмивка, че не може да ми плаща заплатата, която искам за своя опит и умения. Аз отдъхвам с облекчение и ми се струва, че ми правят комплименти.

Няма полет със самолет, през който да не си представям в подробности как се разбивам на земята и дори предпочитам да седя до прозореца, да гледам надолу кога минаваме над море или голямо езеро, за да може евентуално да се надявам да оцелея.

Турболенция над водни пространства обикновено ме плаши по-малко. Оглеждам се скришом из салона за някой роднина на Осама, оставил тайно мобилния си телефон включен или отказващ алкохол на стюардесата (под предлог, че след малко ще кара).

Ей-така си се плаша непрекъснато. Но най-много ме е страх от мига, в който ще спре да ме е страх. Не вярвам в безразсъдната смелост – героите са пропаганда. Вярвам в преодоляването на страха. В това, което кара хората, въпреки че се боят, да направят нещо опасно.

Не се страхува само този, който няма какво да загуби

За другите животът е казино, в което ежедневно залагат най-скъпото си с надеждата да спечелят още. Убедила съм се, че ако не го правиш, вегетираш в стагнация. И в мига, в който чакаш рулетката да спре да се върти, осъзнаваш за пореден път, колко много значи за теб залогът. Идеята в крайна сметка е да се напомпаш максимално с най-великия наркотик, измислян някога във вселената, който на всичкото отгоре е безплатен и сравнително безвреден – адреналина.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара