За моето коте животът бе точно 5000 дни и 5000 риби. Но за хората, които ходим всяка неделя поне 15 километра, от 15 до 80-годишна възраст животът се издължава до 101 000 км. Все едно извървявяш Екватора три пъти или толкова пъти някой меридиан. Ако човек си направи съвсем точно сметката, накрая може да се окаже точно пред дома си и дори да има година- две, даже десет, да си почине.
Да се задомиш за първи път на 60, познавам такава жена, означава животът да ти стигне колкото веднъж да се омъжиш и никакво време да обмислиш развода.
А за онези, които се женят често, стига и за 5 брака, знам такъв човек, той намери цели 4 истински повода за развод, даже един и същ – тези жени не му раждат дете. Но накрая идва петата жена и тя знае как да има дете.
За онези, които обичат и раждат повече деца, животът се побира в три снимки.
На първата е първото им бебе, а на втората – само след 35-40 години, те са вече с трите си деца, снахите, зетя и деветте внучета, видях такава снимка на бъл гари, които отда вна живеят в Австрия – общо 17 души. А после има време за още една снимка – те, децата, снахите, зетят, внуците и техните съпруги и по три деца на всеки от внуците – вече общо 53-ма. Но на тази снимка, не се изненадвайте, вече може и някой да липсва.
За онези, които обичат да пишат и да получават истински писма с пликове и марки, животът е да събереш едно цяло чекмедже с отговорите на любими и приятели. Може и да не ги препрочиташ, но ги пазиш, понякога и на отделни снопчета, а когато се местиш от един дом в друг, ги взимаш със себе си.
За тези, които обичат морето, животът е достатъчен да отидат 60 пъти на море!
Но и дъждовно лято ще има. И децата ще ги сполети грип. И партньорът ще настоява най-после за планина!
За тези, които редовно гласуват на избори дори и на 90 години, в един живот могат да пуснат бюлетина 15-16 пъти за президент. А това, май, оправдава хората, които се опитват да го съборят. Тъй увеличават възможността си с още няколко избора.
Колко е дълъг животът, може да изброим и с кашон четки за зъби. Нали трябва да ги сменяме на 3 месеца, ако започнем от 2 до 82 години, ще ни трябват 320. Аз бих добавила поне двадесетина и за по-нататък.
Част от женския живот може дори да се измери и в дамски превръзки. Разбира се, онези от рекламата! С колко пакета може да стигнем Луната, защото Луната и жената са свързани. Ако жените успеят да си направят такава пътека в тъмното, и мъже ще тръгнат по нея.
Прекрасно е да го сметнем в целувки.
Но както и да премерим отделния живот, дали с най-дългата възможна мярка, от която да изглежда дълъг, до отегчително дълъг, или, кой знае защо с мярка, която го прави по-кратък,
всички животи се състоят не от две, а от три полувремена:
Времето на безусловната любов и подкрепа, или времето, когато растем.
Времето на приемането – учим, работим, женим се, раждаме, грешим, но все има, каквото и да направим, наоколо хора, които ни подкрепят и ни помагат.
И Времето на отхвърлянето – на възраст си, никому нищо лошо не правиш, даже внимаваш, а повечето хора, и то от най-различна възраст те отхвърлят – уморени от теб или уморени от себе си.
В това трето полувреме най ми липсва смехът. О, не смях с ирония или самоирония. Не насмешка. Не смях през сълзи. А онзи истински смях, в който от смях даже си удряш главата в масата, столът под някого се счупва и на всички им става още по-смешно, полита някаква чаша и кикотът стига вече до небесата. Смях на хора, които имат енергия. Смях на хора, които имат време пред себе си.
Затова реших в първата седмица на юни, още щом грейне първото лято, да поканя на море на красиво и тихо място три приятелки от 40 до 67 години, за да се смеем. В началото на юни там няма хора. Тази на 40 е просто за цвят, така няма да потънем в разсъждения за проблемите. Там, до балкона, допълзява шумът на вълните и виждаш морето, а щом то замълчи, преди да запрати нова вълна, чуваш раз¬говора на мънички жабки, които един ден се поселиха край реката.
Плажът и топлият пясък там харесват всяко тяло, вълните те заливат с пяна и тя попива и изсъхва в кожата.
И няма ни един страничен поглед – нито с насмешка, нито изпълнен с недоумение. Ни драскотинка от такива погледи.
И за цялата тази красота и върната свобода ще поискам от тях само едно – всяка от нас да направи за другите един смешен следобед. Да го направи както иска, но с красив смях до сълзи. Идеалното място и идеалното време смехът да се завърне с цвят и сила.
В морския дом и на балкона столовете са много здрави. Ще издържат на смешните следобеди. Напълно съм съгласна с вас, те трябва да са здрави – за три от групата ни полека-лека стана важно.
0 Коментара