Аз съм един щастлив мъж. Моята жена е умна, сексуална, емоционално просторна и прилича на бразилски модел. Мога да прекарам с нея целия си ден, без да ми омръзне. Само като си помисля за нея, ми става хубаво. Но най-обичам да я гледам гола. Има нещо в извивките й, което кара кръвта ми да тече по-бързо, енергията ми да се разлиства. Прокарам ли ръце по тях, през мен потича електричество и знам, че мога всичко. Дори когато сме навън, не спирам да я галя, стискам, щипя (ето, дори когато пиша, правя неволни лапсуси, написах спипам вместо спирам). Ръцете ми не се отделят от нея, засмуквайки енергии както Антей от земята и Самсон от косата си. Дотолкова, че хората ни гледат сащисано и трябва дълго да им обясняваме, че всъщност сме сериозни хора (и двамата университетски преподаватели), а не инфантили. Тя често ми споделя, че дори нощем се надвесвам над нея и съвсем насън я милвам дълго. Това опиянение е толкова силно, че нямам очи за никоя друга. Нямам място, защото съм пълен.
Събрали сме се веднъж с коч компанията във Вегас и за какво друго да си говорим, освен за жени (този разговор е неизбежен като гравитацията). Чудесна възможност, за да споделя вдъхновението си. Обяснявам им, че
пищните форми на моята муза са ми вечен двигател,
адреналинова инжекция, хронично вдъхновение. Как, само гледайки я, имам сили да повдигна планини (и то без сговорна дружина). Пръскайки слюнка, обяснявам, че в подобна пищна пропорция, както казва Леонардо, е заложено златното сечение и това изпълва окото с естетическо задоволство. Потя се като шоп на къра в своя панегирик за женската пищност, а онези ми се пулят неразбиращо и дори ми казват: „Ма тя, твойта, не е ли малко пълничка?”
Събирам си ченето от земята и аха да почна да споря като шестокласник, когато внезапно се сещам, че съм психолог, с което идва и прозрението, че няма смисъл. Все едно да споря с радиото. Около мен са хора, културно обусловени да харесват точно определен тип жени – хилаво-слаби, изрусени и уеднаквени до корица на списание. Наливам си още един бърбън и им казвам наздраве за кльощавите манекенки (и за доброто приятелство). Давам си сметка за нещо, което отдавна ми прави впечатление. Красотата за обикновения човек е вменено понятие, следващо модата. Палеолитната Венера няма общо с Венера Милоска, която пък е различна от френската хубост на модерните манекенки (с броящи се ребра и стърчащи ключици).
Българският мъж, в масовия случай, е комплексар, непрекъснато стремящ се да се доказва. За него е важно
да има слаба и натокана жена, с „дупе като детско барабанче“,
която да показва като трофей пред околните (меренето на пишки има много измерения). Тук, във Вегас, тази тенденция е доведена до крайност. Българките са като извадени от калъп, с тънки крачета, впити дънки и високи ботуши, които да ги правят още по-слаби. Няма значение, че на някои жени такава анорексична физика не им е даденост. За тях има липосукция, диети и хапчета за отслабване.
Интересното е, че съществува и другата крайност. В Щатите станаха модерни огромните задници и балонести цици (тип Ким Кардашиан), до степен в която ”силиконовата долина” придоби ново семантично измерение. В Калифорния например (където е долината) стана масова практика жените да си слагат изкуствени гърди и да си бият инжекции за уголемяване на задника. До степен, в която голяма част от младите мъже не са спали с жена с естествени форми. Майки подаряват на дъщерите си нов задник или цици за петнайсетия им рожден ден. А на която са й малки (разбирай нормални), се превръща в маргинал. Това се случва въпреки факта, че силиконът причинява рак на гърдата и с времето се обезформя брутално. А като им мине срокът на годност, добавките в задника го правят да изглежда на отвратителни бабуни.
Всичко това не е нищо ново, а е просто поредният случай на човешка безсъзнателност. В Китай например с векове е съществувала традицията на момичетата да им се огъват пръстите на краката, да се бинтоват и затварят в малка, дървена обувка. За да не пораснат. Защото жената с малки крака се е смятала за красива.
За да се разбере абсурдът на човешката обусловеност, трябва да проследим как се е зародила тази традиция. Тя тръгва от куртизанките и проститутките, които са прекарвали времето си главно в легнало положение и са имали финансов интерес от подобен тип разкрасяване. Постепенно това бива копирано от елита, става мода и се просмуква чак до най-бедните слоеве на населението. Ако една млада жена не си е правела тази процедура, нямала шанс да се ожени. Нищо че с така осакатени ходила единственият начин да се копае на нивата е на колене. За мъжете пък
миризмата на гниеща плът се е възприемала като афродизиак
В този смисъл обикновеният човек е роб на условностите. Той няма собствено мнение, а следва статуквото на модата, колкото и извратено да е то. Дори в днешно време жените се подлагат на какви ли не издевателства, само за да се харесат на масовката. Или се обличат с неподхождащи им дрехи, защото са ги видели по списанията. Единственото, което постигат, е да се уеднаквят до обезличаване.
Така за съвременния човек да си интелигентен придобива едно ново значение – да осъзнаваш формиращите модели в културата, да имаш обективен поглед какъв си и какво е подходящо за теб. Красотата за новата жена не е универсална категория, а субективна величина в зависимост от личните й характеристики. Красива е онази, която е подбрала каквото й отива и е подчертала собствената си природа. При всяка това е различно. Общото са естествеността, грацията, индивидуалността – онези вълшебни съставки, които карат плътта да оживява. Изисква се голяма смелост да си такава жена в „матрицата” на масовия вкус.
0 Коментара