Лили, държа да ти кажа тутакси, че за изминалите 23 години „акълът ти не е дошъл все още”, както би се изразила мама. Но, слава Богу, вече нямаш спорадични угризения по темата и тайничко от всички се надяваш така „да не ти идва” още дълги години…

През изминалите години ту ти се ядосвах, ту ти се радвах за основите, които положи на настоящата ми женственост/липсата ми на такава – в зависимост от обстоятелствата.

Бях ти ядосана за онази вечер, при поредната разходка из София (когато те „хванеха дяволите” обикаляше града, сменяйки напосоки трамваи, тролеи и рейсове; после започна да обикаляш държавата на стоп, а сега – при възможност прекосяваш континенти…) реши, че е време да пропушиш, купи си кутия HB (никога повече не запали такава) и изпуши 4 цигари, докато едва не припадна… Това обаче хич не те отказа и скоро ти хареса. Все още не се отказваш от това, което харесваш. И даже си имаш теория:

това, което обичаме, не може да ни убие…

Но пък ти трябваше доста време да разбереш, че не ти е нужно да стигаш до дъното на всяко нещо, да дълбаеш, докато не подредиш всяко парченце от пъзела на една история или собствените си чувства. Това любопитство ти донесе доста терзания и мъки – от сегашния си акъл бих те посъветвала да си го спестяваш в повечето случаи. Махни с ръка и let it go…

Налага ми се обаче да призная, че точно това ти любопитство разви качества, които днес харесваш в себе си, а пък и са безценни за общуването ти с най-различни хора и работата ти (те вървят ръка за ръка).

Трябва да призная, че и тогава, и сега по отношение на мъжете не си много женствена. Така и не се научи да изглеждаш слаба и нуждаеща се от закрила, да се глезиш и да пърхаш с мигли, играейки блондинка, каквато всъщност си по рождение. А, по този повод само да не забравя – забранявам ти да се боядисваш! Имаш най-прекрасния цвят русо на света, който от шведски се превърна в лешников, след като на двадесет и кусур реши да станеш черна, а след това се подстрига почти до кожа, за да порасне твоята коса…

Да се върнем на мъжете.

Познавайки те, сигурно няма да ме послушаш, но малко повече кокетство и притворство не е излишно. Не е нужно да размахваш като байрак какъв голям пич си, колко си умна и как можеш да разбереш всеки мъж и да го превърнеш в приятел. Това в повечето случаи не помага нито в любовта, нито в секса. От друга страна пък, в редките случаи, когато не пречи, връзката е супер! Случи ти се два пъти, което си е направо шестица от тотото.

Искам да ти благодаря, че се научи да признаваш пред себе си най-гадните неща и чувства спрямо другите, а и спрямо теб самата, които минават през съзнанието и сърцето ти. Това по-късно ти помогна да се научиш да не изпитваш такива, поне не за дълго.

Когато започнах да мисля какво да ти напиша, попитах съучениците ти във фейсбук (ако тогава имаше фейсбук, просто не искам да си мисля какви би ги свършила!) те какво биха те посъветвали. Гергана, на чиито умения да е пълен отличник и никога да не се забърква в глупави истории, без да е задръстена и зубърка, ти се възхищаваше, написа: „Лили, твоите тийнейджърски години, мисля, си бяха по учебник…”. Да, бе! Този учебник не бих дала на децата си (имам близнаци и май ти си отговорна за това, проектира го още тогава като желание към Вселената).

Не за друго, но си спомням колко безсънни нощи и бръчки образува на мама тогава.

Можеш да я щадиш малко повече и да лъжеш по-умело.

При липсата на мобилни телефони си е направо престъпно спрямо родителите да излезеш в петък следобед за кафе и да се прибереш в неделя вечер след тежък купон!

Гергана всъщност ме подсети за един много ценен съвет, който би дала на себе си. И аз на теб: ходи редовно на зъболекар. Знам, че ги ненавиждаш с всяка своя клетка, но по-късно ще ненавиждаш себе си, че не си го правила. И ще ти струва доста кинти, които би могла по-смислено да похарчиш.

Не си лягай с грим, както обичаш да правиш, а овлажняващите кремове не са табу за 16-годишните. Лосионите срещу слънце – задължителни, особено за блондинки на плажа!

И въобще, това с гримирането не го разбирам – толкова много се рисуваш, че сега, в края на третото десетилетие, се насилвам да си слагам грим. А е нужно!

Би могла да спазваш и някаква диета, нали?! Да ми спестиш някои мъки после!

Но като цяло нямам особени възражения. Всичко лошо май се оказа добро. Пич си.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара