Финикова палма напомня снагата ти,

агърдите ти – гроздове.

Рекох: Ще се кача на палмата,

ще се хвана за нейните клони…

(Из „Песен на песните Соломонови”)

Няма как да го крием – от зората на човечеството мъжът иска да се качи на финиковата палма и да се хване за нейните клони. Или за гроздовете. И при успех – да напише песен за това.

“Любимият за мен е като китка смирна, нощуваща между гърдите ми”, казва лирическата героиня в „Песните Соломонови”, определяща и точното местопребиваване на нейния възлюблен.

Женската плът има магнетично въздействие върху мъжа. А изобилието й – двойно по-голямо. Нека само за момент си представим, какъв щеше да бъде интересът към Венера Милоска в Лувъра, ако вместо гърдите й, бяха оцелели ръцете на богинята.

Хилядолетия преди Винкелман да формулира красивото, мъжът е вече „прочел” с душата си немската класическа естетика на Исак Паси и осъзнато (или неосъзнато) демонстрира предпочитанията си към извитите, елиптични форми. Датираме една от първите му прояви на респект към плътското изобилие по една друга „палеолитна Венера”, открита край Вилендорф в Долна Австрия – 11-сантиметрова статуетка, изобразяваща женска фигура, преливаща от умопомрачително количество плът.

Природата на мъжа не търпи преструвки

В нея триизмерните форми на женското тяло еднозначно триумфират над едноизмерната иконопис, която ни предлага „котешката пътека” на модния подиум. Виждаме това всяка пролет, когато зимните дрехи си отиват с последния сняг и първите дамски презрамки се спуснат от женските рамена, неоставяйки нищо скрито за въображението.

Че красотата е в доминиращото изобилие от заоблености, „потвърждава” и Жан Огюст Доминик Енгър с картината си „Турска баня”. И какво по-естествено от това?! Да предпочетеш пред тази гледка редица от едноизмерни манекенки, е все едно да се вдъхновиш от взвод войници висшисти, заведени на градска баня в неделния ден. Апатично увиснали потници върху снага от недокосвани летви. И за да е по-сигурен, че ще го разберем правилно, Енгър добавя още една картина – „Голямата одалиска”, с недвусмислените дарове на Венера, но погледнати от „задната полусфера”, както биха се изразили военните летци.

Женската плът успокоява, опожарява, вдъхновява. Във всички случаи привлича и приласкава жадуващото за изобилие подсъзнание на мъжката половина от човечеството.

Извивките й крият тайни. Космически загадки

Древни послания, които момчето-мъж иска да разгадае – от люлка до гроб.

Женската плът успокоява младенеца от ренесансовите картини, бозаещ от майчината гръд.

Опожарява мъжа от Соломоновата песен в неговата зряла възраст:

Колко са красиви нозете ти в сандали, дъще на знатен!

Извивките на бедрата ти са като гривни,

изковани изкусно.

Вдлъбнатината на корема ти е като съд,

изпълнен с дъхаво вино.

Тялото ти е като житен клас,

цял обкичен с лилии.

Гърдите ти са като две сърнета –

близначетата на сърна.

Като кула от слонова кост е твоята шия.

Вдъхновява поета и мислителя, надживял тленното, но безсилен да го забрави в поемата „Фрина” на Пенчо Славейков (“И дишаха божествените формиспокойствие на горда красота”).

Това е викът на сътворението и безкрая. Дали случайно лемниската, символът на безкрайността, следва винкелмановия модел на елипсата и окръжността?

Facebook Twitter Google+

0 Коментара