На брадатия виц, че идеалната жена е „глухоняма нимфоманка, собственичка на денонощен магазин за алкохол”, обичам да отговарям с реципрочната шега за венеца на мъжкото съвършенство – че идеалният мъж пък е „хибрид между вибратор и банкомат”. Правя го, колкото да не остана по-назад, но в същото време не съм никак доволна – чувствам, че участвам в неравна битка. Защото народният творец – вероятно мъж и в двата случая – е вложил поезия и трепет в първата шега, а само омерзение от досадните задължения във втората. В единия случай е изплакал за какво копнее изтерзаната му душа, а в другия е простенал от какво тя е изтерзана.

Винаги съм смятала мъжете за по-чисти души

от практичните и взискателни жени. И ако се съди по вицовете – не са и претенциозни. Мечтаят простичко и по детски наивно партньорката им да си мълчи, а не да дудне непрекъснато, да може да донесе пиене по всяко време и да е вечно готова за секс.

Отвъд тези семпли желания в общия случай са дали широк мегдан за външни особености и характер, към които не се предявяват особени претенции. Може би пропускат понякога да отбележат имплицитно предполагаемите умения да се върти добра мусака, да се свиват ситни лозови сармички и да се прави добра салата за ракията, но и те дори не изглеждат толкова задължителни в ерата на топлите витрини в супермаркетите.

Ако погледнем женските списания обаче,

мъжкият идеал е дълъг списък от непосилни изисквания

и невъзможни комбинации: красив като Адонис, богат като Крез, потентен като парен чук, изкусен в любовната игра като едноличен автор на „Кама Сутра”, решителен и смел като Ахил. А към тези чисто тестостеронни качества се настоява да са пришити и естрогенни хубости като нежност, деликатност, родителски инстинкт, търпение, чувствителност, синовна обич, порив към гнездене, вродена готовност за извършване на домашна работа, моногамност на пингвин, привързаност към турски сериали и вероятно и склонност да се бродира на гергеф или да се плете на една и две куки – да сме си дружинка пред телевизионния екран.

Шегата настрана, но

откакто жената влезе в модерното време

и чу, че и тя е равноправна личност, а не просто инкубатор и безплатна домашна помощница, започна да изисква. И то с наивната настойчивост на абсолвент-тройкаджия, убеден, че кариерната му реализация тръгва от директор на мултинационална корпорация. А когато от другата страна имаме наивна непретенциозност и простичко желание за редовно удовлетворение на два-три нагона, недоразумения лесно се получават. Пък и мъжете изискват от хилядолетия и са нагодили желанията си към реалността. Жените сме нови в тази област и все още се устремяваме към идеалите си като Икар към слънцето. Та затова и пълният портрет на идеалния мъж е често първа глава в книгата „Как останах стара мома”, или друго хитово заглавие – „Защо не ми потръгна и след шестия брак”. А ако случайно все пак срещнем г-н Принца, наистина не знаем какво да го правим. И често го прогонваме с ненужна дресировка.

И ако

мъжете трайно и плътно през целия си живот търсят да са нахранени,

сексуално облекчени и да ги оставят на мира, за да си пият на спокойствие и да си гледат мача, то женските изисквания през различните възрасти се менят. Идеалният мъж, който издирват с упоритостта, с която ЦРУ претърси света за Осама бин Ладен, непрекъснато приема различни очертания. Ако има нещо постоянно в този идеал, то е лекота за моделиране според нуждите, приятелската среда и достигнатия статус в обществото. На младини ми трябваше романтичен, леко брадясал и дрезгав, спонтанен и огнен, в най-добрия случай придвижващ се мощен мотор, ама като си намеря престижна работа и уседна, вече те искам уравновесен, подходящ за показване на служебно парти, гладко избръснат и в марков костюм, в семейна кола, готов да станеш баща и да платиш за скъпия интериор, в който ще си каня приятелките на кафе. В уикендите, далеч от погледа на колегите и шефа, можеш за кратко да ставаш пак онзи романтичен мачо от началото на връзката ни. Няма угодия!

Жените мирясват чак когато чуят обществено признание,

че са сполучили в избора на мъж. Мъжете пък цял живот искат да се видят идеални в един-единствен поглед. Всъщност усетят ли го този поглед, огледат ли се там, без да виждат конкуренция, са доста склонни да стават идеалните принцове от женските мечти. Или поне да се постараят, доколкото им стигат силите.

Митът за идеалния мъж е виновник за доста самотни женски нощи

и морета от пролети сълзи. Този въображаем субект е натоварен с непосилната задача да направи жената щастлива и да й осмисли живота. Като в същото време бъде одобрен и от родителите, пък и обект на завист от приятелките.

Около мен е пълно с млади момичета, та и с по-зрели жени, които не вярват, че щастието им зависи от самите тях, а г-н Принца е просто приятна екстра по дългия път. Чакат го като онова животопроменящо събитие, което ще очертае две ери в живота им – преди и след. Изпитвам ужас, че някой може да фокусира толкова значение в несъвършената ми личност, а ако се случи – естественият ми порив е да избягам възможно най-далеч. Вероятно същото важи и за жените, които се разхождат с въображаемия портрет на Идеалния в главата си, търсят, сравняват, броят недостатъци, преценяват достойнства. И те биха търтили да бягат, ако някой ги натовари с толкова много значение. Но пък са склонни да стоварят цялата тази отговорност върху някой мъж. И след това

да му татуират на топките „собственост на…”

Като наивно очакват след тази манипулация тези топки да продължат да работят в пряк и преносен смисъл. Прилича на взимане на заложници.

И както вече споменах – мъжете изискват от по-отдавна и са по-големи реалисти в тази област – та да вземем малко мъдрост от тях в процеса на своята женска личностна и партньорска еманципация. А за мен тази мъдрост изглежда така: няма обективно идеален, има идеален само за мен. Което значи, че дори целият свят да ти повтаря: „Какво правиш с този чукундур?”, ти си знаеш, че чукундурът има скрит потенциал, който само ти знаеш как да извадиш на бял свят. И си е твоят чукундур. Той ще ти е вечно благодарен, ако не го показваш на приятелки вчесан и зализан и не търсиш тяхното одобрение, за да го гледаш с любов, а се напънеш да го видиш като уникалната личност, която всички ние сме. И ако не го товариш с непосилната задача да стане източник на личното ти щастие, не го взимаш за заложник на житейския си смисъл.

И най-красивата и перфектна жена на света със сигурност вече е омръзнала на някого,

казват мъжете. И най-големият смотльо със сигурност е обект на нечии горещи момински желания, отговарям им аз. И сигурно някъде има една, която е способна да го погледне така, че да извади от него героя. Като в същото време му даде пълна свобода, а не претендира за собственост над авторството си. Пък дори може и да не е глухоняма нимфоманка, собственичка на магазин за алкохол. Сега остава само страните да се разпознаят и да заживеят щастливо без излишни претенции. Замислени сме от Твореца несъвършени, трябва да се харесваме такива. Чак тогава ще видим идеала си и в несъвършената личност срещу нас.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара