Четох някъде преди време, че всеки човек се идентифицира с определен етап от живота си. В съзнанието си застива на определена възраст. Една 80-годишна дама например може да се приема като на 38, а друга, на 49, да смята, че е на 16. Това обяснява защо някои жени в климактериума кокетничат и говорят с гласчета на тийнейджърки, а оплешивели чичковци се държат като пъпчиви юноши. И обратното е в сила: момченце да напомня на побелял мъдрец, а второкласничка – на домоуправителката от блока.

Когато прехвърли 35, моята най-добра приятелка изпадна в странно състояние. Върна се към мечтите от детството – купи си огромно плюшено мече и много розови блузки. През лятото отиде в селската къща на баба си. И там една нощ скочила през прозореца на стаята си, която е на втория етаж.

Върна се в София със счупен крак и с най-щастливото изражение на лицето. Каза, че да полети към поляната била голямата й мечта във възрастта между 9 и 11. Тогава така и не се осмелила да я реализира, но 25 години по-късно копнежът на малкото момиченце в нея я изпълнил с увереност:

“Ти можеш! Ти трябва да го направиш!”

Приятели са казвали, че дъщеря ми, на 8, изглежда по-улегнала и балансирана от приятелката ми, а и от мен. Наскоро ме попита колко пъти се е прераждала. Със сигурност многократно повече от родителите си. Аз самата така и не прескочих 29-те. Прекрасната възраст на Димитър-Димовите героини.

Доколкото си спомням, и на 12 бях горе-долу на толкова. Защо точно, не знам. В началото на пубертета наистина бях влюбена в “Поручик Бенц” и “Осъдени души”, но едва ли само тази е причината. По-вероятно е да е свързано с миналите ми животи.

С отдалечаването от 29-те попадам във все по-деликатни ситуации. Случвало ми се е да се зърна в непознато огледало и да онемея: “Коя я тази възрастна жена?” Лицето й не ми говори нищо. С нея нямаме общо минало. Бръчките й не са следи от мои преживявания. В очите й ги няма моите мечти.

С познатите огледала е различно. Те са остарявали заедно с мен, обичат ме, поемат и отразяват светлината по начин, който прави погледа блестящ, а линиите по врата ми се изглаждат. Познатите огледала са като устоялите на времето приятели – те виждат вътрешната светлина в нас, излъчването, а не деформациите.

От 16-годишна за гримиране ползвам едно-единствено малко огледалце. Пазя го като очите си. То е потъмняло, в него образът ми изплува като от мъгла. Не се забелязват пори и бръчки, показва ме каквато мисля, че съм. На около 29. При една командировка го бях забравила и преживях травматичен шок. Сякаш някой тайно и подло ме подмени със застаряваща лелка с помръкнал поглед и отпуснати черти. Когато се прибрах у дома, първо се спуснах към моето огледало. Беше като завръщане всебе си. “Огледалце, огледалце, я кажи, че на света…” (Мащехата на Снежанка е била умна жена.

Само едно вълшебно огледало ни показва такива, каквито искаме да бъдем.)

Никога не съм си купувала козметични огледала. От онези, в които се виждаш под лупа. Вероятно наистина гримирането с тях води до най-добрия видим резултат, но това едва ли компенсира невидимите поражения върху душата.

Хиперболизирането на браздите на времето не е по силите на всеки. Неслучайно Нарцис се е оглеждал в езера и потоци. В тях отражението е почти неподвластно на промените.

Имам състудентка, която с обич следи как старее. Твърди, че харесва бръчките си и побелелите коси. Не ползва бои и кремове, не спортува. Изглежда точно така, както преди 25 г. Жена на неопределена възраст, отвъд суетата, удовлетворена от изборите си в живота. Вероятно поподобен начин е изглеждала ина 13. Тя няма проблеми с огледалата. Нито пък те с нея. Не ги подминава гузно, не ги чупи с гняв, не им прехвърля вини.

Познавам и други “пораснали”момичета, които всячески се състезават с времето. Масажи, фитнес, ботокс, а резултатът – мижав. Те си купуват кристални огледала, правят им специални ниши и специално осветление, така че да бъдат отразявани с любов. Ако образът е неудовлетворителен, сменят огледалото, а понякога и дома.

Има теория, според която от много огледала се остарява

Те изпиват енергията и навяват на тревожни мисли. Затова фъншуистите не препоръчват да си ги слагаме в спалните. Но всичко е строго индивидуално. Един познат, който наближава 60 (а е застинал на 30), преди няколко месеца облицова спалнята и банята си с огледални плочи. Това била юношеската му мечта. Той винаги е имал младежки вид, но откакто пребивава в огледалния си свят, изглежда почти като тийнейджър.

Повечето дълголетници по света живеят изолирано в планините. За някои от тях огледалата са непознато цивилизационно оръдие. Рядкост е и оглеждането в недобронамерени очи. Учени разказват за срещи със съветски столетнички, които пушели, пиели и изповядвали веруюто, че се остарява единствено от социалните контакти. Тази изстрадана мъдрост днес ни се предлага в по-модерен и приемлив вариант чрез призивите за хигиена на общуването и духовния живот: повече позитивни мисли, по-малко срещи с енергийни вампири.

Едва ли е случайно, че най-красиво остаряват креативните хора

Годините добавят дълбочина и чар към даденото от природата. Понякога одухотвореният човек на 50 изглежда по-добре, отколкото на 20. Идентифицирането при него не е с определена възраст, а с божията искра. Огледалата не го притесняват, нито го вдъхновяват. Той гледа на тях както Тарковски, за когото образите от заобикалящия ни свят са огледалото, в което е отразена човешката душа.

Нали си спомняте гениалния му филм “Зеркало”? Метафора на съзнанието на човек, който сглобява живота си от парчета спомени, стремейки се да разбере кой е, защо е живял, каква е вината му пред близките, какво се е случило с мечтите от детството, защо е остаряла душата му.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара