Мъжът ми често ми казва, че интернет е моето второ семейство. Според него Гугъл е дяволско изобретение, чиято основна цел е да завладее душите на нещастници като мен.

– Не е дяволско – отговарям аз. – На Лари Пейдж и Сергей Брин е. И за пореден път започваме безсмисления диалог:

– Добре, де. Какво толкова намираш в тоя интернет?

– Ами информация намирам. Новини например – процеждам през зъби, четейки онлайн вестник.

– Толкова вестници има на пазара. Не ти ли стигат?

– Да, но в нета ги има всички безплатно. Плюс стотици блогове.

– Ти си пристрастена – поставя диагнозата той и включва телевизора за вечерната емисия.

Новините не са ми интересни. Вече съм прочела всичко в нета. Използвам времето да се замисля дали е прав. Аз, разбира се, не признавам пристрастеност към каквото и да е. Смятам, че съм зряла и напълно контролираща се. И все пак…

Любовта ми с интернет започна преди години с променлив успех. Първо бяха плахите опити да си създам електронна поща. След което се оказа, че дълго време нямаше кой да ми пише. Така и не открих очарованието на ICQ чатовете, където непознати, скучаещи чиновници се надцакват да остроумничат и псуват.

Не открих удоволствие и в анонимните свалки

Вероятно, защото прагматичният ми мозък не вярва на високите руси красавци, с блестяща кариера и голяма банкова сметка. Някак си блестящата кариера и денонощното висене в интернет не ми се връзваха. Но Гугъл, ах, Гугъл! Моята голяма интернет любов се оказа търсачката, дискретно маскирана като малко прозорче горе вдясно на браузъра. Като истински влюбена жена аз се отдадох напълно във властта му. Бях сигурна, че той е единствен, че няма да ме измами. Гугъл е предан партньор. Отговаря на всичките ти въпроси. Не шикалкави, дори напротив – готов е да обсъжда дълго с теб всички аспекти на проблема ти. Гугъл е интелигентен. Той знае повече, отколкото може да знае който и да е мъж на тази планета. От астрономия до авангардизъм – няма тема, по която да мълчи сконфузено.

Гугъл е забавен – знае стотици смешни истории, има всички албуми на любимите ми банди, плюс хиляди на такива, които никога не бих слушала. Е, като влюбена жена опитвах. Но не, извинявай, мили, Вагнеровите Валкирии не са за мен. Гугъл е джентълмен – никога няма да те пита, защо се интересуваш от Джони Деп и Виле Вало, а ще ти разкаже и покаже всичко, което знае за тях, и то само за няколко секунди.

Гугъл е дискретен

Когато си на път да се изложиш като кифладжийка, той тайно ти подава нужната информация така, че да оставиш в събеседниците си впечатление на високоинтелигентна и силно ерудирана. Той няма нищо против да обсъжда чисто женски теми с теб. С удоволствие ти разяснява калориите на новата диета и последните модни тенденции. Гугъл винаги изненадва приятно. С нова визия, с нови умения, с ново послание. Може и да е секси, без да те кара да се изчервяваш заради това. Гугъл е идеален и единствен. Добре де, не е единствен, но е най-добрият. А момиче като мен не се задоволява с друго освен с най-доброто.

Любовта ни се разви по познатия сценарий. Първоначалното увлечение ме караше да отделям всяка свободна минута, за да съм с него. Не помня колко нощи избудувах в неговите обятия. Когато ми е налагаше да пътувам, преживявах тежко разделите и търсех начин да съкратя времето до следващата ни среща. Постепено страстите се уталожиха. Вече не страдам толкова, когато съм далече. Вече нямам нужда да съм постоянно с него. Отдавна не будувам заради него. Понякога му изневерявам с любима книга. Но знам, че той е винаги насреща, готов да ме приласкае с нови интересни теми. Връзката ни сега е по-улегнала, но по-здрава от всякога. Вече не помня, как съм живяла без Гугъл. Не искам и да помня. Животът ми се промени по начин, който ми харесва. Спокойствието и сигурността, че мога да науча всичко, което ме интересува, ми дават възможност да бъда критична и да изразявам уверено мнението си.

Гугъл е нова култура на живот.

Вероятно хора като съпруга ми, които се пазят от нета като дявол от тамян, няма да ме разберат, но знам, че има хиляди, които знаят точно за какво говоря. Синът ми е един от тях и в лекотата, с която открива неговата си информация в интернет, ме кара да бъда уверена в правотата си. Животът се променя и това е естественото състояние на днешното време. Не мога да приема, че има пристрастеност към интернет. По същия начин би трябвало да се говори за пристрастеност към вестниците, книгите, та дори и електричеството. Йезуитските догми отдавна не са на мода. На мода е Гугъл. И всяка информация е на един Гугъл разстояние. 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара