Тия дни непознат ми отне електронната девственост. Така се случи, че от мързел се поддадох на виртуалната похот. „Тъпо е – беше ме предупредил приятел, – все едно да се наядеш online.” И аз мислех, че безконтактният секс ще ме отегчи още повече. Но в един миг си свалих бикините насред офиса и гола поех към другия край на линията.

Стана внезапно. Помогнах на приятелка да пренесем 6 огромни прозореца до 8-ия етаж на сграда без асансьор. (Сигурно има и хора, наричащи се мъже, но ние разбираме, че те имат нужда да си почиват.) Тя ми сипа водка и взе да ме уверява, че ще ида в рая. Да, само че вече беше късен обед и предстоеше поредният ден преди рая в редакцията.

Пристигнах там някак си. Настаних се на стола си с маниер на човек, скъсал менискус и изкълчил ръка на всички възможни места. Не ми се правеше нищо – подходящ момент да осъществя нарочения си от няколко дни експеримент: виртуален полов трудоден.

Бях дебютантка в това начинание

и ми стана малко тъпо, че трябва да се покажа като жена, на която или не й се натискат много на живо, или има необятен сексуален проблем. За това се log-нах в Италия – там пό няма вероятност да се окаже, че евентуалният ми партньор ме познава. Пък и друго си е да свършиш международно.

Така иронично подходих към работата си. Лесно улучих “стаята”, в която хората се поразсъбличат и си оказват някакъв вид взаимопомощ – беше озаглавена Sauna и побираше 50 души. Веднага бях засипана от… почитатели, ищци, клиенти, как да ги нарека? Микеле, Джузепе, Маурицио, Мауро, Марио, Самуеле, Лука и пр. започват усилено да ме питат как изглеждам. Над 180 см, признавам, и прозорчетата им започват да вибрират нетърпеливо: dai una foto. Давам онази с краката си, които не свършват никъде и отегчено прочитам еректиралите отговори на десетте си съквартиранти. Започват да настояват за più sexy, но какво е по-секси, питам ги, цели крака давам. Сега щели да ми покажат те и започват да ми пробутват изрядно заснети полови членове, ако съм ги искала в по-достоверeн вид, да съм надникнела в Webcam… Браво, отговорям уплашено, анулирам ги и оставям Марио, който единствен ме пита дали искам да правим секс, без да държи на илюстрован материал. Каня го в isq и той нетърпеливо пристига. Не знам нищо за него, освен че

в 5 часа следобeд очаква да го задоволя виртуално,

и аз учудващо лесно влизам в ролята си:

М: на работа ли си?

Е: да

М: има ли хора наоколо?

Е: не

М: с какво си облечена?

Е: черна рокля, нямам сутиен…

М: ммм и после…

Е: много е къса…

М: ах… виждам бикините ти

Е: да ги махна ли

М: направи го!

Е: махнах ги

М: готов съм… ти възбудена ли си

Е: да

Когато му написах, че гърдите ми вече са извън роклята, той избухна в писмени възклицания, а аз в смях, който не чуваше. Поиска разни перверзни неща и аз му пишех “да”, “ах” и “аххх”. Помнех, че всичко от моя страна е на шега, но зад нея започна да се прокрадва непозната тръпка. Реших, че трябва да вляза в експеримента – анонимността свали автоцензурата ми и пусна на воля мръсните думи. Предложих му всичко, което знаех, че чака. Той ме помоли да спра, понеже щял да свърши преди мен. Излъгах го, че аз вече съм, защото се улавях, че не виждам и не чувам какво става в шумната редакция, в която седях без бикини, въобще – гола. Помня само, че прескъпата ми зам. гл. редакторка ме попита

защо гледам по-налудничаво от обичайното

Казах й, че правя секс, и тя тактично се зачете в своите си неща…

Когато той отиде до банята, аз излязох да пуша. Трудно ми е да опиша това изживяване, тъй като думите няма как да опишат думите (особено мръсните), а и аз не съм особен поет. Точно тогава обаче си мислех, че залитането към виртуалния секс не е непременно неумение, страх или невъзможност да осъществиш реален полов контакт. То е някакво ре-опознаване на сексуалността. Провокирано (вероятно, не съм и особен сексолог) от рутина, презадоволеност (количествено, не качествено), липса на откровена словесност в интимния ми живот…

Шибнах си два шамара и се върнах при Марио отрезвена. Преброих символите на запечатания във файл секс – беше се случил в около 5000 знака.

Лесно, откровено, без свян, погнуса

и странични екзистенциални очаквания. Той ме попита доволна ли съм и кога ще се срещнем пак. Опитах се да разбера нещо за него, но променяше темата. Каза само, че не му липсвал реален секс, просто се разнообразявал. Предложи да ми направи масаж, което бе вече като да ми предложи online пица, и му написах ciao. Краят, каза по-късно позната, напомня на реалността – само няма опасност да се окажеш влюбен и/или заразен. А пристрастен? Не, не на мен тоя път.

После се гушнах в един от мъжете,

когото обичам по начин №29 (има поне 3030 начина за обичане, пише друг, но това е по-друга тема), и спонтанно му споделих за авантюрата си. Млъкна и реших, че за пореден път ще се схване от ревност, но той ме изненада, като поиска да одухотворим сексуалните ми фантазии. След като disconnect-нахме телесата си, той взе да ми говори за горска поляна, щурци и залез, който да гледаме утре… И ме гледаше много отблизо, в очите. Пак ставаше дума за секс, разбира се.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара