Глобалната финансова криза изобщо не нарушава житейското ми равновесие и има много малка вероятност да промени начина ми на живот. Имам си най-добрата защита срещу такива явления – не се занимавам със спекула, нямам капитали и не съм голям фен на безсмислените кредити. Аз съм най-обикновен пролетарий и на всичкото отгоре се чувствам добре в тази роля.

Като обикновен пролетарий нали не се очаква от мен да тъжа много за това, че брокерите от “Уолстрийт“ вече няма да могат да си плащат вноските за поръчковото ламборгини и ще трябва да минат на миналогодишен модел BMW серийно производство? Нали не се очаква и да се загрижа, че финансовите акули няма да правят вече рекордни печалби, като местят долари в албански леки, след това в монголски тугрици и обратно в долари? Абсолютно ми е все тая, че родните строителни предприемачи, които изпраха тонове пари от мътните времена на прехода, ще спрат да бетонират морския бряг на България и да прорязват природните паркове с писти. Хич, ама хич не ми пука, че банките ще спрат да ми бутат в ръцете кредитни карти и изгодни заеми, които ще ми осигурят 2 месеца добър живот, после години мизерия, докато се разплащам. А налице ще имам плазма, i-pad и 10-дневна почивка в курорт, който не мога да си позволя.

fist

Не само че не съм в траур, ами направо злорадствам.

Знам и какво ще ми кажат източниците на тежкия вой по глобалната икономика: че най-богатите вече няма да са толкова богати, но ще си го изкарат на бедните. Голяма работа! Все едно досега бедните не са го духали (по Буров) и в разцвет, и в криза. И все едно няма да продължат да го духат. Та на нас, бедните, ни е широко около врата, знаем две и двеста. Лесно свикваме да излизаме веднъж седмично вместо през ден и нямаме никакъв проблем да минем от пилешки филенца на пилешки крилца примерно. Виж, брокерчетата и предприемачите със спекулативните капитали трудно ще свикнат от лъскав на обикновен бит. Трудно ще се разделят с нощния живот, коката и автомобилния парк.

Дошъл е редът сега на богатите да поплачат малко.

Много се надявам световната финансова криза да успее да им втълпи в богаташките мозъци, че никой досега не е успял да лапне целия свят, макар че мнозина са опитвали. И че да притежаваш милиарди не е най-голямото щастие на света. Аз, както става ясно, дълбоко не вярвам в добрия бизнесмен бащица, без когото стадото послушни работници няма да оцелее физически. Аз вярвам в симбиозата между двете социални групи – работодатели и работници – и не мога да спра да се чудя защо обикновено едната група живее много добре за сметка на другата. Особено пък в България.

През последните 20-ина години на българския народ му се наложи да започне да разбира малко от лихви, проценти, дивиденти, макроикономика и Международен валутен фонд. Преживяхме масова и касова приватизация, всякакви траншове от наднационални финансови институции, огромен външен дълг, реорганизация на целия ни икономически живот и цялото ни съзнание. Върху нас се упражняваха всякакъв вид чужди инвеститори, бизнес хитреци и крадци на ДДС.

Невероятни аферисти и чисти престъпници забогатяха в мътната вода на българския преход. Накратко: никакви финансови несгоди не могат да ни уплашат. Популярният виц гласи, че когато преди години представителите на Международния валутен фонд изслушали плана на българското правителство за справяне с тежкото икономическо положение, попитали плахо:

„А опитахте ли с ядрено оръжие?“

Взели антикризисната програма за целенасочен опит за изтребление на населението. Но ние и ядреното оръжие ще преживеем, ако, не дай боже, ни сполети, както преживяхме петвековно „османско присъствие“ и половинвековен комунистически режим. Българите сме като хлебарките, винаги оцеляваме.

money-2

Глобалната финансова криза ни е като детска игра.

Покрай цялото това двайсетгодишно прецакване на обикновения български пролетариат никакви богаташки драми не могат да ме трогнат. Ох, какво ще правят горкичките милиардери сега? Няма да могат да ходят всеки уикенд с частния си самолет на някое топло и екзотично място, ще трябва като всички нас през зимата да зъзнат на студа, а през лятото да им е топло? Горкичките им дечица, ще трябва да се отучат да ядат омари и черен хайвер и да опитат обикновена пържола и някаква пейзанска салата от краставици и домати. Ужас невиждан! Много по-голям сигурно от гладуващите деца в Африка, умиращите от студ и глад български пенсионери и родните домове за сираци с увреждания.

Глобалната финансова криза е закономерно явление.

Необходима в един морален смисъл. Отговор на агресивния период, в който беше влязъл светът напоследък и особено елитът. Америка зададе тона и дори в древна и мъдра Европа прехвърча заразата на забогатяването на всяка цена, на агресивната спекула, на кредитирането безкрай, само и само да се движи потребителската машина. Екстремната свободна инициатива беше развята високо, превърна се в знаме на американската цивилизация. Заживяхме в Pax Americana, станахме това, което притежаваме, забравихме какво сме.

Крайно време беше самодоволното развяване с частни самолети след 2-3 удара на ръба на закона да бъде спряно по някакъв начин. Не разбирам как хора, които не са произвели и един кламер през живота си, а само си играят с маржовете на валутите и котировките на акциите, стават приказно богати и ме гледат надменно. Не може цял живот да играеш на монополи и това да ти дава чувство за превъзходство над другите хора. Виртуалният живот рано или късно трябваше да приключи.

Симптомите на отрицанието на този модел се появиха през последното десетилетие първо като алтернативна морална нагласа. През този период стана модерно да си ляв и екологичен, а не богат и арогантен. Децата на заможната средна класа в Америка и Западна Европа станаха алтерглобалисти, анархисти и еколози, поведоха битки покрай сборищата на Г-8 за повече социално мислене. В съседна Гърция, съвсем до нашата къщичка, студентите най-редовно си окупират университети и се бият по улиците с полицията с откровено леви искания. Най-модните поп звезди също се качиха на тази вълна – Боно от U2 се бори за подобряването на живота в Африка, Леонардо ди Каприо снима филм, пропагандиращ екологичната отговорност. И лидерите на свободния свят започнаха да придобиват влияние чрез филантропия – Бил Клинтън стана почти толкова влиятелен като пенсиониран президент, колкото беше в Белия дом, като започна да събира пари от богаташите и да ги насочва към благотворителни каузи. Бившият най-богат човек в света Бил Гейтс се пенсионира и също хукна да си спасява душата, като помага на бедните и онеправданите. И у нас се появи подобна алтернативна звезда – Маги Малеева подчини целия си живот и бизнес на каузата за опазването на околната среда.
В един миг лидерите на мнения започнаха да се замислят, че май не сме това, което притежаваме. Май, заобиколени от всичкото богатство на света, си оставаме същите смъртни и грешни същества, които няма да занесат никакъв лукс отвъд този живот. Нито ще успеят да погълнат света.
Та затова сега леко злорадствам. Защото моят морален императив –

да пътуваш с лек житейски багаж, за да избегнеш риска да те обират на проблемните спирки –

има шанс да стане още по-модерен. Кризата е плод на прекомерна лакомия, на употреба на обикновените хора като мен за гориво в консуматорската машина. Не им се връзвах и преди. Най-простото нещо, което можех да направя, е да си сложа юзди на кредитните апетити. За разлика от много хора от моята черга аз установих, че няма да умра без 50-инчова плазма в малкия си хол. И че може да се почива лятото и без лукс. Няма да им се вържа.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара